Икономистите на БАН алармираха: България е лидер по енергийна бедност в ЕС
България записва едни от най-високите равнища на енергийна беднотия в Европейски Съюз , само че изостава при въвеждането на механизми за поддръжка на енергийно бедните семейства. Липсва целенасочена и координирана междусекторна политика в тази област, сочи Годишният отчет „ Икономическо развиване и политики в България: оценки и упования “ на Института за стопански проучвания (ИИИ) при Българската академия на науките.
Докладът акцентира нуждата от дейна обществена и капиталова политика , която да освен покрива настоящите разноски за превоз и сила, само че и да се стреми към дълготрайното им понижаване посредством целенасочени вложения в енергийна успеваемост и декарбонизация. Учените от ИИИ предлагат въвеждането на механизъм за обществена търпимост на цените на електрическата енергия , съгласуван с либерализирания пазар, с ясно написани ограничения и канара на диференциране на поддръжката по рентабилен аршин. Те също по този начин оферират оценката на енергийната беднотия да се прави на равнище домакинство, а не на разположение, като се вземат поради броят на лицата и жилищната повърхност за всеки вид домакинство.
Ежегодното следене на реновираните здания и разхода за сила , както и съответната оценка на обществените опасности и благоприятни условия, са също измежду рекомендациите. Те включват оценка на последствията за заетостта и уменията, както и въздействията от климатичния и енергийния преход.
Според Годишния отчет икономическият напредък през 2023 година се забавя до 1.8%. Основни фактори за това са по-слабото външно търсене, нарасналите лихвени проценти в еврозоната и продължаващият ценови напън. Въпреки тези провокации, частното ползване се уголемява , изключително през първите шест месеца на годината, подхранвано от постоянния пазар на труда, нарасналото доверие на потребителите, забавянето на инфлацията и дейната кредитна активност.
Инвестиционната интензивност остава слаба , което трайно се обрисува като систематичен проблем за българската стопанска система. Въпреки това, компаниите съумяват да поддържат заетостта и да покачват номиналните работни заплати. Годишната инфлация се забавя доста и възлиза на 5% в края на годината. Въпреки антиинфлационните дейности на интернационалните фактори, вътрешната макроикономическа среда продължава да оказва проинфлационен напън.
Пазарът на труда през 2023 година остава релативно спокоен, макар някои отрицателни количествени и структурни промени спрямо миналата година. Липсата на структурни промени в заетостта подхожда на общото положение на закъснение на икономическия напредък и ниската капиталова интензивност. Динамиката и структурните промени в работните заплати не подтикват придвижването на заетите сред другите групи стопански действия.
Фискалната политика продължава да бъде експанзионистична, макар инфлационните процеси и идната оценка на Европейската комисия и Европейската централна банка за спазването на Маастрихтските критерии. Част от ограниченията за подкрепяне на семействата и бизнеса, подхванати по време на пандемията, се резервират, макар че инфлацията се трансформира в по-голям проблем от безработицата.
Краткосрочната прогноза на ИИИ при Българска академия на науките е вътрешното търсене да продължи да бъде главен фактор на икономическия напредък, който се чака да остане под евентуалния и гладко да се възвърне до междинните равнища преди пандемията. Динамиката на потреблението ще се дефинира от повишаването на работните заплати, умереното повишение на заетостта и ниския, само че позитивен напредък на кредитната интензивност. Инвестициите ще се въздействат главно от темповете на асимилиране на средствата от Европейски Съюз.
Очакваният слаб стопански напредък в главните търговски сътрудници на България ще задържи външното търсене на ниско равнище, а платежният баланс ще се утежнява през интервала 2024-2026 година Инфлацията последователно ще понижава, само че ще остане по-висока от нормалната през предходното десетилетие, което може да отсрочи участието в еврозоната и след 2025 година
ИИИ предлага активизиране на капиталовата интензивност , преструктуриране на пазара на труда в изискванията на зелен и цифров преход, фискална консолидация, насърчаване на капацитета на външнотърговските връзки със страни отвън Европейски Съюз и опазване на стабилността на финансовия бранш.
Пълният текст на Годишния отчет „ Икономическо развиване и политики в България: оценки и упования “ за 2023 година може да бъде открит.
Определени чиновници са с по-високи пенсии от други, каква е повода?
