България разполага с всички необходими условия, за да стартира производството

...
България разполага с всички необходими условия, за да стартира производството
Коментари Харесай

Закон за изкуствения интелект – Интервю България има всичко необходимо, за да започне да създава модели на ИИ за отделни бизнеси, каза евродепутатът Ева Майдел в интервю за БТА

България разполага с всички нужни условия, с цел да започва производството на модели на изкуствен интелект (ИИ) за съответни бизнес приложения, целящи повишение на успеваемостта. Това показа в изявление за Българска телеграфна агенция Ева Майдел, евродепутат от Европейската национална партия и съдокладчик на Законодателния акт за изкуствения разсъдък.

Разговорът беше част от самодейност, подкрепена от Европейския парламент, касаеща внедряването на европейските нормативи в България.

Темата на изявлението бе Законодателният акт на Европейски Съюз за ИИ (Регламент (ЕС) 2024/1689, регламентиращ хармонизирани правила за изкуствения интелект), който бе утвърден от Европейския парламент през март предходната година. Основната му цел е да обезпечи сигурност и отбрана на главните права, като в същото време подтиква нововъведения. След дефинитивна инспекция и утвърждение от Европейския съвет, законът влезе в действие на 1 август тази година.

Според Майдел, българските компании, стартъпи и научни институти имат отлична опция да употребяват закона като опция за напредък и нововъведения.

“Важно е да се подчертае, че при създаването на ИИ за по-малко рискови категории, условията са доста по-слаби, ” сподели тя. “Това значи, че всяка компания, която желае да усъвършенства своите интервенции посредством ИИ, може да го направи без да е обект на строги регулации, ” добави евродепутатът.

Тя подчертава също и на така наречен заводи за ИИ, които се основават в Европейски Съюз.

“Една от тези заводи се намира в София. Почти всеки бизнес може, с помощта на фабриката за ИИ и института INSAIT, да създаде модел, приспособен към неговите потребности, ориентиран към характерни бизнес процеси, ” акцентира Майдел.

Въпреки че законодателният акт към този момент е в действие, фирмите в Европейски Съюз имат време да се приготвят, защото той става изцяло използван 24 месеца след утвърждението – т.е., през август 2026 година, когато влизат в действие последните условия за високорисковите ИИ системи. В тази категория попадат системи, употребявани в диагностицирането на болести, автопилотите на коли и биометричната идентификация, защото са свързани с евентуални опасности. Те ще би трябвало да съблюдават строги стандарти преди да получат достъп до пазара на Европейски Съюз, в това число сертификации и обезпечаване на бистрота и човешки контрол.

Според Ева Майдел най-голямото предизвикателство при използването на Законодателния акт за ИИ е по какъв начин фирмите, искащи да развиват технологии в тези рискови сфери, ще се приготвят да съблюдават нормите.

Ежедневно компании показват предпочитание за отсрочване на използването на част от законодателството, съобщи евродепутатът.

Преди няколко месеца огромни европейски компании, в това число немската софтуерна компания САП (SAP) и френският снабдител на ИИ решения „ Мистрал АИ “ (Mistral AI), приканиха Европейски Съюз да спре използването на закона, тъй като съгласно тях той заплашва упоритостите на Европа в областта на ИИ.

Майдел изрази терзание по отношение на метода, по който Европейската комисия комуникира закона на бизнеса.

“ЕК не обезпечи задоволително и навременни инструкции по отношение на осъществяването на законовите разпореждания, което води до необятно неодобрение. Все повече се разисква, че този закон в действителност цели да спре развиването на ИИ в Европа, а замисълът беше изцяло противопоставен. Всички желаеха да се сътвори атмосфера на доверие, която да подкрепи ИИ в Европа, ” сподели Майдел.

Относно подготовката за цялостното влизане в действие на закона, страните членки на Европейски Съюз би трябвало да назначат съответните органи на национално равнище за контрол. Но, както подсети Майдел, болшинство от страните към момента не са подхванали нужните стъпки и подготовката напредва постепенно.

“Само 2 или 3 страни имат признато законодателство по този надзор, а в още 5 са препоръчани законопроекти, ” разясни тя и добави, че България е предложила основаването на такива институции.

Това би могло да води до отсрочване на част от използването на Закона за ИИ, съобщи тя.

Освен икономическите изгоди и провокации, Майдел подчертава и на въздействието на ИИ върху сериозното мислене на хората и образованието.

Според моите наблюдения, потреблението на приложения като “Чат Джи Пи Ти ” (ChatGPT) не съставлява сериозен риск сега. Много по-значителни са рисковете от неконтролираното потребление на обществените медии от деца и генеративните ИИ технологии, съобщи тя.

“Не можем да предотвратим децата да ги употребяват, само че възрастните би трябвало да схващат какво оферират тези нови технологии, с цел да им обяснят какво е задоволително и какво не, ” добави Майдел.

Това е изключително значимо за учителите, “които безспорно ще би трябвало да приспособяват методите си на преподаване, евентуално и методите на оценка. ”

През 90-те години, когато електронните калкулатори се постановиха, също съществуваха страхове, че ще се появят генерации, които не могат да считат до 100, само че просветителните системи съумяха да се приспособят, разяснява евродепутатът.

Сега предизвикването е доста по-голямо, защото обгръща съвсем всяка област, а освен смятането. Следователно, актуалният преподавател евентуално ще би трябвало да интегрира ИИ в образованието, позволявайки на ученика да го употребява, без да разрешава на ИИ да замества мисленето, а да работи като асистент.

Източник: debati.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР