България се нарежда между Уганда и Монголия по икономическа свобода.

България се подрежда сред Уганда и Монголия по икономическа независимост. С оценката си 7,41 от оптималната 10 страната ни е №46 измежду 162 страни в света, демонстрира „ Икономическа независимост по света: годишен отчет 2018 ”, направен от канадския институт „ Фрейзър ” и публикуван за България от Института за пазарна стопанска система, предава offnews.bg.

Докладът показва картината през 2016-а – последната година, за която има публични данни за всички страни.

На първите две позиции остават Хонконг (8.97) и Сингапур (8.84). Топ 5 допълват Нова Зеландия (8.49), Швейцария (8.39) и Ирландия (8.07). В челната десетка влизат още Съединени американски щати, Грузия, Мавриций, Англия, Австралия и Канада.

Изследването мери икономическата независимост (свободния избор, конкурентните пазари, отбраната на собствеността, върховенството на правото и т.н.), анализирайки политиките и институциите в 162-те страни. Представянето им се показва в следствие от 0 до 10 т., като 10 точки подхождат на оптималната икономическа независимост.

Докладът емпирично потвърждава, че по-високата икономическа независимост води до:

 По-високи приходи на човек от населението;

 По-голям дял на приходите на най-бедните 10% от населението;

 По-малък дял на хората в бедност;

 По-дълга дълготрайност на живота;

 По-добра отбрана на гражданските свободи;

 По-бърз стопански напредък.

Къде е България

Резултатът на България в тазгодишното проучване е 7,41 т. при 7,40 т. в миналогодишното, с което страната резервира 46-тото място. Тоест за една година икономическата независимост в България е повишена с едвам 0,01 т., което мъчно може да се интерпретира като сензитивен прогрес, разясняват от ИПИ.

Съседна Румъния, да вземем за пример, е надалеч пред нас - дружно с Германия тя дели 2-ата позиция. Изпреварват ни още Литва, Естония, Дания, Малта, Кипър, Холандия, Финландия, Латвия, Люксембург, Панама, Норвегия, Армения, Панама, Чехия, Албания, Португалия, ОАЕ, Израел, Руанда, Катар, Япония, Йордания, Швеция, Ботсвана, Перу.

Мястото на България е обусловено от оценката на икономическата независимост по няколко индикатора:

• Размер на държавното управление (7,02 т.) – тук България получава оптимални точки за плоския налог, само че общият резултат е понижен поради размера на държавните разноски и на държавните прехвърляния и дотации.

• Съдебна система и право на благосъстоятелност (4,83 т.) - България продължава да получава най-ниска оценка точно за тази група индикатори, като по-лошото е, че тя още веднъж се утежнява. Основните аргументи за това са ниските оценки за независимостта и безпристрастността на съда, както и за доверието в полицията. От всички 42 знака в показателя най-ниските оценки за поредна година са точно за независимостта и безпристрастността на съда – с по 3,33 т. от оптималните 10 т. в тазгодишното издание.

• Достъп до сигурни и постоянни пари (9,44 т.) – в тази категория България от години получава най-високата си оценка. Валутният ръб продължава да подсигурява постоянни пари, а инфлацията остава относително ниска (към 2016 г.). Страната още веднъж получава оптималния брой точки за опцията за свободно поддържане на банкови сметки в задгранична валута.

• Свобода на интернационалната търговия (8,12 т.) – резултатът отразява ниските мита в интернационалната търговия, само че и негативното въздействие на регулаторните спънки.

• Регулиране на заема, труда и бизнеса (7,61 т.) – резултатът е разследване от релативно слабото контролиране на кредитните пазари и в същото време - от тежките регулации за труда и бизнеса. Оценките отразяват сериозните регулации при наемането и освобождението на служащи, тежката и скъпа администрация, множеството административни условия към бизнеса, както и високото равнище на корупция.

Развитие на България

Резултатите на България от включването ѝ в показателя досега отразяват развиването и проблемите на страната.

През 1990 година резултатът на България е по-нисък главно поради огромния размер на държавното управление, тежкото контролиране на стопанската система и пречките пред интернационалната търговия. Стойностите на тези съставни елементи се усъвършенстват доста през годините на прехода, посредством най-много на участието на страната в Европейски Съюз, отварянето на пазарите и установяването на пазарна стопанска система.

Но до момента в който през 1990 година по съставния елемент „ Съдебна система и право на благосъстоятелност ” България получава най-високия си резултат от 7,25 т., цената му внезапно стартира на понижава и през 2005 година към този момент е под 5 точки, трансформирайки се в най-проблемната област за страната.

Над 10 години по-късно, през 2016 година, няма никакъв прогрес в правосъдната промяна и ефикасната отбрана на правото на благосъстоятелност.