България е на 67-мо място в класацията на Индекса за възприятието на корупцията
България се подрежда на 67-о място измежду 180 страни в света в световната ранглиста на Индекса за усещането на корупцията на " Трансперънси интернешънъл ".
Страната ни е постигнала 45 от оптималните 100 единици, само че съгласно българския клон на организацията не съумява да прескочи границата от 50 точки, които разделят справящите се страни от тези, в които има проблем, преава БНР.
Традиционно водещи страни в региона на антикорупцията остават Дания, Финландия, Нова Зеландия, Норвегия, Сингапур, Швеция и Швейцария. В рамките на Европейски Съюз България остава на предпоследно място - с минимална преднина пред последната – Унгария.
" Ние се намираме в една много огромна група страни, които дават този образ на дефицити в правната система и тежки проблеми в региона на корупцията, изясни Калин Славов, изпълнителен шеф на " Прозрачност без граници ".
България отбелязва прогрес по два индикатора - неналичието на цивилен спорове и превъзмогване на политическата неустойчивост. Но и тук Славов прави ангажименти - антикорупционните старания остават на думи.
" За страдание, сякаш превъзмогването на тази политическа неустойчивост може би има и действителен късмет да се трансформира в една обстановка, в която политическите играчи почват да се блокират взаимно. Това, което е направено на полето на антикорупцията, за жалост, остава значително като заглавие на хартия ", уточни той.
България се придвижва напред по медийна независимост, само че паралелно с това специалистът Ваня Нушева отбелязва отрицателната наклонност.
" Тенденция, обвързвана с формиране на така наречен каузи - плесници, против медии и публицисти, които се стремят да правят журналистически следствия ", разяснява тя.
Ръстът, който България бележеше преди присъединението си към Европейски Съюз, е в предишното, а потенциалът на Европейски Съюз да въздейства върху българската институционална система е привършен, счита Огнян Минчев, ръководител на УС на " Прозрачност без граници ".
" Очевидно е, че всяка промяна, в това число и правосъдната промяна не може да надвиши по резултат потенциала на своите основатели. От тази позиция България продължава да чака своите нови водачи, които да образуват един политически, държавен план за същинска рационализация на българската страна ", уточни Минчев.