Не с брой, а с образование доц. Бърдаров обръща демографската картина
България се намира в тежка демографска рецесия, само че всичко е поправимо, в случай че стартираме смяната незабавно.
Това бе есенцията от отчета " Демографски опасности и провокации пред България " на доцент доктор Георги Бърдаров- географ и академични учител в " Св. Климент Охридски ". Докладът бе показан по време на среща-дискусия в СУ. Той синтезира главните аргументи за демографската рецесия у нас, както и решения за оправянето с нея.
България е единствената страна в света, която в продължение на 30 години непроменяемо е в тройката на страните с най-голям негативен натурален приръст. За този интервал популацията е намаляло с към 2 милиона души.
България е и водеща по преждевременна смъртност на популацията в целия свят. Друга негативна наклонност е, че България е с най-ниска междинна дълготрайност на живота в Европейския съюз, само че и с най-застаряло население.
5-те процеса на демографската рецесия в България са:
Все по-ниска раждаемост Ускорено застаряване на населението Свръхвисока смъртност Остър недостиг на младо, интензивно население Драстични териториални демографски дисбаланси
По думите на доцент Бърдаров у нас има две клишета, които се постановат, когато се приказва за демографска рецесия - ниска раждаемост и понижаване на популацията. Според него намаляването на популацията не е проблем. Важно е какви са структурите на популацията, а не толкоз безспорната численост, означи той.
Не е правилно, че имаме ниска раждаемост, е мнението на доцент Бърдаров, в поддръжка на което показа и статистика:
Средният коефициент на раждаемост в Европейски Съюз за 2021 година е 1.5. За съпоставяне в България коефициентът е 1.6, като страната ни се подрежда на 11 място. На първо място е Франция с 1.8 коефициент. За 2022 година в България коефициентът на раждаемост е 1.88 и доближава трето място в Европейски Съюз.
Освен това междинната дълготрайност на живота на българското население през 2021 година е 71.8 години, до момента в който през 1900 година е била 40.2 години. За съпоставяне в Европа междинната дълготрайност през 2021 година е 77.03 години.
По отношение на смъртността на популацията в Европейски Съюз за 2021 година България е преди всичко с 21.7‰. С най-високи стойности е Северозападна България.
Национален статистически институт предвижда, че популацията ще продължи да се топи
До 2075 година българите ще са под 5 млн.
В тази връзка доцент Бърдаров показа 7-компонентна стратегия за демографски рестарт на България:
Образование Реализация Доходи Инфраструктура Сигурност и справедливост Имиграционна политика Здраве
Доц. Бърдаров изясни и какво би трябвало да се промени в тези седем аспекта. В образованието би трябвало да се трансформират освен образователните стратегии, само че и философията на просветителната система. Той настоя за радикална промяна в образованието. И даде образец с финландския модел в междинното учебно заведение, чийто слоган е " Ние имаме два пътя: да подготвим децата за изпитите или за живота. Ние избираме втория ".
По отношение на реализацията - съгласно доцент Бърдаров стимулираният човек основава в пъти повече артикул и е още по-полезен за себе си и обществото.
Доходи - належащо е съответно заплащане за актуалния развъртян свят, безапелационен бе доцент Бърдаров.
Според него без добра инфраструктура пък е невероятно младежите да се върнат в дребните градове.
Сигурност и правдивост - би трябвало да има религия в институциите. А сега възприятието за общественост е изгубено, уточни доцент Бърдаров и напомни за все по-срещаната експанзия на улицата и в учебно заведение.
Имиграционна политика. Тя би трябвало да бъде ориентирана за младите българи, които през днешния ден са България, с цел да имат предпочитание да останат. Тя би трябвало да бъде ориентирана и към българските емигрантски общности, както и към обичайна българска диаспора (Украйна, Молдова и др.), уверен е доцент Бърдаров. И последно имиграционната политика би трябвало да бъде ориентирана към образовани квалифицирани хора от други страни, посочи доцент Бърдаров.
По думите му здравето би трябвало да бъде на фокус. Трябва да се увеличи здравната просвета на популацията, метода на живот, като в същото време се редуцират вредите.
Заключението от отчета на доцент доктор Георги Бърдаров бе малко, само че изрично - България има бъдеще. Негативните трендове могат да бъдат обърнати с прагматично мислене, използване на научни подходи и доста работа в вярната посока.
В последвалата полемика присъединяване първо взе икономистът и някогашен министър Николай Василев. Докато доцент Бърдаров бе по-скоро оптимист, че обстановката в България е поправима, то Василев изрази голямото си терзание, че това е мъчно постижимо и съвсем невероятно. Според него коефициентът на раждаемостта не е правилен и настоя за повече ограничения, които да насърчат раждаемостта.
По думите му в Бюджет 2024 няма планувани пари за справяне с демографията. Василев счита, че лекото нарастване на парите за поддръжка на родителите при раждане е равно на нула. Според него обективна финансова поддръжка би била 20 хиляди лв. за дете.
В края на полемиката се включи и някогашният външен министър Соломон Паси, който се оказа черноглед, че в България има политически водачи, които да се оправят с демографската рецесия.
Бившият длъжностен министър на опазването на здравето доктор Асен Медиджиев пък показа, че е оптимист и има вяра, че нещата потръгнат в добра посока. Според него все още Министерство на здравеопазването поставя много старания в поощряване към профилактика. Въпреки това той бе безапелационен, че има огромна разлика в здравното положение на децата в този момент и преди 20-30 години.
Демографската рецесия у нас първа надпартийна грижа
Когато се заприказва за демографска рецесия безконечният образец е Ирландия, там обаче основната дума е стопански растеж
Това бе есенцията от отчета " Демографски опасности и провокации пред България " на доцент доктор Георги Бърдаров- географ и академични учител в " Св. Климент Охридски ". Докладът бе показан по време на среща-дискусия в СУ. Той синтезира главните аргументи за демографската рецесия у нас, както и решения за оправянето с нея.
България е единствената страна в света, която в продължение на 30 години непроменяемо е в тройката на страните с най-голям негативен натурален приръст. За този интервал популацията е намаляло с към 2 милиона души.
България е и водеща по преждевременна смъртност на популацията в целия свят. Друга негативна наклонност е, че България е с най-ниска междинна дълготрайност на живота в Европейския съюз, само че и с най-застаряло население.
5-те процеса на демографската рецесия в България са:
Все по-ниска раждаемост Ускорено застаряване на населението Свръхвисока смъртност Остър недостиг на младо, интензивно население Драстични териториални демографски дисбаланси
По думите на доцент Бърдаров у нас има две клишета, които се постановат, когато се приказва за демографска рецесия - ниска раждаемост и понижаване на популацията. Според него намаляването на популацията не е проблем. Важно е какви са структурите на популацията, а не толкоз безспорната численост, означи той.
Не е правилно, че имаме ниска раждаемост, е мнението на доцент Бърдаров, в поддръжка на което показа и статистика:
Средният коефициент на раждаемост в Европейски Съюз за 2021 година е 1.5. За съпоставяне в България коефициентът е 1.6, като страната ни се подрежда на 11 място. На първо място е Франция с 1.8 коефициент. За 2022 година в България коефициентът на раждаемост е 1.88 и доближава трето място в Европейски Съюз.
Освен това междинната дълготрайност на живота на българското население през 2021 година е 71.8 години, до момента в който през 1900 година е била 40.2 години. За съпоставяне в Европа междинната дълготрайност през 2021 година е 77.03 години.
По отношение на смъртността на популацията в Европейски Съюз за 2021 година България е преди всичко с 21.7‰. С най-високи стойности е Северозападна България.
Национален статистически институт предвижда, че популацията ще продължи да се топи
До 2075 година българите ще са под 5 млн.
В тази връзка доцент Бърдаров показа 7-компонентна стратегия за демографски рестарт на България:
Образование Реализация Доходи Инфраструктура Сигурност и справедливост Имиграционна политика Здраве
Доц. Бърдаров изясни и какво би трябвало да се промени в тези седем аспекта. В образованието би трябвало да се трансформират освен образователните стратегии, само че и философията на просветителната система. Той настоя за радикална промяна в образованието. И даде образец с финландския модел в междинното учебно заведение, чийто слоган е " Ние имаме два пътя: да подготвим децата за изпитите или за живота. Ние избираме втория ".
По отношение на реализацията - съгласно доцент Бърдаров стимулираният човек основава в пъти повече артикул и е още по-полезен за себе си и обществото.
Доходи - належащо е съответно заплащане за актуалния развъртян свят, безапелационен бе доцент Бърдаров.
Според него без добра инфраструктура пък е невероятно младежите да се върнат в дребните градове.
Сигурност и правдивост - би трябвало да има религия в институциите. А сега възприятието за общественост е изгубено, уточни доцент Бърдаров и напомни за все по-срещаната експанзия на улицата и в учебно заведение.
Имиграционна политика. Тя би трябвало да бъде ориентирана за младите българи, които през днешния ден са България, с цел да имат предпочитание да останат. Тя би трябвало да бъде ориентирана и към българските емигрантски общности, както и към обичайна българска диаспора (Украйна, Молдова и др.), уверен е доцент Бърдаров. И последно имиграционната политика би трябвало да бъде ориентирана към образовани квалифицирани хора от други страни, посочи доцент Бърдаров.
По думите му здравето би трябвало да бъде на фокус. Трябва да се увеличи здравната просвета на популацията, метода на живот, като в същото време се редуцират вредите.
Заключението от отчета на доцент доктор Георги Бърдаров бе малко, само че изрично - България има бъдеще. Негативните трендове могат да бъдат обърнати с прагматично мислене, използване на научни подходи и доста работа в вярната посока.
В последвалата полемика присъединяване първо взе икономистът и някогашен министър Николай Василев. Докато доцент Бърдаров бе по-скоро оптимист, че обстановката в България е поправима, то Василев изрази голямото си терзание, че това е мъчно постижимо и съвсем невероятно. Според него коефициентът на раждаемостта не е правилен и настоя за повече ограничения, които да насърчат раждаемостта.
По думите му в Бюджет 2024 няма планувани пари за справяне с демографията. Василев счита, че лекото нарастване на парите за поддръжка на родителите при раждане е равно на нула. Според него обективна финансова поддръжка би била 20 хиляди лв. за дете.
В края на полемиката се включи и някогашният външен министър Соломон Паси, който се оказа черноглед, че в България има политически водачи, които да се оправят с демографската рецесия.
Бившият длъжностен министър на опазването на здравето доктор Асен Медиджиев пък показа, че е оптимист и има вяра, че нещата потръгнат в добра посока. Според него все още Министерство на здравеопазването поставя много старания в поощряване към профилактика. Въпреки това той бе безапелационен, че има огромна разлика в здравното положение на децата в този момент и преди 20-30 години.
Демографската рецесия у нас първа надпартийна грижа
Когато се заприказва за демографска рецесия безконечният образец е Ирландия, там обаче основната дума е стопански растеж
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ