Изчезващите лекарства: не паралелният износ, а регулациите гонят производителите
България се изправя пред невиждан дефицит на лекарства — единствено през 2025 година 430 медикаменти са изтеглени от пазара, в това число онкологични, психиатрични и кардиологични препарати. Докато за обществото главният провинен наподобява паралелният експорт, специалисти от фармацевтичния бранш настояват, че повода е по-дълбока: неефективна държавна регулация, ниски цени и механизъм на „ връщане “ на средства към НЗОК, който обезкуражава производителите да участват у нас.
Общественият зложелател - паралелният експорт, под подозрение
За множеството жители паралелният експорт е най-видимата причина за недостига — медикаментите „ изчезват “, до момента в който аптеките остават празни. Често самите фармацевти изясняват, че медикаментите са изчезнали от складовете, тъй като са изнесени от комерсиална компания. Само един път – при внезапното изгубване на значим за потребителите антидепресант, съм чула пояснение, че производителят е изтеглил лекарството от пазара.
На доктрина аргументът с виновността на паралелния експорт звучи разумно: търговците изнасят лекарства към страни с по-високи цени като Германия или Австрия.
Паралелният експорт – признак, а не диагноза
Паралелният експорт на медикаменти е легална търговия в Европейски Съюз: търговци на едро изкупуват артикули от една страна и ги продават в друга, възползвайки се от единния пазар и ценовите разлики. В България той е позволен при съблюдаване на разпоредбите: обвързване за непрекъсваемо доставяне на вътрешния пазар, серийна проследимост, разрешение/уведомяване към ИАЛ и възбрана за експорт на артикули в лист с дефицит.
Институциите от време на време постановат краткотрайни забрани за експорт на съответни молекули при риск от дефицит.
Нарушенията, които се регистрират от контролните органи, включват: експорт макар разгласен дефицит, фиктивни доставки през аптеки („ канали “), неподаване/фалшифициране на уведомления, заобикаляне на квоти и несъблюдаване на отговорностите за доставяне.
Такива практики могат да задълбочат неналичията, само че дефицитът нормално има сложни аргументи (глобални индустриални проблеми, ценообразуване, прекъсване на пазарни регистрации). Санкциите включват санкции и лишаване на позволения.
Затова експертите акцентират, че това е признак, не диагноза.„ Паралелен експорт има в цяла Европа — това е изцяло законна форма на търговия в границите на общия пазар, “ изяснява здравният икономист Аркади Шарков.
„ Незаконният сегмент е най-малък и обвързван с фиктивни пациенти – там би трябвало да има надзор, само че не можем да сочим паралелната търговия като главен провинен за неналичието на медикаменти, “ добавя той.
Епидемия от изчезващи лекарства
Данните на Изпълнителната организация по медикаментите са тревожни: 430 медикамента изчезнали единствено през 2025 г.; 224 от тях – трайно; най-засегнати – онкологичните, кардиологичните и психиатричните лечения.
„ Пациентите към този момент сами си доставят медикаментите от други страни – което е риск и за успеваемостта, и за сигурността “, разясняват лекари от клиничната процедура. Много постоянно този импорт става от Турция и Сърбия.
Системна наклонност: производителите бягат от България
Тенденцията се ускорява от години. „ Цената, на която се записват медикаментите у нас, е нерентабилна за производителите “, изяснява Боряна Маринкова, изпълнителен шеф на Българската асоциация за развиване на паралелната търговия.
Прекалено ниските регулаторни цени, закрепени от страната по отношение на „ най-ниската в Европейски Съюз “, слагат България на дъното на целите за фармацевтичните компании.
Ценовите тавани и механизмът на „ върнатите милиарди “
В България има характерна формула за ценова регулация на медикаментите. Максималната цена на производителя се дефинира от НСЦРЛП посредством външно рефериране: не може да надвишава най-ниската записана цена за същия артикул в Европейски Съюз (ex-factory), по публични регистри.
Крайната цена се образува с регламентирани надценки за едро и дребно плюс Данък добавена стойност. За реимбурсираните медикаменти има и вътрешно рефериране: НЗОК заплаща до референтна стойност (най-ниска цена/DDD в групата по INN), разликата се доплаща от пациента.
Цените се преразглеждат от време на време и при настъпили промени (напр. по-ниска цена в друга страна или нахлуване на генерик).
В лечебните заведения важат таванни цени, а действителните се образуват посредством публични поръчки и отстъпки.
Според специалисти от сектора това води до парадокса – „ налични цени за пациентите, само че медикаментите ги няма “.
Механизмът за „ предвидимост и резистентност на бюджета “ на НЗОК, въведен за надзор върху растящите разноски, пък има противоположен резултат.
През 2025 година фирмите са върнали общо 966 млн. лв. от към този момент изплатени средства по лекарствени стратегии – съвсем една трета от общия бюджет.
„ До август касата харчи парите си от вноски и прехвърляния, а оттова насетне фирмите в действителност заплащат разноските по лекарствените групи “, споделя Аркади Шарков.
„ Трудно е да останеш на пазар, който те кара самичък да си плащаш загубите. “
Иновации, които заобикалят страната
„ Компаниите стартират да се питат: за какво да пускаме терапия на пазар, който няма предвидимост и ни принуждава да върнем приходите още на първата година? “ пита Деян Денев, шеф на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични компании.
Той предизвестява, че нова вълна от новаторски лечения заобикаля България, защото компаниите не могат да убедят централите си да влагат в недоходоносен пазар.
„ Компаниите желаят досегаемост за пациентите, само че не могат да подпишат празен чек към касата, без да знаят какъв брой ще би трябвало да върнат “, споделя Денев.
Гласът от лечебните заведения: половината химиотерапии липсват
„ Нямаме блеомицин, митомицин, актиномицин D – това са типичен онколекарства, без които няма по какъв начин да осъществим лечебните схеми “, сигнализира проф. Галина Куртева от „ Св. Екатерина “.
„ Фармацевтичните компании поддържат тези препарати единствено в случай че имат бизнес смисъл. Но за редките тумори броят на пациентите е индивидуален – за тях поддържането на регистрационното досие коства повече, в сравнение с оборотът. “
Онколозите упорстват Министерството на здравеопазването да задейства централизирани търгове за изчезнали лекарства, на правилото на стратегическите запаси – инструмент, който други страни в Европейски Съюз употребяват за базови онкологични лечения.
Регулациите, които убиват предвидимостта
На пръв взор България е печелившият пазар: цените са най-ниски в Европа, медикаментите – налични.
Но зад ниската стойност стои непредсказуем риск. „ Фирмите не могат да разчитат, че ще излязат даже на нула, тъй като не знаят какво ще им бъде върнато към касата “, споделя Аркади Шарков.
„ Пазарът ни се трансформира в опит за оцеляване сред администрация и стопанска система. “
Пациентите сред евтините цени и неналичието на достъп
Данните на Евростат демонстрират, че България заделя 8% от Брутният вътрешен продукт за опазване на здравето (при 10% приблизително за ЕС), като съвсем 3% идват от джоба на жителите.
„ Българите заплащат най-вече от личния си джоб за медикаменти в целия Европейски Съюз “, споделя Шарков.
Според него е належащо нарастване на здравната вноска и действителна промяна на финансирането, с цел да се понижи директното доплащане и да се резервира достъпът до лечения.
Какво би трябвало да се промени
По мнението на специалисти, с цел да се усъвършенства предвидимостта и привлекателността на българския пазар на леекарства би трябвало бързо да се създадат редица промени:
- Преразглеждане на механизма за отстъпки – предвидимост и еластичност за фирмите, изключително при нови молекули.
- Диференцирано ценообразуване – опция за изключения при редки болести и дефицитни медикаменти.
- Електронна система за мониторинг – следене в действително време на доставките и паралелната търговия.
- Националеан запас на основни лекарства – поддържан под надзора на Министерство на здравеопазването.
- Повишена обществена бистрота – отчетност при договаряне на отстъпки и реимбурсации.
Евтин пазар, безценен недостиг
България не губи медикаменти поради прекомерно отворена търговия, а поради стопански нестабилен модел и скована регулация.
Цените са обществено допустими, само че бизнес логиката липсва.
„ Проблемът не е в паралелния експорт, а в механизма, който санкционира триумфа – колкото повече пациенти се лекуват, толкоз повече фирмите губят “, обобщава Аркади Шарков.
Парадоксът е цялостен: медикаментите у нас са най-евтини в Европа, само че и най-трудно налични.
Следващата стъпка не е в забрани, а в освобождение на пазара от личните му окови – предвидимост, еластичност и доверие сред страната, бизнеса и пациентите.
