Изгубени в енергийния преход: какво ще е бъдещето на въглищните региони
България рискува да тръгне по неверен път и да изгуби опцията за реновиране на енергетиката си. Това ще се отрази в загуба на конкурентоспособност и вложения в идващите години. Страна евентуално ще стане и вносител на на ниска цена ток, който ще създават съседите.
Трябва ли България да затвори въглищните си централи през 2026 година? Ще има ли режим на тока, в случай че ТЕЦ-овете не работят? Наистина ли десетки хиляди хора в Стара Загора, Перник и Кюстендил ще останат без работа?
Тези въпроси все по-често влизат в публичния дневен ред, откакто тематиката за въглищните централи се трансформира в политическа " дъвка " към опцията за преправяне на Плана за възобновяване. Някои партии, синдикати и специалисти започнаха да чертаят мрачни картини и даже да стартират концепцията, че е по-добре страната да се откаже от еврофинансирането единствено и единствено да не се постанова да трансформира каквото и да било. Другата позиция - че енергийната промяна ще изведе българската стопанска система на по-високо равнище и ще увеличи стандарта на живот на хората - е като цяло заглушена и мъчно разбираема за обществото (проблемите със здравето е мотив за различен текст). В резултат се основава едно много накриво схващане за обстановката, което може да има тежки последствия за бъдещето.
Макар да не е вярно да се вършат такива съпоставения, въпреки всичко цяло лято слушахме по какъв начин ще настъпи безпорядък и съсипия без съветския газ, от който бяхме 100% подвластни, а в реалност цените падат и няма проблем с доставките. Сега се приказва, че без въглищните централи ще настъпи безпорядък и съсипия, само че множеството разбори сочат тъкмо противоположното.
Реклама Откъде идват терзанията
В Плана за възобновяване е записано, че в идващите 4 години България би трябвало да понижи с 40% размера на въглеродните си излъчвания, с цел да получи 12-те милиарда лева от Европейски Съюз. Иенно това се схваща като условие за затваряне на въглищните централи, макар че на никое място не е направена директна връзка сред двете, а единственото изискване за прекъсване на ТЕЦ-овете е 2038 година Намалението на CO2 може да бъде реализирано и с сложни ограничения, като енергийна успеваемост, оптимизации в превоза и така нататък
Също по този начин в разногласието се пропуща, че въпросът не е единствено до Плана за възобновяване. Има още редица фондове, които са ориентирани към енергийната промяна. Основният от тях е Фондът за обективен преход, по който България разполага с още 2.35 милиарда лева, съответно за превъзмогване на компликациите в районите на Стара Загора, Перник и Кюстендил. Средства в размер на стотици милиони има и по кохезионните стратегии на Европейски Съюз. Всичко това е обвързвано между тях и не може да се избира кое да получиш и от кое да се откажеш.
Или казано по различен метод България има над 15 милиарда лева разполагаем от Европейски Съюз, с цел да модернизира енергетиката и стопанската система си в идващите няколко години. В момента, поради краткосрочни политически цели, страната рискува да загуби тези средства, да изостава по отношение на съседите си и в последна сметка да пропусне шанса си за развиване. По неофициална информация на " Капитал " първите 100 млн. евро от Фонда за обективен преход към този момент са пропуснати да бъдат получени поради забавеното приемане на Териториалните проекти за развиване на трите въглищни района.
Точно по тази причина е значимо да се водят открити полемики с ясни обстоятелства, тъй че хората да бъдат допустимо най-добре осведомени и да знаят какво биха изгубили и какво биха спечелили, в случай че се изебере единият или другият път.
Реклама Какво демонстрират числата
Една от главните нови тези, които се стартират в този момент, е, че въглищните централи печелят доста и България би изгубила милиарди (повече в сравнение с ще получи от ЕС), в случай че ги затвори. Това отчасти е правилно, само че в случай че се гледат единствено резултатите за 2022 година, които се дължат на високите цени на силата. В по-широк подтекст действителността е напълно друга.
От началото на 2022 година тъкмо 46% от електрическата енергия в България е била създадена от въглищните централи. Това е най-високият дял за последните четири години и в случай че трендът се резервира, през ноември и декември производството на ток от въглища тази година ще бъде с най-малко 15% по-голямо от това през 2019 и 2021 година, както и с 50% над това от 2020 година, когато поради COVID-19 и локдаунтите цялостната потребност от сила беше доста ниска. Каква е гаранцията, че и следващата година ще е по този начин? А след две години или през 2026 година, когато хиляди мегавати нови ВЕИ мощности в района към този момент ще работят?
Високите цени на електрическата енергия в този момент и опциите за експорт на сила в района доведоха - 750 млн. лева за деветте месеца на тази година и евентуално към милиард за цялата 2022 година За наслада и дълготрайни заключения обаче е прекомерно рано, защото и сега отговорностите на сдружението остават над 1.21 милиарда лева, а насъбраната и непокрита загуба е съвсем 1.3 милиарда лева Което значи, че макар супер сполучливата година, централата отново ще остане с отрицателни финансови индикатори. А упованията са пазарът да се възстановява през 2023 година както поради регулациите на Европейска комисия, по този начин и поради нормализирането на доставките и зараждащата се икономическа рецесия. Това значи, че въглищните Топлоелектрическа централа още веднъж няма могат да работят на облага (нужна им е междинна цена на тока от най-малко 200 евро/мВтч) и ще има връщане към остарелия тренд на загуби и неефективност. В композиция с това, че след 2025 година тези централи, които изхвърлят над 550 кг CO2/мВтч, няма да имат право на дотации, вероятностите не наподобяват по никакъв начин розови.
Всъщност в България към този момент се регистрира спад на потреблението на електрическа енергия - с съвсем 2% по отношение на същия интервал на 2021 година, когато напролет имаше локдауни, а есента икономическо раздвижване. Това лято Гърция за първи път в историята си стана чист експортьор на ток към България поради огромното произвеждане от ВЕИ, което следващата година ще означи нови върхове. Подобни трендове вървят още в Турция и Република Северна Македония и на българските централи ще бъде все по-трудно да се конкурират на общия пазар.
Трябва ли България да затвори въглищните си централи през 2026 година? Ще има ли режим на тока, в случай че ТЕЦ-овете не работят? Наистина ли десетки хиляди хора в Стара Загора, Перник и Кюстендил ще останат без работа?
Тези въпроси все по-често влизат в публичния дневен ред, откакто тематиката за въглищните централи се трансформира в политическа " дъвка " към опцията за преправяне на Плана за възобновяване. Някои партии, синдикати и специалисти започнаха да чертаят мрачни картини и даже да стартират концепцията, че е по-добре страната да се откаже от еврофинансирането единствено и единствено да не се постанова да трансформира каквото и да било. Другата позиция - че енергийната промяна ще изведе българската стопанска система на по-високо равнище и ще увеличи стандарта на живот на хората - е като цяло заглушена и мъчно разбираема за обществото (проблемите със здравето е мотив за различен текст). В резултат се основава едно много накриво схващане за обстановката, което може да има тежки последствия за бъдещето.
Макар да не е вярно да се вършат такива съпоставения, въпреки всичко цяло лято слушахме по какъв начин ще настъпи безпорядък и съсипия без съветския газ, от който бяхме 100% подвластни, а в реалност цените падат и няма проблем с доставките. Сега се приказва, че без въглищните централи ще настъпи безпорядък и съсипия, само че множеството разбори сочат тъкмо противоположното.
Реклама Откъде идват терзанията
В Плана за възобновяване е записано, че в идващите 4 години България би трябвало да понижи с 40% размера на въглеродните си излъчвания, с цел да получи 12-те милиарда лева от Европейски Съюз. Иенно това се схваща като условие за затваряне на въглищните централи, макар че на никое място не е направена директна връзка сред двете, а единственото изискване за прекъсване на ТЕЦ-овете е 2038 година Намалението на CO2 може да бъде реализирано и с сложни ограничения, като енергийна успеваемост, оптимизации в превоза и така нататък
Също по този начин в разногласието се пропуща, че въпросът не е единствено до Плана за възобновяване. Има още редица фондове, които са ориентирани към енергийната промяна. Основният от тях е Фондът за обективен преход, по който България разполага с още 2.35 милиарда лева, съответно за превъзмогване на компликациите в районите на Стара Загора, Перник и Кюстендил. Средства в размер на стотици милиони има и по кохезионните стратегии на Европейски Съюз. Всичко това е обвързвано между тях и не може да се избира кое да получиш и от кое да се откажеш.
Или казано по различен метод България има над 15 милиарда лева разполагаем от Европейски Съюз, с цел да модернизира енергетиката и стопанската система си в идващите няколко години. В момента, поради краткосрочни политически цели, страната рискува да загуби тези средства, да изостава по отношение на съседите си и в последна сметка да пропусне шанса си за развиване. По неофициална информация на " Капитал " първите 100 млн. евро от Фонда за обективен преход към този момент са пропуснати да бъдат получени поради забавеното приемане на Териториалните проекти за развиване на трите въглищни района.
Точно по тази причина е значимо да се водят открити полемики с ясни обстоятелства, тъй че хората да бъдат допустимо най-добре осведомени и да знаят какво биха изгубили и какво биха спечелили, в случай че се изебере единият или другият път.
Реклама Какво демонстрират числата
Една от главните нови тези, които се стартират в този момент, е, че въглищните централи печелят доста и България би изгубила милиарди (повече в сравнение с ще получи от ЕС), в случай че ги затвори. Това отчасти е правилно, само че в случай че се гледат единствено резултатите за 2022 година, които се дължат на високите цени на силата. В по-широк подтекст действителността е напълно друга.
От началото на 2022 година тъкмо 46% от електрическата енергия в България е била създадена от въглищните централи. Това е най-високият дял за последните четири години и в случай че трендът се резервира, през ноември и декември производството на ток от въглища тази година ще бъде с най-малко 15% по-голямо от това през 2019 и 2021 година, както и с 50% над това от 2020 година, когато поради COVID-19 и локдаунтите цялостната потребност от сила беше доста ниска. Каква е гаранцията, че и следващата година ще е по този начин? А след две години или през 2026 година, когато хиляди мегавати нови ВЕИ мощности в района към този момент ще работят?
Високите цени на електрическата енергия в този момент и опциите за експорт на сила в района доведоха - 750 млн. лева за деветте месеца на тази година и евентуално към милиард за цялата 2022 година За наслада и дълготрайни заключения обаче е прекомерно рано, защото и сега отговорностите на сдружението остават над 1.21 милиарда лева, а насъбраната и непокрита загуба е съвсем 1.3 милиарда лева Което значи, че макар супер сполучливата година, централата отново ще остане с отрицателни финансови индикатори. А упованията са пазарът да се възстановява през 2023 година както поради регулациите на Европейска комисия, по този начин и поради нормализирането на доставките и зараждащата се икономическа рецесия. Това значи, че въглищните Топлоелектрическа централа още веднъж няма могат да работят на облага (нужна им е междинна цена на тока от най-малко 200 евро/мВтч) и ще има връщане към остарелия тренд на загуби и неефективност. В композиция с това, че след 2025 година тези централи, които изхвърлят над 550 кг CO2/мВтч, няма да имат право на дотации, вероятностите не наподобяват по никакъв начин розови.
Всъщност в България към този момент се регистрира спад на потреблението на електрическа енергия - с съвсем 2% по отношение на същия интервал на 2021 година, когато напролет имаше локдауни, а есента икономическо раздвижване. Това лято Гърция за първи път в историята си стана чист експортьор на ток към България поради огромното произвеждане от ВЕИ, което следващата година ще означи нови върхове. Подобни трендове вървят още в Турция и Република Северна Македония и на българските централи ще бъде все по-трудно да се конкурират на общия пазар.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ