346 болници с 53 173 легла на разположение на българина
България разполага с 346 лечебни заведения, в които има 53 173 кревати към 31 декември 2018 година От тях 322 лечебни заведения са с 50 927 кревати, оповестиха от Националния статистически институт (НСИ).
В лечебните заведения и центровете със стационар практикуват 17 001 лекари и 50 лекари по дентална медицина.
Заведенията за извънболнична помощ са 2 066 с 1 253 кревати, а другите лечебни и здравни заведения - 145 с 2 086 кревати.
Според статистиката към 31 декември в България има:
Лечебни заведения за болнична помощ 346 53173
Болници 322 50927
Многопрофилни лечебни заведения 185 37489
Специализирани лечебни заведения 137 13438
Центрове за кожно-венерически болести 5 50
Комплексни онкологични центрове 7 1174
Центрове за психологично здраве 12 1022
Лечебни заведения за извънболнична помощ 2066 1253
Диагностично-консултативни центрове 114 307
Медицински центрове 734 884
Дентални центрове 52 4
Медико-дентални центрове 51 58
Самостоятелни медико-диагностични и медико-технически лаборатории 1115 -
Други лечебни и здравни заведения 145 2086, в това число приюти 47 1175
Болничният брой са и лечебниците за кожно-венерически болести, центрове за психологично здраве и сложни онкологични центрове. Според Закона за лечебните заведения лечебните заведения са многопрофилни и профилирани.
Многопрофилните лечебни заведения са 185 с 37 489 кревати, или в 57.5% от тези заведения е концентриран 73.6% от легловия фонд на всички лечебни заведения в страната.
Най-малкият брой кревати в болница е 16, най-вече - до 1 501. Най-голям е делът на многопрофилните лечебни заведения, които към края на годината разполагат с от 100 до 299 кревати - 44.9%.
До 99 кревати има в 36.2% от многопрофилните лечебни заведения. С над 500 кревати са 7.0% от този тип лечебни заведения.
Към 31 декември 2018 година профилираните лечебни заведения са 137 с 13 438 кревати. От тях
за интензивно лекуване са 76 лечебни заведения с 4 477 легла;
за дълготрайно лекуване - една болница със 145 легла;
за дълготрайно лекуване и рехабилитация - 16 лечебни заведения с 1 905 легла;
за рехабилитация - 32 лечебни заведения с 4 776 легла;
държавни психиатрични лечебни заведения - 12 лечебни заведения с 2 135 кревати.
Центровете със стационар също влизат в състава на лечебните заведения. Към края на 2018 година те са:
центрове за кожно-венерически болести - 5 заведения с 50 легла;
сложни онкологични центрове - 7 с 1 174 легла;
центрове за психологично здраве - 12 с 1 022 кревати.
Според проучването осигуреността на българското население с болнични кревати към края на 2018 година е 759.6 на 100 000 души от популацията.
Най-много кревати има в областите Пловдив 979.9 на 100 000 души от населението), Смолян (974.2) и Плевен (928.9), а най-ниски са в областите Ямбол (344.8), Перник (370.6) и Видин (394.7).
Към 31 декември 2018 година заведенията за извънболнична помощ в страната са 2 066 с 1 253 кревати за краткосрочно наблюдаване и престой.
Към други лечебни и здравни заведения се отнасят центровете за незабавна здравна помощ, районните здравни инспекции, домовете за медико-социални грижи за деца, приютите, националните центрове без кревати, диализните центрове, както и центровете за трансфузионна хематология.
В края на 2018 година тези заведения са 145 с 2 086 кревати, като максимален е броят на приютите - 47 с 1 175 кревати.
По данни на Национален статистически институт в края на 2018 година на главен трудов контракт в лечебните и здравните заведения в страната практикуват 29 667 лекари.
Зъболекарите са 7 240, като 6 347 от тях работят в практики, които имат подписан контракт с НЗОК.
От тях 101, или 1.6%, обслужват популацията на повече от една област. Медицинските експерти по здравни грижи са 46 332, от които 30 589 медицински сестри и 3 155 акушерки.
В заведенията за болнична помощ (болници и центрове със стационар) практикуват 17 001 лекари и 50 лекари по дентална медицина. Медицинските експерти по здравни грижи са
27 799, от тях 19 865 медицински сестри.
В заведенията за извънболнична помощ на главен трудов контракт работят 10 492 лекари и 6 801 зъболекари. Тук се включват и всички лекари (6 970) и лекари по дентална медицина (6 347), които работят в самостоятелни и групови практики по контракт с НЗОК. От другите заведения за доболнична помощ максимален е делът на лекарите, работещи на главен трудов контракт в медицински центрове (1 777) и диагностично-консултативни центрове (1 377).
В други лечебни и здравни заведения (вкл. детски ясли и кабинети в училища) към 31 декември 2018 година на главен трудов контракт работят 2 174 лекари и 389 лекари по дентална медицина.
Сред лекарите по специалности най-вече са общопрактикуващите лекари - 4 199, или 14.2% от всички лекари в страната. След тях по бройка са лекарите по Акушерство и гинекология и Кардиология - по 5.9%, Педиатрия - 5.8%, Анестезиология и интензивно лекуване - 5.6%, Хирургия - 5.3%, и Нервни заболявания - 5.0%.
До края на 2018 г.в страната има 42.4 лекари на 10 000 души от популацията. До тогава зъболекарите са 10.3 на 10 000 души от популацията.
Според националната статистика осигуреността на популацията с лекари по области варира от 25.9 до 62.0 на 10 000 души, като най-висока е в областите, в чиито центрове има медицински университети и академични лечебни заведения. Стойности над този за страната има индикаторът в областите Плевен (62.0 на 10 000 души от населението), Пловдив (51.2), София (столица) (50.9) и Варна (50.0).
Най-нисък е индикаторът за областите Кърджали (25.9 на 10 000 души от населението), Добрич (26.7) и Перник (28.6).
Осигуреността с общопрактикуващи лекари за страната е 6.0 на 10 000 души от популацията. Най-висок е индикаторът за областите Плевен (8.4 на 10 000 души), Видин и Кюстендил (по 7.1) и Ловеч (6.9).
Най-малко персонални лекари има в областите Кърджали (3.9 на 10 000 души от населението), Търговище (4.3) и Разград (4.4).
За цялата страна зъболекарите се падат по 10.3 на 10 000 души от популацията. Най-висок е индикаторът за областите Пловдив (15.7 на 10 000 души), София (столица) (14.4), Варна (12.1) и Перник (11.9). Най-ниска е осигуреността на популацията с лекари по дентална медицина в областите Търговище и София (5.3), Разград (5.6) и Силистра (5.7 на 10 000 души от населението)
От Национален статистически институт прецизират, че легловият фонд включва броя на фактически разкритите и краткотрайно закритите кревати за период по-малък от шест месеца, само че не включва краткотрайно разкритите кревати. /news.bg
В лечебните заведения и центровете със стационар практикуват 17 001 лекари и 50 лекари по дентална медицина.
Заведенията за извънболнична помощ са 2 066 с 1 253 кревати, а другите лечебни и здравни заведения - 145 с 2 086 кревати.
Според статистиката към 31 декември в България има:
Лечебни заведения за болнична помощ 346 53173
Болници 322 50927
Многопрофилни лечебни заведения 185 37489
Специализирани лечебни заведения 137 13438
Центрове за кожно-венерически болести 5 50
Комплексни онкологични центрове 7 1174
Центрове за психологично здраве 12 1022
Лечебни заведения за извънболнична помощ 2066 1253
Диагностично-консултативни центрове 114 307
Медицински центрове 734 884
Дентални центрове 52 4
Медико-дентални центрове 51 58
Самостоятелни медико-диагностични и медико-технически лаборатории 1115 -
Други лечебни и здравни заведения 145 2086, в това число приюти 47 1175
Болничният брой са и лечебниците за кожно-венерически болести, центрове за психологично здраве и сложни онкологични центрове. Според Закона за лечебните заведения лечебните заведения са многопрофилни и профилирани.
Многопрофилните лечебни заведения са 185 с 37 489 кревати, или в 57.5% от тези заведения е концентриран 73.6% от легловия фонд на всички лечебни заведения в страната.
Най-малкият брой кревати в болница е 16, най-вече - до 1 501. Най-голям е делът на многопрофилните лечебни заведения, които към края на годината разполагат с от 100 до 299 кревати - 44.9%.
До 99 кревати има в 36.2% от многопрофилните лечебни заведения. С над 500 кревати са 7.0% от този тип лечебни заведения.
Към 31 декември 2018 година профилираните лечебни заведения са 137 с 13 438 кревати. От тях
за интензивно лекуване са 76 лечебни заведения с 4 477 легла;
за дълготрайно лекуване - една болница със 145 легла;
за дълготрайно лекуване и рехабилитация - 16 лечебни заведения с 1 905 легла;
за рехабилитация - 32 лечебни заведения с 4 776 легла;
държавни психиатрични лечебни заведения - 12 лечебни заведения с 2 135 кревати.
Центровете със стационар също влизат в състава на лечебните заведения. Към края на 2018 година те са:
центрове за кожно-венерически болести - 5 заведения с 50 легла;
сложни онкологични центрове - 7 с 1 174 легла;
центрове за психологично здраве - 12 с 1 022 кревати.
Според проучването осигуреността на българското население с болнични кревати към края на 2018 година е 759.6 на 100 000 души от популацията.
Най-много кревати има в областите Пловдив 979.9 на 100 000 души от населението), Смолян (974.2) и Плевен (928.9), а най-ниски са в областите Ямбол (344.8), Перник (370.6) и Видин (394.7).
Към 31 декември 2018 година заведенията за извънболнична помощ в страната са 2 066 с 1 253 кревати за краткосрочно наблюдаване и престой.
Към други лечебни и здравни заведения се отнасят центровете за незабавна здравна помощ, районните здравни инспекции, домовете за медико-социални грижи за деца, приютите, националните центрове без кревати, диализните центрове, както и центровете за трансфузионна хематология.
В края на 2018 година тези заведения са 145 с 2 086 кревати, като максимален е броят на приютите - 47 с 1 175 кревати.
По данни на Национален статистически институт в края на 2018 година на главен трудов контракт в лечебните и здравните заведения в страната практикуват 29 667 лекари.
Зъболекарите са 7 240, като 6 347 от тях работят в практики, които имат подписан контракт с НЗОК.
От тях 101, или 1.6%, обслужват популацията на повече от една област. Медицинските експерти по здравни грижи са 46 332, от които 30 589 медицински сестри и 3 155 акушерки.
В заведенията за болнична помощ (болници и центрове със стационар) практикуват 17 001 лекари и 50 лекари по дентална медицина. Медицинските експерти по здравни грижи са
27 799, от тях 19 865 медицински сестри.
В заведенията за извънболнична помощ на главен трудов контракт работят 10 492 лекари и 6 801 зъболекари. Тук се включват и всички лекари (6 970) и лекари по дентална медицина (6 347), които работят в самостоятелни и групови практики по контракт с НЗОК. От другите заведения за доболнична помощ максимален е делът на лекарите, работещи на главен трудов контракт в медицински центрове (1 777) и диагностично-консултативни центрове (1 377).
В други лечебни и здравни заведения (вкл. детски ясли и кабинети в училища) към 31 декември 2018 година на главен трудов контракт работят 2 174 лекари и 389 лекари по дентална медицина.
Сред лекарите по специалности най-вече са общопрактикуващите лекари - 4 199, или 14.2% от всички лекари в страната. След тях по бройка са лекарите по Акушерство и гинекология и Кардиология - по 5.9%, Педиатрия - 5.8%, Анестезиология и интензивно лекуване - 5.6%, Хирургия - 5.3%, и Нервни заболявания - 5.0%.
До края на 2018 г.в страната има 42.4 лекари на 10 000 души от популацията. До тогава зъболекарите са 10.3 на 10 000 души от популацията.
Според националната статистика осигуреността на популацията с лекари по области варира от 25.9 до 62.0 на 10 000 души, като най-висока е в областите, в чиито центрове има медицински университети и академични лечебни заведения. Стойности над този за страната има индикаторът в областите Плевен (62.0 на 10 000 души от населението), Пловдив (51.2), София (столица) (50.9) и Варна (50.0).
Най-нисък е индикаторът за областите Кърджали (25.9 на 10 000 души от населението), Добрич (26.7) и Перник (28.6).
Осигуреността с общопрактикуващи лекари за страната е 6.0 на 10 000 души от популацията. Най-висок е индикаторът за областите Плевен (8.4 на 10 000 души), Видин и Кюстендил (по 7.1) и Ловеч (6.9).
Най-малко персонални лекари има в областите Кърджали (3.9 на 10 000 души от населението), Търговище (4.3) и Разград (4.4).
За цялата страна зъболекарите се падат по 10.3 на 10 000 души от популацията. Най-висок е индикаторът за областите Пловдив (15.7 на 10 000 души), София (столица) (14.4), Варна (12.1) и Перник (11.9). Най-ниска е осигуреността на популацията с лекари по дентална медицина в областите Търговище и София (5.3), Разград (5.6) и Силистра (5.7 на 10 000 души от населението)
От Национален статистически институт прецизират, че легловият фонд включва броя на фактически разкритите и краткотрайно закритите кревати за период по-малък от шест месеца, само че не включва краткотрайно разкритите кревати. /news.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ