Прозорецът за "Шенген" и еврозоната се затваря
България, Румъния се пробват да влязат в Шенген, дружно с Хърватия, откакто бяха подценявани повече от десетилетие по политически съображения. В момента тече поредна доброволна техническа инспекция на двете страни, а Европейската комисия и Народното събрание пробват да повлияят позитивно на решението. Важно е политическата рецесия да не попречи на влизането в Шенгенското пространство, което би помогнало за икономическото възобновяване и покриването на критериите за еврозоната.
Прозорецът за влизане на България в " Шенген " и еврозоната бързо се затваря. Възможността страната ни да остане единствената в Европейски Съюз (освен Кипър, където има други проблеми) отвън " Шенген " е изцяло действителна откакто Хърватска ще бъде призната там при започване на идната година, а прекомерно евентуално и Румъния. Сериозното безучастие на няколкото български държавни управления през последната година, дружно с неналичието на целенасочени старания и лобиране в Брюксел и другите страни членки са на път да оставят опашките по границите с Гърция и Румъния, както и да нанесат доста сериозен имиджов удар на страната. В момента служебното държавно управление поставя някакви стъпки в тази посока, само че е доста евентуално те да се окажат незадоволителни.
По-сериозната заплаха обаче наподобява е намаляването на вероятността България да влезе в еврозоната през 2024 година, какъвто е сега формалният проект на страната. През последната година по тематиката на практика не са полагани съвсем никакви старания. Пътят към еврозоната беше прекратен още по време на служебните държавни управления през 2021 година По време на предизборната акция в този момент тогавашният министър председател Стефан Янев намерено съобщи, че съгласно него е по-добре влизането в еврозоната да се отсрочи за след няколко години. Докато на власт беше държавното управление на " Продължаваме промяната ", " Демократична България ", Има Такъв Народ и Българска социалистическа партия също не направи нищо, с цел да форсира процеса. В същото време против приемането на общата валута не е серпантина да работи неофициална коалиция от хора на високи позиции в държавната администрация. Към това се прибавя и смяната на настройките в самия Европейски Съюз. Ако преди няколко месеца, приемането на България беше несъмнено, с цел да се изпрати мощен сигнал, че съюзът е подготвен на по-силна интеграция, поради войната на Русия в Украйна. Сега обаче този мотив стартира да избледнява. Рисковете се усилват и от смяната в държавните управления на основни за Еврозоната и/или Шенген страни като Италия и Швеция.
Реклама
Темите за Шенген и еврозоната, въпреки на друг стадий и тема, са определящи за бъдещето на България. За Шенген би трябвало доверие от европейските сътрудници, за еврозоната доста политическа ангажираност и старания (които в новосформирания парламент наподобяват съвсем невъзможни). Ако България не съумее да се възползва от последните удобни условия за включване във " висшата лига " на Европейски Съюз, тя рискува да изостане освен след отличника Хърватия, само че и след Румъния - страната, с която влязохме дружно, вървяхме дългият път на механизма за съдействие и инспекция, както и на приемане в Европа. А това ще има прекомерно висока икономическа, а и полтическа цена.
Ако, рискува да остане последна пред вратата му, което в допълнение да отблъсне плахите вложители, да продължи да е спънка за свързаността на страната ни,. Това от своя страна значи и по-слаби макроикономически резултати, които са в основата за приемане на еврото.
В Европейския парламент отново ще дебатират за България - този път за Шенген
След няколко турбулентни години в политическия живот на България, тя към този момент няма време за губене. Дали ще има постоянно, ще продължи със служебно държавно управление или ще ще зарови още веднъж във вътрешнополитически битки, ще има значение и за посоката, по която България ще тръгне по две от главните тематики, определящи бъдещото и развиване - влизането в Шенген и приемането на еврото.
Реклама
В сряда в пленарна зала в Страсбург, евродепутатите ще дебатират по добре познатата за тях тематика - влизането на България и Румъния в Шенген. " Предстоят забавни седмици в европарламента. Дебатът е по самодейност на Ираче Гарсия, ръководител на групата на социалистите и демократите, която е и корав покровител за приемането на България в Шенген, а след към две седмици се възнамерява гласуването на резолюция на Европейския парламент в поддръжка. Такава резолюция последно имаше през 2018г. инициирана от Сергей Станишев и в този момент тя би трябвало да бъде доказана - уповавам се да е още по-категорична. ", разяснява за " Капитал " служебният министър на правораздаването Крум Зарков.
Крум Зарков - длъжностен министър на правораздаването Фотограф: Юлия Лазарова
Европейският парламент неколкократно е изразявал позицията си в диспути и резолюции, че двете балкански страни са изпълнили всички критерии и са подготвени да се причислят към безпаспортната зона на съюза. Ситуацията този път е друга. От една страна, поради напрегната стопански (включително спиранията на веригите доставки) и политически обстановка в района, Шенгенското пространство ще отвори за финален път вратите си за Хърватия, след което процесът по разширение сигурно ще се забави. Налице е възходящ евроскептицизъм и поради крайнодесните партии, които си проправят път към държавното управление в Швеция и Италия.
От друга страна, Румъния също е изтощена от очакване и няма да се свъобразава с България. Тя е механически подготвена и политически обединена, в случай че би трябвало да продължи сама в тази идея. Разположена на границата с Украйна, Румъния сподели невиждани равнища на взаимност, справяйки чудесно с напора от бежанци и този път всички са наясно, че следващо възпрепядствие от някое консервативно държавно управление на страна членка за Шенген е недопустимо за нвя. Шенген е въпрос на доверие
Българската дипломация е под пара. Друг е въпросът, че в случай че не сме съумели за последните петнадесет години да убедим европейските страни, че България е сътрудник, на който може да се разчита, в последния миг е мъчно да се обърне играта. Последователните старания за битка с корупцията, проведената престъпност и отбраната на границите, биха имали основна роля в това отношение, само че, за жалост, тъкмо те остават най-сериозните проблеми на страната ни, които Брюксел сочи непрекъснато.
Прозорецът за влизане на България в " Шенген " и еврозоната бързо се затваря. Възможността страната ни да остане единствената в Европейски Съюз (освен Кипър, където има други проблеми) отвън " Шенген " е изцяло действителна откакто Хърватска ще бъде призната там при започване на идната година, а прекомерно евентуално и Румъния. Сериозното безучастие на няколкото български държавни управления през последната година, дружно с неналичието на целенасочени старания и лобиране в Брюксел и другите страни членки са на път да оставят опашките по границите с Гърция и Румъния, както и да нанесат доста сериозен имиджов удар на страната. В момента служебното държавно управление поставя някакви стъпки в тази посока, само че е доста евентуално те да се окажат незадоволителни.
По-сериозната заплаха обаче наподобява е намаляването на вероятността България да влезе в еврозоната през 2024 година, какъвто е сега формалният проект на страната. През последната година по тематиката на практика не са полагани съвсем никакви старания. Пътят към еврозоната беше прекратен още по време на служебните държавни управления през 2021 година По време на предизборната акция в този момент тогавашният министър председател Стефан Янев намерено съобщи, че съгласно него е по-добре влизането в еврозоната да се отсрочи за след няколко години. Докато на власт беше държавното управление на " Продължаваме промяната ", " Демократична България ", Има Такъв Народ и Българска социалистическа партия също не направи нищо, с цел да форсира процеса. В същото време против приемането на общата валута не е серпантина да работи неофициална коалиция от хора на високи позиции в държавната администрация. Към това се прибавя и смяната на настройките в самия Европейски Съюз. Ако преди няколко месеца, приемането на България беше несъмнено, с цел да се изпрати мощен сигнал, че съюзът е подготвен на по-силна интеграция, поради войната на Русия в Украйна. Сега обаче този мотив стартира да избледнява. Рисковете се усилват и от смяната в държавните управления на основни за Еврозоната и/или Шенген страни като Италия и Швеция.
Реклама
Темите за Шенген и еврозоната, въпреки на друг стадий и тема, са определящи за бъдещето на България. За Шенген би трябвало доверие от европейските сътрудници, за еврозоната доста политическа ангажираност и старания (които в новосформирания парламент наподобяват съвсем невъзможни). Ако България не съумее да се възползва от последните удобни условия за включване във " висшата лига " на Европейски Съюз, тя рискува да изостане освен след отличника Хърватия, само че и след Румъния - страната, с която влязохме дружно, вървяхме дългият път на механизма за съдействие и инспекция, както и на приемане в Европа. А това ще има прекомерно висока икономическа, а и полтическа цена.
Ако, рискува да остане последна пред вратата му, което в допълнение да отблъсне плахите вложители, да продължи да е спънка за свързаността на страната ни,. Това от своя страна значи и по-слаби макроикономически резултати, които са в основата за приемане на еврото.
В Европейския парламент отново ще дебатират за България - този път за Шенген
След няколко турбулентни години в политическия живот на България, тя към този момент няма време за губене. Дали ще има постоянно, ще продължи със служебно държавно управление или ще ще зарови още веднъж във вътрешнополитически битки, ще има значение и за посоката, по която България ще тръгне по две от главните тематики, определящи бъдещото и развиване - влизането в Шенген и приемането на еврото.
Реклама
В сряда в пленарна зала в Страсбург, евродепутатите ще дебатират по добре познатата за тях тематика - влизането на България и Румъния в Шенген. " Предстоят забавни седмици в европарламента. Дебатът е по самодейност на Ираче Гарсия, ръководител на групата на социалистите и демократите, която е и корав покровител за приемането на България в Шенген, а след към две седмици се възнамерява гласуването на резолюция на Европейския парламент в поддръжка. Такава резолюция последно имаше през 2018г. инициирана от Сергей Станишев и в този момент тя би трябвало да бъде доказана - уповавам се да е още по-категорична. ", разяснява за " Капитал " служебният министър на правораздаването Крум Зарков.
Крум Зарков - длъжностен министър на правораздаването Фотограф: Юлия Лазарова
Европейският парламент неколкократно е изразявал позицията си в диспути и резолюции, че двете балкански страни са изпълнили всички критерии и са подготвени да се причислят към безпаспортната зона на съюза. Ситуацията този път е друга. От една страна, поради напрегната стопански (включително спиранията на веригите доставки) и политически обстановка в района, Шенгенското пространство ще отвори за финален път вратите си за Хърватия, след което процесът по разширение сигурно ще се забави. Налице е възходящ евроскептицизъм и поради крайнодесните партии, които си проправят път към държавното управление в Швеция и Италия.
От друга страна, Румъния също е изтощена от очакване и няма да се свъобразава с България. Тя е механически подготвена и политически обединена, в случай че би трябвало да продължи сама в тази идея. Разположена на границата с Украйна, Румъния сподели невиждани равнища на взаимност, справяйки чудесно с напора от бежанци и този път всички са наясно, че следващо възпрепядствие от някое консервативно държавно управление на страна членка за Шенген е недопустимо за нвя. Шенген е въпрос на доверие
Българската дипломация е под пара. Друг е въпросът, че в случай че не сме съумели за последните петнадесет години да убедим европейските страни, че България е сътрудник, на който може да се разчита, в последния миг е мъчно да се обърне играта. Последователните старания за битка с корупцията, проведената престъпност и отбраната на границите, биха имали основна роля в това отношение, само че, за жалост, тъкмо те остават най-сериозните проблеми на страната ни, които Брюксел сочи непрекъснато.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ