Чуждестранните работници в България
България продължава да се сблъсква с към този момент продължителен дефицит на работна мощ. Страната ни отдавна поддържа едно от най-ниските равнища на безработица в Европейския съюз. Макар това да е като цяло позитивен знак за действието на пазара на труда, противоположната му страна е невъзможността да бъдат запълнени декларираните от работодателите свободни работни места. По данни на Агенцията по заетостта от 2023г., даже и всички регистрирани безработни (155 хил.), да бъдат наети, ще останат незапълнени към 150 хиляди работни места. Тези данни сочат, че опциите на вътрешния пазар на труда да отговори на актуалното търсене са лимитирани. Макар че в дълготраен проект могат да се търсят различни подходи за адаптиране на обособените компании и структурата на стопанската система като цяло към демографските и структурни промени, в кратковременен проект привличането на работна мощ от трети страни остава значима опция за компенсиране на дефицита в редица браншове.
След измененията в Закона за чужденците в Република България от 2021 година, България отбелязва доста нарастване на броя на задграничните служащи от трети страни. През 2021 г, общо броят на издадените позволения за работа е 2515 и нараства до 4621 (84% увеличение) и 6466 (40% увеличение) надлежно през 2022 година и 2023 година Основните страни, от които идват служащи, са Русия и Турция с общо 1087, 2015, 2614 служащи годишно за годините в интервала 2021-2023 година, или към 40% от всички издадени позволения за всяка година. В последните години, обаче се следи забележителен растеж на служащи от Узбекистан, Киргизстан, Непал, Индия и Бангладеш, които от общо 336 служащи през 2021 доближават 1269 и 2404 през 2022 и 2023г.
Въпреки потребността, има две огромни трудности пред наемането на служащи от трети страни - ограничаването на броя на непознатите служащи и дългите периоди за обработка на документите.
Квотите за служащи от страни отвън Европейски Съюз не са неповторими за България. Много други европейски страни също постановат ограничавания на вносния труд, като методите за това са или един таван за целия пазар, или обособени ограничавания за всеки бранш. В България се ползва общо ограничаване, без значение от бранша или характерните потребности на работодателите. Според настоящата регулация броят на вносните служащи не може да надвишава 20% от всички наети служащи за огромните работодатели и до 35% за дребни и междинни предприятия.
Един от главните проблеми, произлизащи от ограничаването в България е отрицателното влияние върху секторите с най-голяма потребност от работна мощ. Тази обстановка може да се усъвършенства, като се приложи моделът на Италия, където рестриктивните мерки са диференцирани съгласно секторите и продължителността на разрешенията за работа. Освен това, квотите там се дефинират годишно въз основа на действителните потребности на работодателите.
В други европейски страни с ограничавания за служащи от трети страни приоритет се дава на наемането на локални лица и жители на страни от Европейски Съюз. В България обаче минималната безработица не разрешава дейно приоритизиране на българските служащи, а равнището на възнагражденията, което е измежду най-ниските в Европейски Съюз, вършат пазара на труда в страната по-малко атрактивен за служащи от Европа.
Друга основна специфичност е извънредно ниският брой позволения за работа с дълготрайност под една година. Докато дълготрайната трудова миграция пораства, броят на служащите с позволение сред от 3 до 11 месеца остава на практика неизменен през последните години. От 2021 година насам годишно се издават едвам към 100 позволения за престой сред 3 и 6 месеца и малко над 1000 за интервал от 6 до 12 месеца. Едно от главните пояснения за извънредно ниския брой позволения е продължителният период за административна обработка на заявките - сред 4 и 6 месеца, а в някои случаи даже по-дълго. Това значи, че срокът за приемане на утвърждение надвишава или съвсем доближава самата дълготрайност на престоя, което съвсем обезсмисля потреблението на този вид позволения. В този подтекст, сезонната претовареност се оказва мъчно използвана, в случай че потребностите на работодателите не бъдат планувани с съвсем година авансово или е допустима прогноза на база нужда от предишен сезон.
В отговор на този проблем от края на 2024 заявки могат да се подават онлайн през платформа за издаване на позволения за работа, което би трябвало да форсира процеса. Тази платформа може в действителност да усъвършенства обстановката, защото за първите шест месеца от 2025, издадените позволения до една година от платформата са 1746, което е с двеста повече от тези издадени за цялата 2023.
Недостигът на работна мощ в България е проблем, който се чака да се задълбочава в подтекста на демографските трендове в страната. Увеличаването на броя на задграничните служащи от трети страни съставлява значима инструмент за запълване на дефицити при характерни работодатели и браншове, само че съществуващите ограничавания и административни спънки забавят и лимитират този развой. За да се отговори дейно на потребностите на стопанската система, е належащо както диференциране на квотите по браншове и дълготрайност, по този начин и ускорение на процедурите за издаване на позволения за работа. Въвеждането на цифрови платформи е позитивно развиване и може да послужи като основа за по-ефективно ръководство на миграционния трудов капацитет.
Статията е част от седмичния бюлетин на Института за пазарна стопанска система и е публикувана
След измененията в Закона за чужденците в Република България от 2021 година, България отбелязва доста нарастване на броя на задграничните служащи от трети страни. През 2021 г, общо броят на издадените позволения за работа е 2515 и нараства до 4621 (84% увеличение) и 6466 (40% увеличение) надлежно през 2022 година и 2023 година Основните страни, от които идват служащи, са Русия и Турция с общо 1087, 2015, 2614 служащи годишно за годините в интервала 2021-2023 година, или към 40% от всички издадени позволения за всяка година. В последните години, обаче се следи забележителен растеж на служащи от Узбекистан, Киргизстан, Непал, Индия и Бангладеш, които от общо 336 служащи през 2021 доближават 1269 и 2404 през 2022 и 2023г.
Въпреки потребността, има две огромни трудности пред наемането на служащи от трети страни - ограничаването на броя на непознатите служащи и дългите периоди за обработка на документите.
Квотите за служащи от страни отвън Европейски Съюз не са неповторими за България. Много други европейски страни също постановат ограничавания на вносния труд, като методите за това са или един таван за целия пазар, или обособени ограничавания за всеки бранш. В България се ползва общо ограничаване, без значение от бранша или характерните потребности на работодателите. Според настоящата регулация броят на вносните служащи не може да надвишава 20% от всички наети служащи за огромните работодатели и до 35% за дребни и междинни предприятия.
Един от главните проблеми, произлизащи от ограничаването в България е отрицателното влияние върху секторите с най-голяма потребност от работна мощ. Тази обстановка може да се усъвършенства, като се приложи моделът на Италия, където рестриктивните мерки са диференцирани съгласно секторите и продължителността на разрешенията за работа. Освен това, квотите там се дефинират годишно въз основа на действителните потребности на работодателите.
В други европейски страни с ограничавания за служащи от трети страни приоритет се дава на наемането на локални лица и жители на страни от Европейски Съюз. В България обаче минималната безработица не разрешава дейно приоритизиране на българските служащи, а равнището на възнагражденията, което е измежду най-ниските в Европейски Съюз, вършат пазара на труда в страната по-малко атрактивен за служащи от Европа.
Друга основна специфичност е извънредно ниският брой позволения за работа с дълготрайност под една година. Докато дълготрайната трудова миграция пораства, броят на служащите с позволение сред от 3 до 11 месеца остава на практика неизменен през последните години. От 2021 година насам годишно се издават едвам към 100 позволения за престой сред 3 и 6 месеца и малко над 1000 за интервал от 6 до 12 месеца. Едно от главните пояснения за извънредно ниския брой позволения е продължителният период за административна обработка на заявките - сред 4 и 6 месеца, а в някои случаи даже по-дълго. Това значи, че срокът за приемане на утвърждение надвишава или съвсем доближава самата дълготрайност на престоя, което съвсем обезсмисля потреблението на този вид позволения. В този подтекст, сезонната претовареност се оказва мъчно използвана, в случай че потребностите на работодателите не бъдат планувани с съвсем година авансово или е допустима прогноза на база нужда от предишен сезон.
В отговор на този проблем от края на 2024 заявки могат да се подават онлайн през платформа за издаване на позволения за работа, което би трябвало да форсира процеса. Тази платформа може в действителност да усъвършенства обстановката, защото за първите шест месеца от 2025, издадените позволения до една година от платформата са 1746, което е с двеста повече от тези издадени за цялата 2023.
Недостигът на работна мощ в България е проблем, който се чака да се задълбочава в подтекста на демографските трендове в страната. Увеличаването на броя на задграничните служащи от трети страни съставлява значима инструмент за запълване на дефицити при характерни работодатели и браншове, само че съществуващите ограничавания и административни спънки забавят и лимитират този развой. За да се отговори дейно на потребностите на стопанската система, е належащо както диференциране на квотите по браншове и дълготрайност, по този начин и ускорение на процедурите за издаване на позволения за работа. Въвеждането на цифрови платформи е позитивно развиване и може да послужи като основа за по-ефективно ръководство на миграционния трудов капацитет.
Статията е част от седмичния бюлетин на Института за пазарна стопанска система и е публикувана
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ