Трите дефицита
България рискува да влезе в еврозоната с три огромни недостига. Единият е бюджетен и той наподобява е най-ясен.
Вторият недостиг е на проевропейско болшинство в Народното събрание: партии, които се заявяваха за проевропейски и евроатлантически, всекидневно потвърждават, че в действителност не са такива и вкарват ограничения, които всъщност са путинистки. Извинението, че с тях вършим опит да се подмазваме на Доналд Тръмп, не анулира анти-европейския, а и анти-демократичния им темперамент.
Третият недостиг е на горива (на естествени цени). Той може да се осъществя, ако обстановката с " Лукойл " не получи рационално позволение. Тези три недостига, които бяха ясно обрисувани през седмицата, ще дефинират политиката на страната в идващите месеци. И трите могат да се избегнат в сериозна степен, само че рисковете от отрицателен процес все още са огромни.
Бюджетен недостиг
Правителството " Желязков " е под мощен огън от опозицията, бизнеса и експертната финансова общественост за предложенията в бюджета, който следва да бъде импортиран в Народното събрание. Проблемите са главно два. На базата на прекалено оптимистични сметки беше изработен бюджета за 2025 година И тези сметки, особено в частта за приходите, просто няма да излязат. Трупа се недостиг, който може да бъде обезщетен само с " буфери " по капиталовата стратегия, въпреки че и това ще е мъчно. В тази обстановка за 2026 година се залагат още по-оптимистични прогнози, което слага под въпрос цялата концепция на новия бюджет.
Вторият проблем е, че за 2026 година се предвиждат големи нараствания на заплати, пенсии и обществени заплащания, както и на парите за вложения и общини, които се раздават дискреционно от държавното управление. И в двете групи нараствания прозира концепцията да се подхрани клиентелата - идея, добила известност с фразата " за хората ". Хората са главно от службите, антикорупционната организация и кръговете от компании и общини, близки до ДПС и ГЕРБ. Войната с кметовете на ПП-ДБ е част от тази борба, само че на локално равнище. С бюджета се цели средствата на национално равнище да се насочат към хората, т.е. правилните хора.
Куриозно, макар многото приказки от страна на ръководещите против Асен Василев, той в действителност получи сериозна реабилитация за политиката си от бюджетните оферти на държавното управление. Всички негови хрумвания за повдигане на приходите - изключително на пенсионери, учители и лекари - се възприеха. Но за неволя те се хипертрофираха в избрани браншове, като службите, чиито заплати се подвигат двойно за година, са най-фрапантният случай. В добавка, бюджетът обрастна с обилен клиентелен бурен на Движение за права и свободи и ГЕРБ. И заради тези проблеми до момента в който бюджетите на Асен Василев бяха изчислени да съблюдават 3%-ния предел на недостига, в този момент виждаме пожелателни бюджети, които даже на хартия не могат да влязат в критериите без повишение на налозите. Поради това за 2026 година се планува осезаемо повишение на тежестта за жителите през осигурителните вноски и осигурителния предел. Накратко, ГЕРБ беше заставен да отстъпи от обещанието за постоянни налози, с цел да върже най-малко на хартия раздутите бюджети " за хората ".
Разумното би било осигуровките да не се подвигат, а да се понижат елементи от клиентелните заплащания към общини и компании по финансовата стратегия и вложения. Войната за боклука на София показва, по какъв начин овълчилите се компании надуват двойно цените, по които реализират поръчките си. Само този проблем да се ограничи, милиарди на бюджета на национално и локално равнище ще бъдат спестени.
Ако бюджетът обаче остане в препоръчаните параметри, това ще е зле за страната. И ще е поредна проява за намаляващата тежест на Борисов в ръководството.
Дефицит на проевропейско мнозинство
Гласуването на парламентарна проверяваща комисия " Сорос " показа, че в Народното събрание в действителност има ясно изразено анти-европейско, а и анти-демократично болшинство. Всички партии без ПП-ДБ и ГЕРБ в действителност се строиха под свирката на Делян Пеевски, с цел да одобряват една всъщност путиниска мярка. Смисълът на тази комисия е да се очернят избрани хора поради политическите им възгледи. Тя сплашва гражданското общество и употребява принадлежности на страната за кавга с политически съперници.
Най-изненадващо от всичко беше може би позицията на Румен Христов - шеф на групировка, носеща гордото име на Съюз на демократичните сили от 90-те години. Според него " соросоиди " нямали място в неговата партия. Куриозът е, че гордото Съюз на демократичните сили от 90-те години беше партия на " соросоидите " в огромна степен и това беше за положителното на страната. Цялата история с очернянето на Сорос и неговата роля е, несъмнено, грозна и лицемерна, изключително като в настоящето държавно управление са хора като Томислав Дончев, Даниел Митов, Деница Сачева, Гроздан Караджов.
Но в действителност основаването на комисията " Сорос " е ярка проява за вероятното анти-европейско болшинство, строено от Делян Пеевски. И Борисов наподобява слаб и зарязан от своите хора по този въпрос. Проф. Костадин Ангелов например се изрече доста политически ласкаво за комисията - тя целяла да сътвори " бистрота ", все едно активността на НПО-тата не е транспарантна по закон. Явно разделянето в ГЕРБ сред " срещу " и " въздържали " се във връзка с комисията е рефлексия на въздействието на Пеевски в тази партия. Така или другояче, гласуването сподели, че България навлиза в огромен политически недостиг на проевропейски болшинства.
" Лукойл "
Дългосрочно политическият либерален недостиг несъмнено е най-съществен, само че в кратковременен проект може да се развие недостиг и на горива заради американските наказания по отношение на " Лукойл ". Правителството взе вярно решение за въвеждането на необикновен (извънреден) шеф от страна на страната в рафинерията. Идеята е бургаският комбинат да бъде управителен от този шеф, до момента в който глобите против него се вдигнат и той се завърне към естественото. Проблемите, които могат да се появят, са следните:
Първо, американската страна би трябвало да даде зелена светлина за това решение. Германците получиха такава зелена светлина, което значи, че и ние ще можем да се възползваме, само че всичко би трябвало точно да се контракти с американците. А времето е малко, изключително в случай че президентът Румен Радев наложи несъгласие на закона и саботира процеса.
Второ, самият закон има недостатъци. Не е ясно дали той дава задоволително правни гаранции за отбрана на ползите на съветските притежатели, изключително при възможна продажба на рафинерията. На пръв прочит от закона излиза, че особеният шеф може да продаде рафинерията без единодушие или консултация от притежателя и без условие за справедлива пазарна цена. Това би нарушило нашата конституция и интернационалните съглашения и би направило България уязвима при възможни интернационалните правосъдни разногласия с съветските притежатели. Може да стане по този начин, че сякаш продаваме рафинерията евтино на някого (било то и на българската държава), а след това плащаме милиарди неустойки на " Лукойл " при правосъдни процеси.
Затова е належащо законово да бъде написано детайлно при какви условия продаваме рафинерията и по какъв начин са обезпечени правата на притежателите. Липсата на право на правосъдно обжалване на решенията на особения шеф не подкрепя българския проблем в бъдещи правосъдни разногласия с съветската страна. Това е комплицирана материя, която би трябвало в действителност да се изпипа и да се вземат всички защитни ограничения.
Трето, даването на ДАНС на право на несъгласие по покупко-продажби и решения с основни активи в страната е обособен парламентарен проблем. Вече беше обяснявано неведнъж, че ДАНС може да дава мнение, само че решението би трябвало да е на политически виновен орган като държавното управление. Царят, а не пъдарят би трябвало да взима основните стратегически решения - ролята на пъдаря е значима, само че е помощна. А в нашия случай пъдарят става първи и централен орган, вземащ значимото решение.
Еврозоната е добра вест за България с дефицити или без тях. Но въпросът е да влезем с гордо изправени глави, а не с оплескан бюджет, путинистки болшинства и с проблеми с горивата. Такива лъжици с катран нито са нужни, нито ще донесат нещо положително за страната.
Този коментар показва персоналното мнение на създателя и може да не съответствува с позициите на Българската редакция и на Дъждовни води като цяло.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Вторият недостиг е на проевропейско болшинство в Народното събрание: партии, които се заявяваха за проевропейски и евроатлантически, всекидневно потвърждават, че в действителност не са такива и вкарват ограничения, които всъщност са путинистки. Извинението, че с тях вършим опит да се подмазваме на Доналд Тръмп, не анулира анти-европейския, а и анти-демократичния им темперамент.
Третият недостиг е на горива (на естествени цени). Той може да се осъществя, ако обстановката с " Лукойл " не получи рационално позволение. Тези три недостига, които бяха ясно обрисувани през седмицата, ще дефинират политиката на страната в идващите месеци. И трите могат да се избегнат в сериозна степен, само че рисковете от отрицателен процес все още са огромни.
Бюджетен недостиг
Правителството " Желязков " е под мощен огън от опозицията, бизнеса и експертната финансова общественост за предложенията в бюджета, който следва да бъде импортиран в Народното събрание. Проблемите са главно два. На базата на прекалено оптимистични сметки беше изработен бюджета за 2025 година И тези сметки, особено в частта за приходите, просто няма да излязат. Трупа се недостиг, който може да бъде обезщетен само с " буфери " по капиталовата стратегия, въпреки че и това ще е мъчно. В тази обстановка за 2026 година се залагат още по-оптимистични прогнози, което слага под въпрос цялата концепция на новия бюджет.
Вторият проблем е, че за 2026 година се предвиждат големи нараствания на заплати, пенсии и обществени заплащания, както и на парите за вложения и общини, които се раздават дискреционно от държавното управление. И в двете групи нараствания прозира концепцията да се подхрани клиентелата - идея, добила известност с фразата " за хората ". Хората са главно от службите, антикорупционната организация и кръговете от компании и общини, близки до ДПС и ГЕРБ. Войната с кметовете на ПП-ДБ е част от тази борба, само че на локално равнище. С бюджета се цели средствата на национално равнище да се насочат към хората, т.е. правилните хора.
Куриозно, макар многото приказки от страна на ръководещите против Асен Василев, той в действителност получи сериозна реабилитация за политиката си от бюджетните оферти на държавното управление. Всички негови хрумвания за повдигане на приходите - изключително на пенсионери, учители и лекари - се възприеха. Но за неволя те се хипертрофираха в избрани браншове, като службите, чиито заплати се подвигат двойно за година, са най-фрапантният случай. В добавка, бюджетът обрастна с обилен клиентелен бурен на Движение за права и свободи и ГЕРБ. И заради тези проблеми до момента в който бюджетите на Асен Василев бяха изчислени да съблюдават 3%-ния предел на недостига, в този момент виждаме пожелателни бюджети, които даже на хартия не могат да влязат в критериите без повишение на налозите. Поради това за 2026 година се планува осезаемо повишение на тежестта за жителите през осигурителните вноски и осигурителния предел. Накратко, ГЕРБ беше заставен да отстъпи от обещанието за постоянни налози, с цел да върже най-малко на хартия раздутите бюджети " за хората ".
Разумното би било осигуровките да не се подвигат, а да се понижат елементи от клиентелните заплащания към общини и компании по финансовата стратегия и вложения. Войната за боклука на София показва, по какъв начин овълчилите се компании надуват двойно цените, по които реализират поръчките си. Само този проблем да се ограничи, милиарди на бюджета на национално и локално равнище ще бъдат спестени.
Ако бюджетът обаче остане в препоръчаните параметри, това ще е зле за страната. И ще е поредна проява за намаляващата тежест на Борисов в ръководството.
Дефицит на проевропейско мнозинство
Гласуването на парламентарна проверяваща комисия " Сорос " показа, че в Народното събрание в действителност има ясно изразено анти-европейско, а и анти-демократично болшинство. Всички партии без ПП-ДБ и ГЕРБ в действителност се строиха под свирката на Делян Пеевски, с цел да одобряват една всъщност путиниска мярка. Смисълът на тази комисия е да се очернят избрани хора поради политическите им възгледи. Тя сплашва гражданското общество и употребява принадлежности на страната за кавга с политически съперници.
Най-изненадващо от всичко беше може би позицията на Румен Христов - шеф на групировка, носеща гордото име на Съюз на демократичните сили от 90-те години. Според него " соросоиди " нямали място в неговата партия. Куриозът е, че гордото Съюз на демократичните сили от 90-те години беше партия на " соросоидите " в огромна степен и това беше за положителното на страната. Цялата история с очернянето на Сорос и неговата роля е, несъмнено, грозна и лицемерна, изключително като в настоящето държавно управление са хора като Томислав Дончев, Даниел Митов, Деница Сачева, Гроздан Караджов.
Но в действителност основаването на комисията " Сорос " е ярка проява за вероятното анти-европейско болшинство, строено от Делян Пеевски. И Борисов наподобява слаб и зарязан от своите хора по този въпрос. Проф. Костадин Ангелов например се изрече доста политически ласкаво за комисията - тя целяла да сътвори " бистрота ", все едно активността на НПО-тата не е транспарантна по закон. Явно разделянето в ГЕРБ сред " срещу " и " въздържали " се във връзка с комисията е рефлексия на въздействието на Пеевски в тази партия. Така или другояче, гласуването сподели, че България навлиза в огромен политически недостиг на проевропейски болшинства.
" Лукойл "
Дългосрочно политическият либерален недостиг несъмнено е най-съществен, само че в кратковременен проект може да се развие недостиг и на горива заради американските наказания по отношение на " Лукойл ". Правителството взе вярно решение за въвеждането на необикновен (извънреден) шеф от страна на страната в рафинерията. Идеята е бургаският комбинат да бъде управителен от този шеф, до момента в който глобите против него се вдигнат и той се завърне към естественото. Проблемите, които могат да се появят, са следните:
Първо, американската страна би трябвало да даде зелена светлина за това решение. Германците получиха такава зелена светлина, което значи, че и ние ще можем да се възползваме, само че всичко би трябвало точно да се контракти с американците. А времето е малко, изключително в случай че президентът Румен Радев наложи несъгласие на закона и саботира процеса.
Второ, самият закон има недостатъци. Не е ясно дали той дава задоволително правни гаранции за отбрана на ползите на съветските притежатели, изключително при възможна продажба на рафинерията. На пръв прочит от закона излиза, че особеният шеф може да продаде рафинерията без единодушие или консултация от притежателя и без условие за справедлива пазарна цена. Това би нарушило нашата конституция и интернационалните съглашения и би направило България уязвима при възможни интернационалните правосъдни разногласия с съветските притежатели. Може да стане по този начин, че сякаш продаваме рафинерията евтино на някого (било то и на българската държава), а след това плащаме милиарди неустойки на " Лукойл " при правосъдни процеси.
Затова е належащо законово да бъде написано детайлно при какви условия продаваме рафинерията и по какъв начин са обезпечени правата на притежателите. Липсата на право на правосъдно обжалване на решенията на особения шеф не подкрепя българския проблем в бъдещи правосъдни разногласия с съветската страна. Това е комплицирана материя, която би трябвало в действителност да се изпипа и да се вземат всички защитни ограничения.
Трето, даването на ДАНС на право на несъгласие по покупко-продажби и решения с основни активи в страната е обособен парламентарен проблем. Вече беше обяснявано неведнъж, че ДАНС може да дава мнение, само че решението би трябвало да е на политически виновен орган като държавното управление. Царят, а не пъдарят би трябвало да взима основните стратегически решения - ролята на пъдаря е значима, само че е помощна. А в нашия случай пъдарят става първи и централен орган, вземащ значимото решение.
Еврозоната е добра вест за България с дефицити или без тях. Но въпросът е да влезем с гордо изправени глави, а не с оплескан бюджет, путинистки болшинства и с проблеми с горивата. Такива лъжици с катран нито са нужни, нито ще донесат нещо положително за страната.
Този коментар показва персоналното мнение на създателя и може да не съответствува с позициите на Българската редакция и на Дъждовни води като цяло.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ