България сред най-бедните в ЕС и през 2030 г., показват прогнози на МВФ
България се чака да остане на последно място в Европейския съюз по БВП на глава от популацията и през 2030 година, като прогнозната стойност доближава към 28 000 евро. В световната ранглиста страната ще бъде изпреварена даже от Турция, която се подрежда пред България, Латвия и Гърция.
Прогнозите на Международния валутен фонд демонстрират забележителен растеж на Брутният вътрешен продукт на глава от популацията в Европа до 2030 година, само че без основни разбърквания в класирането, изключително когато се регистрира покупателната дарба, написа БГНЕС.
Брутният вътрешен артикул на глава от популацията остава един от главните индикатори за съпоставяне сред стопанските системи, само че увеличението му не значи наложително усъвършенстване на позицията на дадена страна, защото всички стопански системи се развиват редом.
Анализ на „ Евронюз Бизнес “ въз основата на данни от отчета World Economic Outlook съпоставя прогнозите за 2025 и 2030 година, като регистрира както номиналния Брутният вътрешен продукт, по този начин и този, поправен по отношение на покупателната дарба.
Кандидатите за участие в Европейски Съюз заемат най-ниските позиции в класацията, като Украйна, Косово и Молдова остават на дъното.
Турция прави изключение и се изкачва до 29-о място, изпреварвайки някои страни членки.
Гърция отбелязва максимален спад - от 29-о до 32-о място, до момента в който Кипър записва най-значителен прогрес. Повечето страни резервират позициите си.
Разликите сред номиналните стойности и тези по покупателна дарба разкриват друга картина. Държави като Малта, Румъния, Полша и Турция се показват по-добре при този индикатор, до момента в който Естония, Англия, Исландия и Латвия изостават.
В челото на класацията остават Ирландия и Люксембург с огромна преднина - надлежно към 168 000 и 154 000 евро Брутният вътрешен продукт на глава от популацията. Следват Норвегия и Швейцария с над 106 000 евро.
В рамките на Европейски Съюз Дания води с към 92 000 евро, до момента в който Гърция остава с най-ниска стойност - към 50 000 евро.
Сред огромните стопански системи Германия е с най-висока покупателна дарба, до момента в който Испания остава на последно място измежду тях.
Извън Европейски Съюз разликите са още по-големи, като съвсем всички кандидатки остават под 46 000 евро, а някои даже под 28 000 евро.
В номинално изражение разликите са още по-изразени - от към 7200 евро в Украйна до над 152 000 евро в Люксембург. Дори без да се включват най-богатите страни, разликите вътре в Европейски Съюз остават обилни.
Северна и Западна Европа не престават да преобладават стопански, до момента в който Източна Европа изостава, което акцентира трайните стопански разлики на континента.
Прогнозите на Международния валутен фонд демонстрират забележителен растеж на Брутният вътрешен продукт на глава от популацията в Европа до 2030 година, само че без основни разбърквания в класирането, изключително когато се регистрира покупателната дарба, написа БГНЕС.
Брутният вътрешен артикул на глава от популацията остава един от главните индикатори за съпоставяне сред стопанските системи, само че увеличението му не значи наложително усъвършенстване на позицията на дадена страна, защото всички стопански системи се развиват редом.
Анализ на „ Евронюз Бизнес “ въз основата на данни от отчета World Economic Outlook съпоставя прогнозите за 2025 и 2030 година, като регистрира както номиналния Брутният вътрешен продукт, по този начин и този, поправен по отношение на покупателната дарба.
Кандидатите за участие в Европейски Съюз заемат най-ниските позиции в класацията, като Украйна, Косово и Молдова остават на дъното.
Турция прави изключение и се изкачва до 29-о място, изпреварвайки някои страни членки.
Гърция отбелязва максимален спад - от 29-о до 32-о място, до момента в който Кипър записва най-значителен прогрес. Повечето страни резервират позициите си.
Разликите сред номиналните стойности и тези по покупателна дарба разкриват друга картина. Държави като Малта, Румъния, Полша и Турция се показват по-добре при този индикатор, до момента в който Естония, Англия, Исландия и Латвия изостават.
В челото на класацията остават Ирландия и Люксембург с огромна преднина - надлежно към 168 000 и 154 000 евро Брутният вътрешен продукт на глава от популацията. Следват Норвегия и Швейцария с над 106 000 евро.
В рамките на Европейски Съюз Дания води с към 92 000 евро, до момента в който Гърция остава с най-ниска стойност - към 50 000 евро.
Сред огромните стопански системи Германия е с най-висока покупателна дарба, до момента в който Испания остава на последно място измежду тях.
Извън Европейски Съюз разликите са още по-големи, като съвсем всички кандидатки остават под 46 000 евро, а някои даже под 28 000 евро.
В номинално изражение разликите са още по-изразени - от към 7200 евро в Украйна до над 152 000 евро в Люксембург. Дори без да се включват най-богатите страни, разликите вътре в Европейски Съюз остават обилни.
Северна и Западна Европа не престават да преобладават стопански, до момента в който Източна Европа изостава, което акцентира трайните стопански разлики на континента.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ