България ще изисква от доставчиците данни за интернет абонатите им
България се приготвя да задължи доставчиците на интернет да споделят данни за клиентите си при изключителни условия и с непознати страни. Това ще стане по силата на протокол към Будапещенската спогодба за киберпрестъпленията на Съвета на Европа, подписан в четвъртък от България.
Общо 22 страни се причислиха към протокола, който дава правно съображение за откриване на информация за регистрация на имена на домейни и за директно съдействие с доставчиците на услуги за информация за клиентите, ефикасни средства за приемане на информация за клиенти и данни за трафика, неотложно съдействие при изключителни обстановки, принадлежности за взаимопомощ, както и защитни ограничения за отбрана на персоналните данни. В него се обясняват случаите, в които " доставчиците на услуги " ще могат да дават данните, с които разполагат. непосредствено на способените органи на други страни, оповестяват от Съвета на Европа.
" Вторият протокол актуализира Будапещенската спогодба по отношение на днешните софтуерни провокации, тъй че да остане най-подходящата и ефикасна интернационална рамка за битка с киберпрестъпността през идващите години. Това е вратата към по-безопасно и по-сигурно бъдеще ", съобщи генералният секретар на Съвета на Европа Мария Пейчинович Бурич.
Според Съвета на Европа протоколът ще разреши гонене на киберпрестъпници отвън териториалните граници и приемането на електронни доказателства, съхранявани в непознати юрисдикции, с което ще стане допустимо издаването на повече присъди за осъществяване на киберпрестъпления. Ще се насърчат и интернационалните следствия на киберпрестъпленията.
Останалите страни, подписали протокола са: Австрия, Белгия, Естония, Финландия, Исландия, Италия, Литва, Люксембург, Черна гора, Нидерландия, Северна Македония, Португалия, Румъния, Сърбия, Испания и Швеция, както и Чили, Колумбия, Япония, Мароко и Съединени щати, които не са членове на Съвета на Европа. Протоколът ще влезе в действие, откакто бъде утвърден от пет от подписалите го страни.
Общо 22 страни се причислиха към протокола, който дава правно съображение за откриване на информация за регистрация на имена на домейни и за директно съдействие с доставчиците на услуги за информация за клиентите, ефикасни средства за приемане на информация за клиенти и данни за трафика, неотложно съдействие при изключителни обстановки, принадлежности за взаимопомощ, както и защитни ограничения за отбрана на персоналните данни. В него се обясняват случаите, в които " доставчиците на услуги " ще могат да дават данните, с които разполагат. непосредствено на способените органи на други страни, оповестяват от Съвета на Европа.
" Вторият протокол актуализира Будапещенската спогодба по отношение на днешните софтуерни провокации, тъй че да остане най-подходящата и ефикасна интернационална рамка за битка с киберпрестъпността през идващите години. Това е вратата към по-безопасно и по-сигурно бъдеще ", съобщи генералният секретар на Съвета на Европа Мария Пейчинович Бурич.
Според Съвета на Европа протоколът ще разреши гонене на киберпрестъпници отвън териториалните граници и приемането на електронни доказателства, съхранявани в непознати юрисдикции, с което ще стане допустимо издаването на повече присъди за осъществяване на киберпрестъпления. Ще се насърчат и интернационалните следствия на киберпрестъпленията.
Останалите страни, подписали протокола са: Австрия, Белгия, Естония, Финландия, Исландия, Италия, Литва, Люксембург, Черна гора, Нидерландия, Северна Македония, Португалия, Румъния, Сърбия, Испания и Швеция, както и Чили, Колумбия, Япония, Мароко и Съединени щати, които не са членове на Съвета на Европа. Протоколът ще влезе в действие, откакто бъде утвърден от пет от подписалите го страни.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ