Парадокс в България: Милиони празни имоти, но над 30% от българите живеят в тесни жилища
България се подрежда измежду водещите страни в Европейския съюз по дял на популацията, живеещо в пренаселени жилища. Според данни на Евростат, 33.8% от българите населяват тесни домове. Пред нас са единствено Румъния и Латвия. Този % обаче понижава по отношение на 37% през 2021 година
В същото време, страната ни е на челно място в Европейски Съюз по благосъстоятелност на жилища. На всеки хиляда българи се падат 668 лични жилища, а общият им брой доближава 4.324 милиона. Въпреки това, над 1.2 милиона парцела, което е към 30% от сградния фонд, са необитаеми, демонстрират данни на районното министерство.
Евростат дефинира пренаселеното жилище освен по квадратни метри, само че и по брой стаи по отношение на жителите. Например, за пренаселено се смята жилище, в случай че няма обособена стая за всяка двойка и за всяко лице над 18 години. При деца на възраст 12-17 години, те би трябвало да имат обособена стая, в случай че са от друг пол, или по една стая за всяко, в случай че са от един пол. Ако тези критерии не са изпълнени, жилището се класифицира като пренаселено.
Според тази методология, в България на човек се падат приблизително 1.2 стаи, до момента в който междинното за Европейски Съюз е 1.6 стаи. Пренаселеността е по-висока в градовете – 41.8% от градското население живее на тясно, което надминава даже Румъния.
Един от главните проблеми е неприятното положение на остарелия жилищен фонд. Много български жилища са в остарели здания с нефункционално систематизиране, което автоматизирано ги прави пренаселени по европейските стандарти. Новото строителство също не всеки път предлага оптимални решения. Често се отстраняват обособени кухни, а холът става централно пространство, от време на време без даже входно предверие.
Енергийната беднотия също способства за казуса. През 2024–2025 година 19% от българите не са съумели да поддържат домовете си съответно топли. Дори семейства с няколко парцела избират да живеят в най-малкия през зимата поради високите разноски за отопление на по-големи жилища.
Имотният пазар в огромните градове е различен фактор. 73.7% от популацията живее в градове, като 35.5% са съсредоточени в шестте най-големи. Предлагането на многостайни жилища на налични цени е лимитирано. Едва 5.4% от новопостроените през 2024 година са с повече от четири стаи, като множеството са къщи в по-малки обитаеми места. В огромните градове преобладават двустайните (37.5%) и тристайните (32.8%) жилища. Средната потребна повърхност на ново жилище от 2024 година е 84.6 кв.м. За семейство с двама родители и две деца, по методологията на Евростат, такова жилище се смята за пренаселено. В София междинната повърхност пада до 75 кв.м.
През първото тримесечие на 2025 година в употреба са въведени 1 052 нови жилищни здания с 4 086 жилища. Преобладават двустайни (38.1%) и тристайни (37.8%) жилища със междинна повърхност от 68.5 кв. м. Цените на жилищата са скочили с 15.1% през първото тримесечие на 2025 година, като в София доближават приблизително 2 080 евро/кв.м., което съставлява 18% годишен растеж и рекордни 8588 покупко-продажби – пик от 2008 година Имотният пазар в районите като Варна, Русе, Пловдив и Бургас даже изпреварва столицата по растеж и интерес през първото полугодие на 2025 година
Търсенето на жилища чартърен процъфтява през 2025 година в огромните градове, отбелязвайки растеж над 38% от лятото на 2024 година, заради високите цени на покупка и финансовата неустановеност. Прогнозите за 2025 година сочат растеж на цените сред 10-15% в София и огромните градове, дължащ се на високите строителни разноски и засиленото търсене на устойчиви планове. Ограниченото предложение в столицата се дължи и на това, че продавачите задържат парцели, очаквайки по-високи цени, което поддържа високото търсене.
Предприемачи означават, че растежът на цените е „ вреден “, надхвърляйки 50% за година и половина, поради вложения от непрофесионалисти. Агент от RealNet удостоверява, че продавачите не отпускат парцели, очаквайки още по-високи цени, което нарушава салдото сред търсене и предложение.
Не бива да се не помни, че 73% от жилищния фонд в България е строен сред 1961 и 1989 година Това са най-вече панелни блокове, където живеят над 2 милиона българи. Апартаментите с повече от три стаи там са изключение, доминират двустайните. За младежите, които напущат дома на родителите си приблизително на 28 години, намирането на налично и пространно жилище остава предизвикателство. Повече за това можете да прочетете тук.
