България пропада в Индекса за възприятие на корупцията“, публикуван от

България пропада в „ Индекса за усещане на корупцията “, оповестен от Transparency International, до най-ниската си позиция от 14 години насам.

Страната се срутва до 84-то място измежду 182 позиции и още веднъж се подрежда на последните места в Европейския съюз, дружно с Унгария, като единствено за една година е паднала с три места.

Индексът се изготвя въз основата на изследвания и данни от 13 самостоятелни източника, в това число Световната банка, Световния стопански конгрес и други



Докладът показва отслабването на институционалната среда като основен фактор за утежняването на индикаторите. Закриването на Комисията за противопоставяне на корупцията, забавянето при избора на управления на основни регулаторни органи и замразяването на националната антикорупционна тактика в допълнение ерозират механизмите за отчетност и надзор.

Наред с институционалните дефицити, в разбора се подчертава и върху възходящия напън върху гражданското общество. Авторите напомнят краткотрайната анкетна комисия за активността на Джордж и Александър Сорос и техните фондации. Според тях тези процеси отслабват публичните поправки и понижават прозрачността в ръководството.

Корупцията остава и сериозен стопански риск.

Данните, представени в отчета, демонстрират, че 55% от фирмите в България дефинират корупцията като важен проблем за активността си, а 89% я възприемат като необятно публикувана.

Това води до деформиране на конкуренцията, защото достъпът до публични поръчки и административни услуги постоянно се възприема като подвластен от неофициални връзки, а не от справедливи критерии. В такава среда капиталовите решения се отсрочват, а бизнесът е заставен да калкулира корупционния риск като част от разноските си.

Несигурността и неналичието на предвидимост отслабват доверието на вложителите, възпират дълготрайните инвестиции и поддържат високи равнища на сива стопанска система и недекларирана претовареност. Това от своя страна усилва рисковете от пране на пари и подкопава финансовата непоклатимост.

В международен мащаб показателят регистрира спад на междинните стойности и в редица одобрени демокрации, което съгласно създателите е обвързвано с намаляване на демократичните институции и на самостоятелните регулатори. Разликата е, че при страни с по-висок институционален потенциал отрицателните процеси се компенсират по-бързо, до момента в който в България те се наслагват върху към този момент съществуващи дефицити.

" Прозрачност без граници " предизвестява, че без промени, ориентирани към подсилване на върховенството на правото, гарантиране на независимостта на институциите и действително използване на антикорупционните механизми България подлага на риск икономическото си развиване и устоите на демокрацията.