България се изкачва две позиции по-нагоре, до 49-то място, в

България се изкачва две позиции по-нагоре, до 49-то място, в международната ранглиста по конкурентоспособност от общо 141 изследвани страни. Това написа в новия Доклад за световната конкурентоспособност /Издание 2019 година/ на Световния стопански конгрес, оповестява Центърът за икономическо развиване /ЦИР/, сътрудник в България на Световния стопански конгрес. България е включена в класацията за първи път през 1999 година. Докладът се разгласява постоянно от 1979 година.

Методологията включва общо 98 индикатора, обединени в 12 групи фактори. Всеки индикатор е оценен по канара от 0 до 100. Първите три страни в тазгодишната ранглиста са Сингапур, Съединени американски щати и Хонконг. От страните членки на Европейски Съюз най-близо до тях е Нидерландия и тя заема четвърто място.

Основните фактори на конкурентоспособността са: Институции, Инфраструктура, Информационни и информационни технологии, Макроикономическа непоклатимост, Човешко здраве, Умения, Продуктови пазари, Пазар на труда, Финансова система, Размер на пазара, Динамика на бизнеса и Способност за нововъведения, показва Българска телеграфна агенция.

Сравнително покрай България са Естония /31-во място/, Чехия /32-ро място/, Словения /35-то място/, Полша /37-мо място/, Литва /39-то място/, Латвия /41-во място/, Словакия /42-ро място/, Унгария /47-мо място/ и Румъния /51-во място/. Страни като Гърция, Турция, Сърбия, Македония са по-назад в класацията.

Най-доброто класиране на България е при фактора "Внедряване на осведомителни и информационни технологии " - 30-то място от 141. Следват "Пазар на труда " - 40-то място, и "Макроикономическата непоклатимост " - 43-то място. Относително положително е и класирането за "Способност за нововъведения " - 48-мо място, само че общата оценка по този фактор е доста ниска /45 от 100/.

На другия полюс са осемдесет и първото място по фактора "Човешко здраве " и седемдесет и третото място за "Финансова система ". Не са изключително високи и оценките за "Размер на пазара ", "Динамика на бизнеса " и "Продуктови пазари ". На тях подхождат и по-задни места в класацията. Значително усъвършенстване има по фактора "Инфраструктура ".

В индикатора "Защитата на правата на благосъстоятелност и интелектуалната благосъстоятелност " сме на 101-во място, при "Организираната престъпност " - 111-то място. Твърде ниски са и оценките на България за успеваемостта на индикаторите правосъдна система, надеждност на системата на полицията и на регулирането на стопанската система.

Макар и да отбелязва съществено усъвършенстване на редица индикатори, компликации и проблеми изпитва и пазарът на труда. По индикатора "Лесно наемане на квалифицирани служащи " България е на 116-то място, "Качество на професионалното образование " - 92-ро място, "Умения на завършващите обучение " - 87-мо място.

За фактора "Инфраструктура " България заема 56-място, което е релативно удобна оценка. В същото време по индикатора "Качество на пътищата " тя е на 102-ро място.

Изводите от тазгодишния Доклад за световната конкурентоспособност акцентират смисъла на Четвъртата индустриална гражданска война и включването на страните в тези процеси. Това се обрисува и като идващото световно разделяне - цифровата бездна сред страните с висок иновационен капацитет и тези, които ще останат настрана от дигитализацията. Все повече конкурентоспособността на стопанските системи ще зависи от измененията, свързани с Четвъртата индустриална гражданска война. В тази област България се показва повече от добре по всички индикатори в обсега на фактора "Информационни и информационни технологии " и по индикатора "Дигитални умения на дейното население ", показват специалистите на Центъра за икономическо развиване.

От първостепенна значимост е и качеството и ефикасното действие на институциите. А България е класирана чак на 97-мо място по способността на държавното управление да подсигурява резистентност на политиките, написа в разбора.