България е на трето място в Европейския съюз по новоинсталиран капацитет за съхранение на енергия с батерии, сочи доклад на Европейската соларна асоциация
България се подреди на трето място в Европейския съюз по новоинсталиран потенциал за предпазване на сила с акумулатори през 2025 година, трансформирайки се в един от най-бързо растящите пазари в Европа. Само за една година страната осъществя растеж надхвърлящ 1100 на 100, демонстрират данните от годишния отчет за пазара на предпазване на сила в Европейски Съюз, оповестен от Европейската слънчева асоциация (SolarPower Europe), заяви Асоциацията за произвеждане, предпазване и търговия с електрическа енергия (АПСТЕ).
От към 200 MWh конфигуриран потенциал през 2024 година, България доближи близо 2500 MWh към края на 2025 година Очакванията са още през актуалната година потенциалът да бъде повишен четири до пет пъти, като сега в страната се построяват над 10 000 MWh акумулатори, финансирани по Националния проект за възобновяване и резистентност (НПВУ).
Развитието в България се случва на фона на рекордна година за Европейския съюз, в която са конфигурирани над 27 гигаватчаса нови акумулатори, или 45 % повече по отношение на миналата година. България заема трето място след Германия и Италия, с пазарен дял от 9 на 100 през 2025 година
Общият потенциал за предпазване на сила в Европа към този момент е 10 пъти по-голям по отношение на 2021 година Анализи на Европейската слънчева асоциация сочат, че до 2030 година този потенциал би трябвало още веднъж да се усили десетократно, с цел да се подсигуряват стабилността на електроенергийните системи и ускореният преход към чиста сила.
„ Този ритъм ясно демонстрира, че батериите към този момент не са екзотика или технология на бъдещето. Те са основен детайл на днешната енергетика, “ разяснява Никола Газдов, ръководител на Асоциацията за произвеждане, предпазване и търговия на електрическа енергия (АПСТЕ), представен в известието.
През 2025 година страната означи и още едно стратегическо достижение - в България проработи първата в Европа гигафабрика за батерийни системи, получила стратегически статут по европейския правилник за промишлености с нулеви излъчвания. Това слага страната измежду дребното страни в Европейски Съюз, които по едно и също време внедряват и създават основни технологии за енергийния преход, означават от асоциацията.
Успешна година регистрираха и българските строителни и инженерни компании. Българска компания е водещият интегратор на огромни слънчеви централи и индустриални акумулатори в Европа, а дружно с десетки други родни компании осъществя планове в цяла Европа, утвърждавайки България като пример за качество и експертиза в бранша.
„ За страни като България енергийният преход е на първо място икономическа тематика, а не нереална климатична цел, “ акцентира Газдов. „ Токът от възобновими източници е извънредно на ниска цена. Това прави промишлеността по-конкурентна, притегля вложения и задържа работни места “, добавя той, представен в известието.
По думите му ВЕИ имат и още едно основно преимущество. „ Възобновяемата сила е локален запас, който усилва енергийната ни сигурност. Никой не може да врътне кранчето на слънцето и вятъра - нито огромният брат от изток, нито този от запад. Това е фундаментално значимо в свят на рецесии и геополитическо напрежение “, прецизира Газдов.
Пазарните данни демонстрират, че борсовите цени на електрическата енергия са най-ниски денем, когато слънцето създава най-вече ток, а вечер при най-високо ползване те се покачват. Соларната сила към този момент е основен фактор в енергийния микс на страната. В топлите месеци, сред март и септември, тя обезпечава до и над 70 на 100 от потреблението на електрическа енергия в светлите часове.
„ Батериите разрешават евтиният ток от слънцето да бъде съхранен денем и употребен вечер, когато е най-търсен и най-скъп, “ изяснява Газдов. Според него това значи по-ниски сметки точно по време на вечерния пик, както за семействата, по този начин и за промишлеността.
За да има ниски и постоянни цени през цялата година, е нужна и вятърната сила, която създава най-вече електрическа енергия вечер и през зимата, когато слънцето отсъства. Слънцето и вятърът имат друг профил и се допълват естествено, а батериите са „ лепилото “, което ги свързва в една работеща система, е маркирано в известието.
Въпреки позитивните вести, АПСТЕ обръща внимание и на сериозен риск за бъдещото развиване на ВЕИ и батериите - държавните продуктови такси за бъдещо преработване. Проблемът не е в самата концепция за преработване, а в метода, по който таксите са въведени и прилагани в България. Размерът им е сред 5 и 10 пъти по-висок от този в други европейски страни. Сред най-фрапиращите разлики са: 460 евро/тон за фотоволтаични панели в България, при 40 евро/тон в Нидерландия и 2800 евро/тон за литиево-йонни акумулатори, при 600 евро/тон в Унгария и 300 евро/тон в Румъния, е посочено в известието. Според асоциацията в следствие вместо стимулиране се получава доста оскъпяване - слънчевите панели нарастват с до 35 на 100, а батериите - с близо 20 %.
По данни на Министерството на околната среда и водите в България няма построена инфраструктура за преработване на тези технологии, а продуктовата такса има санкционен темперамент, без връзка с действителни бъдещи разноски. Това основава абсурд, при който бизнесът заплаща високи такси през днешния ден, без гаранция за действително преработване след 15-30 години и без механизъм за отчетност и надзор, означават от АПСТЕ.
„ България е в решителен миг от енергийната си промяна, “ обобщава Никола Газдов. „ Евтината, предвидима и локална сила е конкурентно преимущество. България има късмет да го употребява. Водим в съхранението на сила и имаме действителен капацитет да се превърнем в главен балансьор в района. За да запазим и усилим тази позиция, са нужни предвидими правила, рационални регулации и политики, които предизвикват – а не оскъпяват – чистата сила “, показва той.
От към 200 MWh конфигуриран потенциал през 2024 година, България доближи близо 2500 MWh към края на 2025 година Очакванията са още през актуалната година потенциалът да бъде повишен четири до пет пъти, като сега в страната се построяват над 10 000 MWh акумулатори, финансирани по Националния проект за възобновяване и резистентност (НПВУ).
Развитието в България се случва на фона на рекордна година за Европейския съюз, в която са конфигурирани над 27 гигаватчаса нови акумулатори, или 45 % повече по отношение на миналата година. България заема трето място след Германия и Италия, с пазарен дял от 9 на 100 през 2025 година
Общият потенциал за предпазване на сила в Европа към този момент е 10 пъти по-голям по отношение на 2021 година Анализи на Европейската слънчева асоциация сочат, че до 2030 година този потенциал би трябвало още веднъж да се усили десетократно, с цел да се подсигуряват стабилността на електроенергийните системи и ускореният преход към чиста сила.
„ Този ритъм ясно демонстрира, че батериите към този момент не са екзотика или технология на бъдещето. Те са основен детайл на днешната енергетика, “ разяснява Никола Газдов, ръководител на Асоциацията за произвеждане, предпазване и търговия на електрическа енергия (АПСТЕ), представен в известието.
През 2025 година страната означи и още едно стратегическо достижение - в България проработи първата в Европа гигафабрика за батерийни системи, получила стратегически статут по европейския правилник за промишлености с нулеви излъчвания. Това слага страната измежду дребното страни в Европейски Съюз, които по едно и също време внедряват и създават основни технологии за енергийния преход, означават от асоциацията.
Успешна година регистрираха и българските строителни и инженерни компании. Българска компания е водещият интегратор на огромни слънчеви централи и индустриални акумулатори в Европа, а дружно с десетки други родни компании осъществя планове в цяла Европа, утвърждавайки България като пример за качество и експертиза в бранша.
„ За страни като България енергийният преход е на първо място икономическа тематика, а не нереална климатична цел, “ акцентира Газдов. „ Токът от възобновими източници е извънредно на ниска цена. Това прави промишлеността по-конкурентна, притегля вложения и задържа работни места “, добавя той, представен в известието.
По думите му ВЕИ имат и още едно основно преимущество. „ Възобновяемата сила е локален запас, който усилва енергийната ни сигурност. Никой не може да врътне кранчето на слънцето и вятъра - нито огромният брат от изток, нито този от запад. Това е фундаментално значимо в свят на рецесии и геополитическо напрежение “, прецизира Газдов.
Пазарните данни демонстрират, че борсовите цени на електрическата енергия са най-ниски денем, когато слънцето създава най-вече ток, а вечер при най-високо ползване те се покачват. Соларната сила към този момент е основен фактор в енергийния микс на страната. В топлите месеци, сред март и септември, тя обезпечава до и над 70 на 100 от потреблението на електрическа енергия в светлите часове.
„ Батериите разрешават евтиният ток от слънцето да бъде съхранен денем и употребен вечер, когато е най-търсен и най-скъп, “ изяснява Газдов. Според него това значи по-ниски сметки точно по време на вечерния пик, както за семействата, по този начин и за промишлеността.
За да има ниски и постоянни цени през цялата година, е нужна и вятърната сила, която създава най-вече електрическа енергия вечер и през зимата, когато слънцето отсъства. Слънцето и вятърът имат друг профил и се допълват естествено, а батериите са „ лепилото “, което ги свързва в една работеща система, е маркирано в известието.
Въпреки позитивните вести, АПСТЕ обръща внимание и на сериозен риск за бъдещото развиване на ВЕИ и батериите - държавните продуктови такси за бъдещо преработване. Проблемът не е в самата концепция за преработване, а в метода, по който таксите са въведени и прилагани в България. Размерът им е сред 5 и 10 пъти по-висок от този в други европейски страни. Сред най-фрапиращите разлики са: 460 евро/тон за фотоволтаични панели в България, при 40 евро/тон в Нидерландия и 2800 евро/тон за литиево-йонни акумулатори, при 600 евро/тон в Унгария и 300 евро/тон в Румъния, е посочено в известието. Според асоциацията в следствие вместо стимулиране се получава доста оскъпяване - слънчевите панели нарастват с до 35 на 100, а батериите - с близо 20 %.
По данни на Министерството на околната среда и водите в България няма построена инфраструктура за преработване на тези технологии, а продуктовата такса има санкционен темперамент, без връзка с действителни бъдещи разноски. Това основава абсурд, при който бизнесът заплаща високи такси през днешния ден, без гаранция за действително преработване след 15-30 години и без механизъм за отчетност и надзор, означават от АПСТЕ.
„ България е в решителен миг от енергийната си промяна, “ обобщава Никола Газдов. „ Евтината, предвидима и локална сила е конкурентно преимущество. България има късмет да го употребява. Водим в съхранението на сила и имаме действителен капацитет да се превърнем в главен балансьор в района. За да запазим и усилим тази позиция, са нужни предвидими правила, рационални регулации и политики, които предизвикват – а не оскъпяват – чистата сила “, показва той.
Източник: bta.bg
КОМЕНТАРИ