Тревожни данни: България се е превърнала в една от най-активните зони за мълнии в цяла Европа
България се е трансформирала в една от най-активните зони за мълнии в цяла Европа, демонстрират тревожни данни от Европейската мрежа за детекция на мълнии (EUCLID). Страната ни към този момент е определяна като " гореща точка " на Балканите, които се оформят като новия " гръмотевичен пояс " на континента.
Цифрите са безапелационни: единствено през юли 2024 година над територията на страната са засечени над 450 000 мълнии. На 10 юли същата година е регистриран и безспорен връх – 45 000 електрически разряда единствено за 24 часа.
Най-силна интензивност се следи в Западна и Южна България. Според метеоролозите, повода е географското ни състояние, където топъл и мокър въздух от Егейско море постоянно се сблъсква със студени въздушни маси, нахлуващи от север.
" Това, което се случва над Балканите, е дребна версия на това, което се случва над Амазония, “ разяснява метеорологът доктор Георги Рачев.
Гръмотевичните стихии се раждат, когато топлният въздух се издигне внезапно, охлади се и кондензира в мощни облаци вид " Cumulonimbus ", чиито върхове постоянно доближават до 16 километра височина. Вътре в тях конфликтът сред ледени кристали и водни капки генерира голям електрически заряд.
Според данните на Copernicus Climate Service (2025) Балканите към този момент са новият епицентър на гръмотевичната интензивност в Европа. В България се записват приблизително 22–28 дни с гръмотевични стихии годишно. В рисковите региони като Родопите, Пловдивското поле и Струмската котловина, тези дни надвишават 40.
За съпоставяне, в Германия дните с мълнии са приблизително 17, във Франция – 20, а в Норвегия – под 10.
Този растеж на интензивността води и до отрицателни последствия. Данни на Института за проучване на атмосферната електричност сочат, че случаите, породени от мълнии, са се нараснали с 35% през последните пет години. Отчита се растеж на пожарите в горски и планински региони, както и съществени вреди по електрически съоръжения в градски условия.
Основен провинен за зачестилите стихии е световното стопляне. Проучване на NASA демонстрира, че при повишение на междинната температура единствено с 1°C, броят на мълниите се усилва с към 12%. Черноморският район е изключително уязвим, защото топлите води на морето " подхранват " конвекцията и ускоряват бурите.
Съвременните спътници, като EUMETSAT Meteosat Third Generation, към този момент засичат всяка искра в действително време, в това число и тези, които се случват единствено сред облаците. По данни от юли 2025 година, България е в топ 3 на Европа по компактност на електрически събития.
Експертите са безапелационни, че бурите над България към този момент не са инцидентно събитие, а признак на климатичен преход, който трансформира Балканите в една от най-активните атмосферни зони на континента.
Цифрите са безапелационни: единствено през юли 2024 година над територията на страната са засечени над 450 000 мълнии. На 10 юли същата година е регистриран и безспорен връх – 45 000 електрически разряда единствено за 24 часа.
Най-силна интензивност се следи в Западна и Южна България. Според метеоролозите, повода е географското ни състояние, където топъл и мокър въздух от Егейско море постоянно се сблъсква със студени въздушни маси, нахлуващи от север.
" Това, което се случва над Балканите, е дребна версия на това, което се случва над Амазония, “ разяснява метеорологът доктор Георги Рачев.
Гръмотевичните стихии се раждат, когато топлният въздух се издигне внезапно, охлади се и кондензира в мощни облаци вид " Cumulonimbus ", чиито върхове постоянно доближават до 16 километра височина. Вътре в тях конфликтът сред ледени кристали и водни капки генерира голям електрически заряд.
Според данните на Copernicus Climate Service (2025) Балканите към този момент са новият епицентър на гръмотевичната интензивност в Европа. В България се записват приблизително 22–28 дни с гръмотевични стихии годишно. В рисковите региони като Родопите, Пловдивското поле и Струмската котловина, тези дни надвишават 40.
За съпоставяне, в Германия дните с мълнии са приблизително 17, във Франция – 20, а в Норвегия – под 10.
Този растеж на интензивността води и до отрицателни последствия. Данни на Института за проучване на атмосферната електричност сочат, че случаите, породени от мълнии, са се нараснали с 35% през последните пет години. Отчита се растеж на пожарите в горски и планински региони, както и съществени вреди по електрически съоръжения в градски условия.
Основен провинен за зачестилите стихии е световното стопляне. Проучване на NASA демонстрира, че при повишение на междинната температура единствено с 1°C, броят на мълниите се усилва с към 12%. Черноморският район е изключително уязвим, защото топлите води на морето " подхранват " конвекцията и ускоряват бурите.
Съвременните спътници, като EUMETSAT Meteosat Third Generation, към този момент засичат всяка искра в действително време, в това число и тези, които се случват единствено сред облаците. По данни от юли 2025 година, България е в топ 3 на Европа по компактност на електрически събития.
Експертите са безапелационни, че бурите над България към този момент не са инцидентно събитие, а признак на климатичен преход, който трансформира Балканите в една от най-активните атмосферни зони на континента.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ