България се изкачва с 21 позиции в класацията на Репортери без граници за медийна свобода
България се изкачва с 21 места в годишната ранглиста на “Репортери без граници” и към този момент заема 91 място. Това е доста усъвършенстване доста усъвършенстване спрямо предходната година, когато страната беше на 112 място, а преди този момент няколко години заемаше 111 позиция.
Най-ниското място на България в класацията беше през 2016 година, когато се бе сринала до 113-то. Най-високата позиция до момента България е заемала през 2002 година, преди присъединението си към Европейския съюз, когато бе 34-та в класацията. За финален път страната ни е била под 100-тно място през 2013 година.
Сега България освен се изкачва в позицията си, само че и към този момент не е на последно място по независимост на словото измежду страните от Европейския съюз. Заради убийството на престъпния кореспондент Йоргос Караивас през април 2021 година, Гърция пада от 70 до 108 място и измества България като последна в Европейски Съюз в класацията.
Молдова (40 място) и България (91 място) означават забележителен прогрес с помощта на промяната на държавните управления и вярата, която тази промяна носи за усъвършенстване на обстановката. Макар доста медии в тези страни да не престават да бъдат благосъстоятелност или следени от олигарси, отбелязва " Репортери без граници ".
Индексът, който всяка година прави оценка свободата на словото в 180 страни и територии, демонстрира двойно повишаване на поляризацията, съчетано с информативен безпорядък в света. Тази медийна поляризация води до увеличение на разделянето вътре в страните, само че и сред страните, отбелязва организацията.
Според неправителствената организация това поляризиране се дължи на усилването на дезинформацията в демократичните общества и на контрола върху медиите, който упражняват властническите режими.
Според " Репортери без граници " съветското навлизане в Украйна (106 място) е илюстрация за поляризирането, защото изпращането на войски от Москва в Украйна е било предшествано от " пропагандна война ". Русия заема 155-о място от общо 180 страни в показателя.
Китай (175 място) остава един от най-репресивните автократични режими, който " употребява законодателен боеприпас, с цел да лимитира народа си и да го откъсва от останалия свят ", като прави същото и с Хонконг (148 място в класацията). В Съединени американски щати медийната поляризация подхранва общественото разделяне и страната е класирана на 42 място.
Първите три места в показателя за тази година се заемат от Норвегия, Дания и Швеция.
Според " Репортери без граници " в 73 % от 180-те страни, които са включени в показателя, ситуацията със свободата на словото е " доста тежко ", " мъчно " или " проблематично ". Макар тази съразмерност да е същата като през предходната година, броят на страните, в които обстановката е " доста тежка ", доближава тази година рекордните 28. Само в 8 страни обстановката е " добра " - за съпоставяне, тези страни предходната година бяха 12.
Най-ниското място на България в класацията беше през 2016 година, когато се бе сринала до 113-то. Най-високата позиция до момента България е заемала през 2002 година, преди присъединението си към Европейския съюз, когато бе 34-та в класацията. За финален път страната ни е била под 100-тно място през 2013 година.
Сега България освен се изкачва в позицията си, само че и към този момент не е на последно място по независимост на словото измежду страните от Европейския съюз. Заради убийството на престъпния кореспондент Йоргос Караивас през април 2021 година, Гърция пада от 70 до 108 място и измества България като последна в Европейски Съюз в класацията.
Молдова (40 място) и България (91 място) означават забележителен прогрес с помощта на промяната на държавните управления и вярата, която тази промяна носи за усъвършенстване на обстановката. Макар доста медии в тези страни да не престават да бъдат благосъстоятелност или следени от олигарси, отбелязва " Репортери без граници ".
Индексът, който всяка година прави оценка свободата на словото в 180 страни и територии, демонстрира двойно повишаване на поляризацията, съчетано с информативен безпорядък в света. Тази медийна поляризация води до увеличение на разделянето вътре в страните, само че и сред страните, отбелязва организацията.
Според неправителствената организация това поляризиране се дължи на усилването на дезинформацията в демократичните общества и на контрола върху медиите, който упражняват властническите режими.
Според " Репортери без граници " съветското навлизане в Украйна (106 място) е илюстрация за поляризирането, защото изпращането на войски от Москва в Украйна е било предшествано от " пропагандна война ". Русия заема 155-о място от общо 180 страни в показателя.
Китай (175 място) остава един от най-репресивните автократични режими, който " употребява законодателен боеприпас, с цел да лимитира народа си и да го откъсва от останалия свят ", като прави същото и с Хонконг (148 място в класацията). В Съединени американски щати медийната поляризация подхранва общественото разделяне и страната е класирана на 42 място.
Първите три места в показателя за тази година се заемат от Норвегия, Дания и Швеция.
Според " Репортери без граници " в 73 % от 180-те страни, които са включени в показателя, ситуацията със свободата на словото е " доста тежко ", " мъчно " или " проблематично ". Макар тази съразмерност да е същата като през предходната година, броят на страните, в които обстановката е " доста тежка ", доближава тази година рекордните 28. Само в 8 страни обстановката е " добра " - за съпоставяне, тези страни предходната година бяха 12.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ