България се изкачва с 21 места в класацията за свобода на словото
България се изкачва с 21 места в годишната ранглиста на " Репортери без граници " (RSF) и към този момент заема 91 място, в съпоставяне със 112 предходната година. Индексът, който всяка година прави оценка свободата на словото в 180 страни и територии, демонстрира двойно повишаване на поляризацията, съчетано с информативен безпорядък в света. Тази медийна поляризация води до увеличение на разделянето вътре в страните, само че и сред страните, отбелязва организацията.
Инвазията на Русия (155 място) в Украйна (106 място) онагледява тази наклонност, защото физическата война бе предшествана от пропагандна експанзия. Китай (175 място) остава един от най-репресивните автократични режими, който употребява законодателен боеприпас, с цел да лимитира народа си и да го откъсва от останалия свят, като прави същото и с Хонконг (148 място в класацията). В Съединените щати медийната поляризация подхранва общественото разделяне и страната е класирана на 42 място.
Северното трио - Норвегия, Дания и Швеция, заема първите три места в класацията. Молдова (40 място) и България (91 място) означават забележителен прогрес с помощта на промяната на държавните управления и вярата, която тази промяна носи за усъвършенстване на обстановката. Макар доста медии в тези страни да не престават да бъдат благосъстоятелност или следени от олигарси, отбелязва " Репортери без граници ". Заради убийството на престъпния кореспондент Йоргос Караивас през април 2021 година, Гърция пада от 70 до 108 място и измества България като последна в Европейски Съюз в класацията.
За финален път страната ни е била под 100-тно място през 2013 година.
3 май е международният ден на свободата на печата и по този мотив Асоциацията на европейските публицисти - България насочва покана към всички български публицисти и медийни специалисти да вземат участие в шестото националното изследване върху свободата на изложение в страната. АЕЖ-България организира проучването от 2011 година насам.
Въпросникът изследва формите на напън, автоцензурата и настоящите проблеми в медийната среда. Тази година ще бъдат следени и резултатите, които оставят върху публицистите: пандемията, военният спор в Украйна, дезинформацията. Специален фокус в анкетата са правосъдните каузи против публицисти, така наречен стратегически правосъдни каузи против обществено присъединяване (SLAPP).
В последното изследване през 2020 година се включиха 204 публицисти и медийни специалисти от България. Тогава бе регистрирана притеснителна наклонност държавни институции да отхвърлят да дават информация, да показват друго, надменно или надменно отношение към сериозни медии. Над 80% от интервюираните преди две години публицисти обявиха, че са били обект на сходно отношение,,често " или,,понякога ". Бяха регистрирани и високи равнища на външен напън от политически лица върху медиите. Автоцензурата и самоограниченията, които си постановат публицистите в ежедневната си работа бяха избрани като тревожна, неписана норма. Почти всеки втори български публицист през 2020 година даде оценки за свободата на словото в България „ неприятна " и „ доста неприятна, а „ отлична " – едвам 3%.
Инвазията на Русия (155 място) в Украйна (106 място) онагледява тази наклонност, защото физическата война бе предшествана от пропагандна експанзия. Китай (175 място) остава един от най-репресивните автократични режими, който употребява законодателен боеприпас, с цел да лимитира народа си и да го откъсва от останалия свят, като прави същото и с Хонконг (148 място в класацията). В Съединените щати медийната поляризация подхранва общественото разделяне и страната е класирана на 42 място.
Северното трио - Норвегия, Дания и Швеция, заема първите три места в класацията. Молдова (40 място) и България (91 място) означават забележителен прогрес с помощта на промяната на държавните управления и вярата, която тази промяна носи за усъвършенстване на обстановката. Макар доста медии в тези страни да не престават да бъдат благосъстоятелност или следени от олигарси, отбелязва " Репортери без граници ". Заради убийството на престъпния кореспондент Йоргос Караивас през април 2021 година, Гърция пада от 70 до 108 място и измества България като последна в Европейски Съюз в класацията.
За финален път страната ни е била под 100-тно място през 2013 година.
3 май е международният ден на свободата на печата и по този мотив Асоциацията на европейските публицисти - България насочва покана към всички български публицисти и медийни специалисти да вземат участие в шестото националното изследване върху свободата на изложение в страната. АЕЖ-България организира проучването от 2011 година насам.
Въпросникът изследва формите на напън, автоцензурата и настоящите проблеми в медийната среда. Тази година ще бъдат следени и резултатите, които оставят върху публицистите: пандемията, военният спор в Украйна, дезинформацията. Специален фокус в анкетата са правосъдните каузи против публицисти, така наречен стратегически правосъдни каузи против обществено присъединяване (SLAPP).
В последното изследване през 2020 година се включиха 204 публицисти и медийни специалисти от България. Тогава бе регистрирана притеснителна наклонност държавни институции да отхвърлят да дават информация, да показват друго, надменно или надменно отношение към сериозни медии. Над 80% от интервюираните преди две години публицисти обявиха, че са били обект на сходно отношение,,често " или,,понякога ". Бяха регистрирани и високи равнища на външен напън от политически лица върху медиите. Автоцензурата и самоограниченията, които си постановат публицистите в ежедневната си работа бяха избрани като тревожна, неписана норма. Почти всеки втори български публицист през 2020 година даде оценки за свободата на словото в България „ неприятна " и „ доста неприятна, а „ отлична " – едвам 3%.
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ