България попада сред държавите най-добри бавачки
България се подрежда измежду страните в Европа, които се дефинират като най-свободни във връзка с рестриктивните мерки върху алкохола, нездравословните храни и питиета и тютюневите произведения. В челната тройка са въпреки всичко Германия, следвана от Чехия и Италия като те в най-малка степен лимитират метода на живот на своите жители.
От 2016 година насам Институтът за стопански проучвания в Лондон и сдружението от тинк-танкове Epicenter (European Policy Information Center) изготвя и разгласява така наречен Индекс на страната " бавачка " (), който мери до каква степен страните в Европа лимитират избора на потребителите посредством регулации върху алкохола, нездравословните храни и питиета, тютюнопушенето и използването на електронни цигари.
Индексът заема стойности от 0 до 100, като колкото по-висок е резултатът на дадена страна, толкоз по-затегнати са рестриктивните мерки в нея, показват от Института за пазарна стопанска система, която популяризира данните в България.
Индексът се състои от три категории с равна тежест при образуването му - алкохол, храни и питиета и никотин. Добавянето на разнообразни ограничавания в дадена категория усилва резултата на съответната страна, като образци са специфични акцизи, ограничавания в рекламата, възбрана за приложимост на избрани места, възбрана за намерено излагане в магазини, по-високи минимални възможни възрасти за приложимост, специфични опаковки и други.
Тези политики имат редица негативи като по-високи разноски за потребителите, стеснен избор, потисната конкуренция и нововъведения, ненужно натоварване и разгръщане на административния уред и по-висока незаконна търговия.
Въпреки изброените негативи, сходен вид политики се постановат в гонене на здравни и бюджетни цели. Индексът за 2023 година образно демонстрира, че въпреки наклонността в Европа да е за стягане на контрола и разгръщане на този вид политики, тяхната успеваемост постоянно е ниска, а ясна връзка сред рестриктивните мерки и възбраните и по-голямата дълготрайност на живота няма.
Данните за равнищата на показателя през 2023 година демонстрират наклонност на стягане на рестриктивните мерки с доста редки и изолирани образци за облекчена консумация в някои страни (като Норвегия, която анулира неотдавна налога върху храни и питиета с високо наличие на захар).
В това време броят на страните с акцизи върху напитките със захар се е удвоил (от 5 на 10) сред 2017 и 2023 година Наблюдава се удвояване (от 8 на 15) на страните, в допълнение облагащи течността за електронни цигари. В Турция и Норвегия никотиновите електронни цигари са напълно неразрешени. В редица страни в последните години са се появили нови ограничавания върху потреблението на алкохол - да вземем за пример в Ирландия, Шотландия и Уелс са въведени минимални цени, а в Литва минималната възраст за консумация бе вдигната на 20 години през 2022 година
Къде страната е най-строга
Страната с най-строги ограничавания в тази област е Турция, с доста строги политики по отношение на алкохола, никотиновите произведения и някои нездравословни питиета. Стойността на показателя в Турция е 54.2, следвана от Норвегия (43.3) и Литва (43.3). Най-малко са рестриктивните мерки в Германия (стойност на показателя 10), Чехия (13.1) и Италия (14.4).
Къде е България
България се подрежда по-скоро към по-либералните страни, като цената на показателя е 16.8. Регулациите в България са относително леки във връзка с алкохола (ниски акцизи, относително леки ограничавания при рекламирането), както и нездравословните храни и питиета - за разлика от доста страни тук няма данък върху стоките с огромно количество захар, припомнят от института.
България към момента е относително демократична и към електронните цигари, въпреки през 2023 година да влезе в действие нов данък върху електронните цигари, съдържащи никотин. Най-строги са рестриктивните мерки при тютюнопушенето, където страната е надалеч по-напред в класацията - възбраната за пушене на обществени места е измежду най-строгите в Европа, акцизите върху цигарите са вторите най-високи по отношение на приходите, а рестриктивните мерки при рекламирането също са мощно затегнати.
Основният извод от новото издание на показателя е, че вместо да контролират на микрониво държанието на своите жители, политиците и бюрократите следва да положат старания за реализиране на стопански напредък и разцвет, което в последна сметка усъвършенства качеството на живот и реализира освен стопански, само че и здравни цели през обществото, показват от института.
От 2016 година насам Институтът за стопански проучвания в Лондон и сдружението от тинк-танкове Epicenter (European Policy Information Center) изготвя и разгласява така наречен Индекс на страната " бавачка " (), който мери до каква степен страните в Европа лимитират избора на потребителите посредством регулации върху алкохола, нездравословните храни и питиета, тютюнопушенето и използването на електронни цигари.
Индексът заема стойности от 0 до 100, като колкото по-висок е резултатът на дадена страна, толкоз по-затегнати са рестриктивните мерки в нея, показват от Института за пазарна стопанска система, която популяризира данните в България.
Индексът се състои от три категории с равна тежест при образуването му - алкохол, храни и питиета и никотин. Добавянето на разнообразни ограничавания в дадена категория усилва резултата на съответната страна, като образци са специфични акцизи, ограничавания в рекламата, възбрана за приложимост на избрани места, възбрана за намерено излагане в магазини, по-високи минимални възможни възрасти за приложимост, специфични опаковки и други.
Тези политики имат редица негативи като по-високи разноски за потребителите, стеснен избор, потисната конкуренция и нововъведения, ненужно натоварване и разгръщане на административния уред и по-висока незаконна търговия.
Въпреки изброените негативи, сходен вид политики се постановат в гонене на здравни и бюджетни цели. Индексът за 2023 година образно демонстрира, че въпреки наклонността в Европа да е за стягане на контрола и разгръщане на този вид политики, тяхната успеваемост постоянно е ниска, а ясна връзка сред рестриктивните мерки и възбраните и по-голямата дълготрайност на живота няма.
Данните за равнищата на показателя през 2023 година демонстрират наклонност на стягане на рестриктивните мерки с доста редки и изолирани образци за облекчена консумация в някои страни (като Норвегия, която анулира неотдавна налога върху храни и питиета с високо наличие на захар).
В това време броят на страните с акцизи върху напитките със захар се е удвоил (от 5 на 10) сред 2017 и 2023 година Наблюдава се удвояване (от 8 на 15) на страните, в допълнение облагащи течността за електронни цигари. В Турция и Норвегия никотиновите електронни цигари са напълно неразрешени. В редица страни в последните години са се появили нови ограничавания върху потреблението на алкохол - да вземем за пример в Ирландия, Шотландия и Уелс са въведени минимални цени, а в Литва минималната възраст за консумация бе вдигната на 20 години през 2022 година
Къде страната е най-строга
Страната с най-строги ограничавания в тази област е Турция, с доста строги политики по отношение на алкохола, никотиновите произведения и някои нездравословни питиета. Стойността на показателя в Турция е 54.2, следвана от Норвегия (43.3) и Литва (43.3). Най-малко са рестриктивните мерки в Германия (стойност на показателя 10), Чехия (13.1) и Италия (14.4).
Къде е България
България се подрежда по-скоро към по-либералните страни, като цената на показателя е 16.8. Регулациите в България са относително леки във връзка с алкохола (ниски акцизи, относително леки ограничавания при рекламирането), както и нездравословните храни и питиета - за разлика от доста страни тук няма данък върху стоките с огромно количество захар, припомнят от института.
България към момента е относително демократична и към електронните цигари, въпреки през 2023 година да влезе в действие нов данък върху електронните цигари, съдържащи никотин. Най-строги са рестриктивните мерки при тютюнопушенето, където страната е надалеч по-напред в класацията - възбраната за пушене на обществени места е измежду най-строгите в Европа, акцизите върху цигарите са вторите най-високи по отношение на приходите, а рестриктивните мерки при рекламирането също са мощно затегнати.
Основният извод от новото издание на показателя е, че вместо да контролират на микрониво държанието на своите жители, политиците и бюрократите следва да положат старания за реализиране на стопански напредък и разцвет, което в последна сметка усъвършенства качеството на живот и реализира освен стопански, само че и здравни цели през обществото, показват от института.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ