Проверка на факти: Съгласила ли се е България да приеме 6000 мигранти срещу членство в Шенген?
" България се е съгласила да одобри 6000 сирийци и афганистанци против въздушен Шенген ". Тази информация се популяризира от декември в онлайн и обществени медии като провокира хиляди мнения, споделяния и четения.
Твърдението провокира високи равнища на отвращение и тревога в обществото, както и подкопава концепцията за участие в Шенген и даже в Европейския съюз.
Има ли съображение това изказване?
Нашата инспекция на обстоятелства сподели, че то не дава отговор на истината. България не се е съгласявала да приема мигранти от Австрия в подмяна на участие по въздух и море в Шенгенското пространство. Има ясни условия, при които се случва приемът на бежанци според настоящото от над 10 години Дъблинско съглашение.
Как стигнахме до този извод?
проследихме по какъв начин и по кое време " новината " " България се е съгласила да одобри 6000 мигранти против участие в Шенген " стига до избрани онлайн медии, обществени мрежи и надлежно до обществото;
проверихме европейските регламенти за банкет и връщане на бежанци;проверихме изявленията в проучвания интервал на австрийския вътрешен министър Герхард Карнер;събрахме данни от Държавната организация за бежанците;изследвахме данните за мигрантските потоци в България на Министерство на вътрешните работи.
Развитие на разказа
За първи път тезата, че България се е съгласила да приема 6000 мигранти, главно сирийци и афганистанци, се появява на 28 декември следобед в къс на онлайн изданието www.flagman.bg.
" Австрийски медии разясняват, че министър-председателят ни е приел изискването страната ни назад да одобри 6000 мигранти, най-вече от Афганистан. "
На 30 декември на обяд изданието epicenter.bg разгласява със заглавие: " Der Standard: България се е съгласила - одобряваме 6000 сирийци и афганистанци против въздушен Шенген ".
Информацията, написа създателят, е записана в декларация и ще бъде оповестена до края на деня, съгласно " източници от държавното управление ". В заглавието е представено австрийското издание Der Standard, в което съгласно създателя се споделя, че страната ни към този момент е дала единодушие за приемането на тези 6000 мигранти.
За да сложим в подтекст появяването на подобва " вест " - 30 декември е денят, в който се чака решението на Съвета на Европейския съюз за участието на България в Шенген.
Статията е четена над 60 000 пъти. В идващите няколко дни тази теза се популяризира в хиляди онлайн уеб сайтове и уеб сайтове клонинги. Придобива и изключителна известност в обществените мрежи. Създадени са настройки в обществото, че приемането ни в Шенген не просто не е триумф, а крие опасности за страната. Това личи и от присъединяване на политически лица в разпространяването й:
Председателят на " Възраждане ":
" В подмяна на въздушен и воден Шенген сме се съгласили да одобряваме назад незаконни емигранти, които към този момент са минавали през наша територия на път за Западна Европа според Дъблинските разпореждания. Страната ни постепенно ще се трансформира в един голям лагер за азиатци и африканци, в който ние българите последователно ще станем малцинство ".
Лидерът на Българска социалистическа партия:
" Незабавно назад приемане на всички претенденти за леговище, за които България и Румъния носят отговорност. В период от месец би трябвало да се одобряват без право на мнение във връзка с броя на хората, които ще дойдат тук. Управляващите са се съгласили на това ".
" са най-големите рушители на европейската ни вероятност и същина. Те са козируващи страхливци, които залагат ползите и бъдещето на страната. Към никоя страна не са поставяни условия за Шенген, както към България "
Бившият основен прокурор и сегашен политик
Статията на Der Standard
На 11 декември австрийското онлайн издание разгласява със заглавие „ Поетапно “ влизане в Шенген: за какво Виена кара България и Румъния да чакат ", в която за пръв път в подтекста на отпадането на ветото за въздушния Шенген се загатва цифрата 6000, само че от позиция на желанието на Австрия това да се случи.
На 12 декември публикацията на Der Standard е преведена и препечатана в няколко български онлайн медии - измежду тях " ",, " ".
Никъде в текста няма информация, която да води до извода, че България се е съгласила на тези условия, в противен случай - ясно се споделя, че България е отказала такова изискване:
" Съответно двете страни би трябвало да подсигуряват, че тези мигранти, които преди са били регистрирани в България и Румъния и които по-късно аплайват за леговище в Австрия, фактически ще бъдат върнати в България и Румъния. Тази година по данни на австрийското вътрешно министерство това визира съвсем 2000 души, които би трябвало да се върнат в Румъния, и съвсем 6000 души, които би трябвало да се върнат в България . Решаващо за Австрия е скоростта на ръководство на двете източноевропейски страни. Защото след шест месеца изтича опцията за връщане на мигрантите.
Как Румъния и България дадоха отговор на настояванията на Австрия във връзка с мигрантите?
Българският министър-председател Николай Денков сподели: „ България няма да одобри спомагателни условия като „ Мигрантите против Шенген във въздухоплаването ".
По отношение на упоменатото число 6000 - в публикацията липсва информация по кое време са поискани тези данни от вътрешното министерство, за кой съответен интервал се отнасят и дали са поискани във връзка точно с разхлабването на австрийското несъгласие.
В нито едно медийно изказване на вътрешния министър на Австрия Герхард Карнер във връзка свалянето на ветото не се загатват цифри - т.е. не се показва от България да е поискано точно да одобри 6000 мигранти.
Дори в Карнер не загатва никаква сделка сред двете страни за какъвто и да е брой мигранти:
" Въздушен Шенген ще има, когато нужните условия бъдат изпълнени и ясно заложени. Това значи доста увеличение на отбраната на първа линия на външната граница на Европейски Съюз, изключително в България, Турция, само че също и Румъния и Сърбия. Сухопътните граници ще продължат да бъдат следени, изключително сред България и Румъния. Освен това двете страни би трябвало да одобряват хора, търсещи леговище, изключително от Афганистан и Сирия. Какво е въздушен Шенген? Влизане през летищата. За нас това не е проблем, тъй като трафикантите не употребяват летища ".
Как се появява цифрата 6000?
От в профила на Слави Трифонов излиза наяве, че през април 2023 година министърът на вътрешните работи Герхард Карнер на депутатско запитване в австрийския парламент за броя на мигрантите в Австрия за 2022 година . Именно там се показва число мигранти, свързани с България, само че за 2022 година.
По всяка възможност създателите на публикацията цитират точно тези данни. Какво съответно дава отговор вътрешният министър по този проблем тогава:
Един от поставените въпроси е " Колко претенции за приемане и назад приемане от Австрия са били утвърдени или отхвърлени от замолените страни през 2022 година? Моля, избройте по прием/повторен банкет, месец, страна на генезис на съответното лице и страна. "
Според приложената таблица за България отговорът на утвърдените претенции е - 6619 за 2022 година
Съгласно регламента на Дъблинското съглашение срокът, в който тези мигранти е можело да бъдат изпратени у нас (6 месеца), би трябвало да е изминал. Тоест даже през 2022 година страната ни да се е съгласила да одобри съответно тези мигранти, те не са върнати ( съгласно данни на Министерство на вътрешните работи и на австрийския парламент това не се е случило) , и към този момент не е длъжна да го прави.
Въпрос: Колко ефикасни прехвърляния по Дъблин към други страни са осъществени през 2022 година? Моля, избройте по страна на (повторно) приемане, месец на прекачване и народност на трансферираните лица.
Отговор - 34 души дейно са върнати на България през 2022 година
От документа излиза наяве и че през 2022 година в действителност Австрия е подала едвам 43 заявки за връщане на мигранти в България:
Въпрос: Моля, посочете броя на молбите за искане за вдишване на отговорност във всяка страна-домакин, (държава, брой молби за прием) и националността на лицето, наранено от молбата за банкет.
Съгласно Дъблинското съглашение: Когато държава-членка, пред която е била подадена молба за интернационална протекция , смята, че друга страна членка е способена за разглеждането на молбите, тя може допустимо най-бързо и при всички случаи в тримесечен период от датата, на която молбата е било подадена по смисъла на член 20, параграф 2, да изиска от другата страна членка да поеме отговорността за претендента.
Какви са отговорностите на България според?
Прехвърлянето на претендент от молещата държава-членка на способената държава-членка се реализира в най-късно в шестмесечен период . Ако прехвърлянето не е осъществено в този период, способената държава-членка се освобождава от своите отговорности за вдишване на отговорност или приемане назад на засегнатото лице и следователно отговорността се трансферира върху молещата държава-членка. Този период може да бъде продължен най-вече до една година, в случай че прехвърлянето не е можело да бъде осъществено заради това че засегнатото лице е арестувано в институция за изтърпяване на наказването отнемане от независимост или най-вече до осемнадесет месеца, в случай че засегнатото лице се укрива.
Процедурата за установяване на способената държава-членка стартира незабавно, откакто за първи път бъде подадена молба за интернационална протекция пред държава-членка.
Когато държава-членка, в която лице е подало нова молба за интернационална протекция, смята друга държава-членка за способена, тя може да насочи искане към въпросната друга държава-членка да одобри назад това лице. Искането за назад приемане се изготвя допустимо най-бързо и във всички случаи до два месеца след приемането на резултата от. Ако настояването за назад приемане не е направено в избраните периоди, способена за разглеждането на молбата за интернационална протекция е държавата-членка, в която е подадена новата молба.
Компетентността на страна-членка да прегледа молба за леговище отпада 12 месеца след противозаконното секване на границата й от претендента.
Трябва да се има поради, че процедурите за търсещите леговище, според Дъблинския правилник, са комплицирани, с цел да могат да обхаванат разнообразните случаи на претендентите. Всеки проблем е обособен, а всеки претендент за леговище има право на ефикасна правна отбрана. Това значи, че може да апелира решение за прекачване от една страна членка в друга - което също удължава условно поставените периоди.
Колко мигранти е върнала Австрия у нас през 2023 година?
Изпратихме питане до Държавната организация за бежанците при Министерския съвет. Отговорът, който получихме:
Република България извършва точно уговорките, свързани с осъществяването на Регламент Дъблин. Съгласно Регламента, държавите-членки обменят информация за търсещите протекция чужденци въз основата на ясни критерии, съгласно които се дефинира на територията на коя страна да бъде прегледана подадената молба за протекция.
За миналата 2023 година, от всички страни в Европейския съюз към България са декларирани 2 465 прехвърляния, като от тях са осъществени едвам 590.
Конкретно за Австрия, през цялата 2023 година, декларираните входящи прехвърляния към България са 193, а действително осъществените – 113.
Всяка държава-членка има период от 6 месеца, с цел да трансферира чужденец назад към страната, която се е съгласила да го одобри. В случай, че такова прекачване не бъде осъществено в период, страната, която е изпратила единодушието си, към този момент не може да се смята за виновна. Молбата на чужденеца би трябвало да бъде прегледана в страната, която не е съумяла да реализира прехвърлянето.
От по отношение на миграционната конюнктура в България за 2023 година излиза наяве, че:
по Дъблинското съглашение от всички страни в Европейски Съюз има подадени претенции за връщане на 2357 души . Върнати са 564 души.
За 2022 година настояванията са 814, а осъществените прехвърляния - 194 .
По даннни на за цялата 2022 година Австрия е направила 1100 изходящи и 1575 входящи дъблински прехвърлянето - т.е. това е броят на хората, които са напуснали и надлежно са влезнали в страната по силата на Дъблинския правилник.
Основните страни, на които Австрия е върнала мигранти, са Германия и Италия. По същото време Италия разгласи краткотрайно прекъсване на осъществяването на Дъблинския правилник на своя територия. Като цяло смисъла на процедурите по това съглашение понижава към 2021 година в границите на целия Европейски Съюз. Въпреки това Австрия е изпратила 4000 претенции за назад приемане на мигранти в България и Румъния. На процедура са осъществени към 150.
Междувременно Министерски съвет започва акция #ФактиСрещуДезинформацията и пусна, която оборва точно това изказване.
Какво написа в сред България, Румъния и Австрия?
В анекс към постигнатото сред България, Румъния и Австрия съглашение се показва, че е нужна спомагателна отбрана на външните граници на Европейски Съюз, в това число:
- Утрояване на наличието на Фронтекс на българо-турската граница и укрепване на защитата на българо-сръбската граница;
- Допълнителна финансова поддръжка от Европейска комисия за видеонаблюдение, високопроходими машини, дронове, електронна система за наблюдаване и други на българо-румънската граница;
- Засилване на граничния надзор сред България и Румъния и Румъния и Унгария;
- Трите страни се съгласяват да лимитират вторичните придвижване на хора, придържайки се и прилагайки Дъблинското съглашение. България и Румъния се задължават да одобряват назад всички, търсещи леговище, за които са виновни в сходство с Дъблинския правилник, без ограничавания на броя на хората, признати в границите на месец. София и Букурещ следва да подсигуряват бърз отговор в границите на три дни на поръчки за връщане/приемане на молби, най-много от афганистанци и сирийци, търсещи леговище.
В текста се акцентира, че по този метод се насочва обръщение, че търсещите леговище не могат да избират страна на предназначение и молбата им ще бъде обработена от виновна страна членка.
В края на 2023 година Испанското председателство на Съвета и Европейският парламент реализираха което дефинира коя страна може да преглежда молба за леговище и разпоредбите за прекачване на търсещо леговище лице в държава-членка, друга от тази, в която обитава.
Съгласно новия правилник от лицата, търсещи леговище, се изисква да аплайват в държавата-членка на първо влизане или легален престой. Когато обаче са изпълнени избрани критерии, друга държава-членка може да стане способена за разглеждането на молба за леговище.
Регламентът лимитира основанията за преустановяване или прекачване на подготвеност сред държавите-членки. Това понижава опциите на претендента да избере държавата-членка, в която да подаде молбата си, и по този метод възпира вторичните придвижвания (когато мигрантът се реалокира от страната, в която е дошъл за първи път, с цел да потърси протекция или непрекъснато презаселване на друго място).
Променят се и периодите:
първата държава-членка на влизане ще бъде способена за разглеждане на молбата за леговище за период от 20 месеца, което е нарастване по отношение на сегашните 12 месеца;когато първото влизане стане след интервенция по търсене и избавяне по море, продължителността на компетентността е 12 месеца;ако държава-членка отхвърли молба на претендент в границите на процедурата на границата, тя престава да бъде способена във връзка с въпросния претендент след 15 месеца (в случай на подаване на нова молба).
Когато дадена страна желае да трансферира обещано лице в държавата-членка, която е фактически способена за разглеждането на молбата му, само че лицето се укрива (напр., с цел да избегне прехвърлянето), прехвърлящата държава- членка става способена страна след три години.
Заключение:
В нито един формален документ или изявление на публични лица не се загатва съответен брой мигранти, за които България е поела ангажимент да одобри назад в подмяна на " въздушния Шенген ". България не е приемала нови отговорности отвън това, което е длъжна да съблюдава според Дъблинското съглашение към този момент повече от 10 години. В цитираната австрийска публикация освен, че не написа, че България се е съгласила да одобри 6000 мигранти, а тъкмо противоположното.
Твърдението, че България се е съгласила да одобри 6000 мигранти в подмяна на участие в Шенген по въздух е погрешно.
По тематиката работиха: Мая Димитрова, Ива Стойкова
Твърдението провокира високи равнища на отвращение и тревога в обществото, както и подкопава концепцията за участие в Шенген и даже в Европейския съюз.
Има ли съображение това изказване?
Нашата инспекция на обстоятелства сподели, че то не дава отговор на истината. България не се е съгласявала да приема мигранти от Австрия в подмяна на участие по въздух и море в Шенгенското пространство. Има ясни условия, при които се случва приемът на бежанци според настоящото от над 10 години Дъблинско съглашение.
Как стигнахме до този извод?
проследихме по какъв начин и по кое време " новината " " България се е съгласила да одобри 6000 мигранти против участие в Шенген " стига до избрани онлайн медии, обществени мрежи и надлежно до обществото;
проверихме европейските регламенти за банкет и връщане на бежанци;проверихме изявленията в проучвания интервал на австрийския вътрешен министър Герхард Карнер;събрахме данни от Държавната организация за бежанците;изследвахме данните за мигрантските потоци в България на Министерство на вътрешните работи.
Развитие на разказа
За първи път тезата, че България се е съгласила да приема 6000 мигранти, главно сирийци и афганистанци, се появява на 28 декември следобед в къс на онлайн изданието www.flagman.bg.
" Австрийски медии разясняват, че министър-председателят ни е приел изискването страната ни назад да одобри 6000 мигранти, най-вече от Афганистан. "
На 30 декември на обяд изданието epicenter.bg разгласява със заглавие: " Der Standard: България се е съгласила - одобряваме 6000 сирийци и афганистанци против въздушен Шенген ".
Информацията, написа създателят, е записана в декларация и ще бъде оповестена до края на деня, съгласно " източници от държавното управление ". В заглавието е представено австрийското издание Der Standard, в което съгласно създателя се споделя, че страната ни към този момент е дала единодушие за приемането на тези 6000 мигранти.
За да сложим в подтекст появяването на подобва " вест " - 30 декември е денят, в който се чака решението на Съвета на Европейския съюз за участието на България в Шенген.
Статията е четена над 60 000 пъти. В идващите няколко дни тази теза се популяризира в хиляди онлайн уеб сайтове и уеб сайтове клонинги. Придобива и изключителна известност в обществените мрежи. Създадени са настройки в обществото, че приемането ни в Шенген не просто не е триумф, а крие опасности за страната. Това личи и от присъединяване на политически лица в разпространяването й:
Председателят на " Възраждане ":
" В подмяна на въздушен и воден Шенген сме се съгласили да одобряваме назад незаконни емигранти, които към този момент са минавали през наша територия на път за Западна Европа според Дъблинските разпореждания. Страната ни постепенно ще се трансформира в един голям лагер за азиатци и африканци, в който ние българите последователно ще станем малцинство ".
Лидерът на Българска социалистическа партия:
" Незабавно назад приемане на всички претенденти за леговище, за които България и Румъния носят отговорност. В период от месец би трябвало да се одобряват без право на мнение във връзка с броя на хората, които ще дойдат тук. Управляващите са се съгласили на това ".
" са най-големите рушители на европейската ни вероятност и същина. Те са козируващи страхливци, които залагат ползите и бъдещето на страната. Към никоя страна не са поставяни условия за Шенген, както към България "
Бившият основен прокурор и сегашен политик
Статията на Der Standard
На 11 декември австрийското онлайн издание разгласява със заглавие „ Поетапно “ влизане в Шенген: за какво Виена кара България и Румъния да чакат ", в която за пръв път в подтекста на отпадането на ветото за въздушния Шенген се загатва цифрата 6000, само че от позиция на желанието на Австрия това да се случи.
На 12 декември публикацията на Der Standard е преведена и препечатана в няколко български онлайн медии - измежду тях " ",, " ".
Никъде в текста няма информация, която да води до извода, че България се е съгласила на тези условия, в противен случай - ясно се споделя, че България е отказала такова изискване:
" Съответно двете страни би трябвало да подсигуряват, че тези мигранти, които преди са били регистрирани в България и Румъния и които по-късно аплайват за леговище в Австрия, фактически ще бъдат върнати в България и Румъния. Тази година по данни на австрийското вътрешно министерство това визира съвсем 2000 души, които би трябвало да се върнат в Румъния, и съвсем 6000 души, които би трябвало да се върнат в България . Решаващо за Австрия е скоростта на ръководство на двете източноевропейски страни. Защото след шест месеца изтича опцията за връщане на мигрантите.
Как Румъния и България дадоха отговор на настояванията на Австрия във връзка с мигрантите?
Българският министър-председател Николай Денков сподели: „ България няма да одобри спомагателни условия като „ Мигрантите против Шенген във въздухоплаването ".
По отношение на упоменатото число 6000 - в публикацията липсва информация по кое време са поискани тези данни от вътрешното министерство, за кой съответен интервал се отнасят и дали са поискани във връзка точно с разхлабването на австрийското несъгласие.
В нито едно медийно изказване на вътрешния министър на Австрия Герхард Карнер във връзка свалянето на ветото не се загатват цифри - т.е. не се показва от България да е поискано точно да одобри 6000 мигранти.
Дори в Карнер не загатва никаква сделка сред двете страни за какъвто и да е брой мигранти:
" Въздушен Шенген ще има, когато нужните условия бъдат изпълнени и ясно заложени. Това значи доста увеличение на отбраната на първа линия на външната граница на Европейски Съюз, изключително в България, Турция, само че също и Румъния и Сърбия. Сухопътните граници ще продължат да бъдат следени, изключително сред България и Румъния. Освен това двете страни би трябвало да одобряват хора, търсещи леговище, изключително от Афганистан и Сирия. Какво е въздушен Шенген? Влизане през летищата. За нас това не е проблем, тъй като трафикантите не употребяват летища ".
Как се появява цифрата 6000?
От в профила на Слави Трифонов излиза наяве, че през април 2023 година министърът на вътрешните работи Герхард Карнер на депутатско запитване в австрийския парламент за броя на мигрантите в Австрия за 2022 година . Именно там се показва число мигранти, свързани с България, само че за 2022 година.
По всяка възможност създателите на публикацията цитират точно тези данни. Какво съответно дава отговор вътрешният министър по този проблем тогава:
Един от поставените въпроси е " Колко претенции за приемане и назад приемане от Австрия са били утвърдени или отхвърлени от замолените страни през 2022 година? Моля, избройте по прием/повторен банкет, месец, страна на генезис на съответното лице и страна. "
Според приложената таблица за България отговорът на утвърдените претенции е - 6619 за 2022 година
Съгласно регламента на Дъблинското съглашение срокът, в който тези мигранти е можело да бъдат изпратени у нас (6 месеца), би трябвало да е изминал. Тоест даже през 2022 година страната ни да се е съгласила да одобри съответно тези мигранти, те не са върнати ( съгласно данни на Министерство на вътрешните работи и на австрийския парламент това не се е случило) , и към този момент не е длъжна да го прави.
Въпрос: Колко ефикасни прехвърляния по Дъблин към други страни са осъществени през 2022 година? Моля, избройте по страна на (повторно) приемане, месец на прекачване и народност на трансферираните лица.
Отговор - 34 души дейно са върнати на България през 2022 година
От документа излиза наяве и че през 2022 година в действителност Австрия е подала едвам 43 заявки за връщане на мигранти в България:
Въпрос: Моля, посочете броя на молбите за искане за вдишване на отговорност във всяка страна-домакин, (държава, брой молби за прием) и националността на лицето, наранено от молбата за банкет.
Съгласно Дъблинското съглашение: Когато държава-членка, пред която е била подадена молба за интернационална протекция , смята, че друга страна членка е способена за разглеждането на молбите, тя може допустимо най-бързо и при всички случаи в тримесечен период от датата, на която молбата е било подадена по смисъла на член 20, параграф 2, да изиска от другата страна членка да поеме отговорността за претендента.
Какви са отговорностите на България според?
Прехвърлянето на претендент от молещата държава-членка на способената държава-членка се реализира в най-късно в шестмесечен период . Ако прехвърлянето не е осъществено в този период, способената държава-членка се освобождава от своите отговорности за вдишване на отговорност или приемане назад на засегнатото лице и следователно отговорността се трансферира върху молещата държава-членка. Този период може да бъде продължен най-вече до една година, в случай че прехвърлянето не е можело да бъде осъществено заради това че засегнатото лице е арестувано в институция за изтърпяване на наказването отнемане от независимост или най-вече до осемнадесет месеца, в случай че засегнатото лице се укрива.
Процедурата за установяване на способената държава-членка стартира незабавно, откакто за първи път бъде подадена молба за интернационална протекция пред държава-членка.
Когато държава-членка, в която лице е подало нова молба за интернационална протекция, смята друга държава-членка за способена, тя може да насочи искане към въпросната друга държава-членка да одобри назад това лице. Искането за назад приемане се изготвя допустимо най-бързо и във всички случаи до два месеца след приемането на резултата от. Ако настояването за назад приемане не е направено в избраните периоди, способена за разглеждането на молбата за интернационална протекция е държавата-членка, в която е подадена новата молба.
Компетентността на страна-членка да прегледа молба за леговище отпада 12 месеца след противозаконното секване на границата й от претендента.
Трябва да се има поради, че процедурите за търсещите леговище, според Дъблинския правилник, са комплицирани, с цел да могат да обхаванат разнообразните случаи на претендентите. Всеки проблем е обособен, а всеки претендент за леговище има право на ефикасна правна отбрана. Това значи, че може да апелира решение за прекачване от една страна членка в друга - което също удължава условно поставените периоди.
Колко мигранти е върнала Австрия у нас през 2023 година?
Изпратихме питане до Държавната организация за бежанците при Министерския съвет. Отговорът, който получихме:
Република България извършва точно уговорките, свързани с осъществяването на Регламент Дъблин. Съгласно Регламента, държавите-членки обменят информация за търсещите протекция чужденци въз основата на ясни критерии, съгласно които се дефинира на територията на коя страна да бъде прегледана подадената молба за протекция.
За миналата 2023 година, от всички страни в Европейския съюз към България са декларирани 2 465 прехвърляния, като от тях са осъществени едвам 590.
Конкретно за Австрия, през цялата 2023 година, декларираните входящи прехвърляния към България са 193, а действително осъществените – 113.
Всяка държава-членка има период от 6 месеца, с цел да трансферира чужденец назад към страната, която се е съгласила да го одобри. В случай, че такова прекачване не бъде осъществено в период, страната, която е изпратила единодушието си, към този момент не може да се смята за виновна. Молбата на чужденеца би трябвало да бъде прегледана в страната, която не е съумяла да реализира прехвърлянето.
От по отношение на миграционната конюнктура в България за 2023 година излиза наяве, че:
по Дъблинското съглашение от всички страни в Европейски Съюз има подадени претенции за връщане на 2357 души . Върнати са 564 души.
За 2022 година настояванията са 814, а осъществените прехвърляния - 194 .
По даннни на за цялата 2022 година Австрия е направила 1100 изходящи и 1575 входящи дъблински прехвърлянето - т.е. това е броят на хората, които са напуснали и надлежно са влезнали в страната по силата на Дъблинския правилник.
Основните страни, на които Австрия е върнала мигранти, са Германия и Италия. По същото време Италия разгласи краткотрайно прекъсване на осъществяването на Дъблинския правилник на своя територия. Като цяло смисъла на процедурите по това съглашение понижава към 2021 година в границите на целия Европейски Съюз. Въпреки това Австрия е изпратила 4000 претенции за назад приемане на мигранти в България и Румъния. На процедура са осъществени към 150.
Междувременно Министерски съвет започва акция #ФактиСрещуДезинформацията и пусна, която оборва точно това изказване.
Какво написа в сред България, Румъния и Австрия?
В анекс към постигнатото сред България, Румъния и Австрия съглашение се показва, че е нужна спомагателна отбрана на външните граници на Европейски Съюз, в това число:
- Утрояване на наличието на Фронтекс на българо-турската граница и укрепване на защитата на българо-сръбската граница;
- Допълнителна финансова поддръжка от Европейска комисия за видеонаблюдение, високопроходими машини, дронове, електронна система за наблюдаване и други на българо-румънската граница;
- Засилване на граничния надзор сред България и Румъния и Румъния и Унгария;
- Трите страни се съгласяват да лимитират вторичните придвижване на хора, придържайки се и прилагайки Дъблинското съглашение. България и Румъния се задължават да одобряват назад всички, търсещи леговище, за които са виновни в сходство с Дъблинския правилник, без ограничавания на броя на хората, признати в границите на месец. София и Букурещ следва да подсигуряват бърз отговор в границите на три дни на поръчки за връщане/приемане на молби, най-много от афганистанци и сирийци, търсещи леговище.
В текста се акцентира, че по този метод се насочва обръщение, че търсещите леговище не могат да избират страна на предназначение и молбата им ще бъде обработена от виновна страна членка.
В края на 2023 година Испанското председателство на Съвета и Европейският парламент реализираха което дефинира коя страна може да преглежда молба за леговище и разпоредбите за прекачване на търсещо леговище лице в държава-членка, друга от тази, в която обитава.
Съгласно новия правилник от лицата, търсещи леговище, се изисква да аплайват в държавата-членка на първо влизане или легален престой. Когато обаче са изпълнени избрани критерии, друга държава-членка може да стане способена за разглеждането на молба за леговище.
Регламентът лимитира основанията за преустановяване или прекачване на подготвеност сред държавите-членки. Това понижава опциите на претендента да избере държавата-членка, в която да подаде молбата си, и по този метод възпира вторичните придвижвания (когато мигрантът се реалокира от страната, в която е дошъл за първи път, с цел да потърси протекция или непрекъснато презаселване на друго място).
Променят се и периодите:
първата държава-членка на влизане ще бъде способена за разглеждане на молбата за леговище за период от 20 месеца, което е нарастване по отношение на сегашните 12 месеца;когато първото влизане стане след интервенция по търсене и избавяне по море, продължителността на компетентността е 12 месеца;ако държава-членка отхвърли молба на претендент в границите на процедурата на границата, тя престава да бъде способена във връзка с въпросния претендент след 15 месеца (в случай на подаване на нова молба).
Когато дадена страна желае да трансферира обещано лице в държавата-членка, която е фактически способена за разглеждането на молбата му, само че лицето се укрива (напр., с цел да избегне прехвърлянето), прехвърлящата държава- членка става способена страна след три години.
Заключение:
В нито един формален документ или изявление на публични лица не се загатва съответен брой мигранти, за които България е поела ангажимент да одобри назад в подмяна на " въздушния Шенген ". България не е приемала нови отговорности отвън това, което е длъжна да съблюдава според Дъблинското съглашение към този момент повече от 10 години. В цитираната австрийска публикация освен, че не написа, че България се е съгласила да одобри 6000 мигранти, а тъкмо противоположното.
Твърдението, че България се е съгласила да одобри 6000 мигранти в подмяна на участие в Шенген по въздух е погрешно.
По тематиката работиха: Мая Димитрова, Ива Стойкова
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ