България продължава да се намира сред най-бавно напредващите държави в

България продължава да се намира измежду най-бавно напредващите страни в Европейския съюз във връзка с осъществяването на Националния проект за възобновяване и резистентност (НПВУ). Въпреки че страната към този момент е подала две поръчки за финансиране по Механизма за възобновяване и резистентност, досега е получила единствено едно заплащане в края на 2022 година (по график би трябвало да следва шесто плащане) – факт, който ясно демонстрира сериозните проблеми в ръководството на НПВУ от страна на страната. Доклад на Европейската счете палата за 2024 година акцентира сериозните провокации пред усвояването на средства по НПВУ на страните членки, в това число България. Докато междинното равнище на осъществяване на задачите в Европейски Съюз е 19%, България е съумяла да приключи единствено 6% от своите основни стадии. За съпоставяне, страните от района като Гърция и Румъния имат успеваемост надлежно 26% и 14%. Освен това страната е усвоила едвам 22% от наличните средства по Плана, което още веднъж е по-малко от междинното за Съюза – 37%. Това доста закъснение слага под въпрос дали България ще успее да извърши всички заложени цели до крайния период през 2026 година. Една от главните аргументи за това закъснение е политическата неустойчивост в страната. През последните години България мина през поредност от държавни рецесии и парламентарни избори, което води до забавяния в приемането на основни закони и промени, нужни за осъществяването на стадиите по НПВУ. Нещо повече, неналичието на дълготрайна политическа поддръжка за Плана за възобновяване и резистентност е сериозен проблем, който подкопава напъните за прогрес на всички забъркани страни. Високият риск от корупция и отслабеното господство на правото също попречват ефикасното ръководство на средствата. Липсата на административен потенциал продължава да бъде различен главен проблем. България изпитва компликации в координацията сред институциите, които дават отговор за осъществяването на НПВУ. Процедурите за публични поръчки постоянно са мудни и неефективни, което в допълнение забавя реализацията на значими планове, в това число такива, свързани с инфраструктура и енергийна успеваемост. Какво е заложено на карта? Европейската счете палата насочва съществени рекомендации към страните членки. Част от тях включват увеличение на административния потенциал, възстановяване на координацията сред институциите и страната, както и усилване на мониторинга на осъществяването на плановете. Също по този начин, че страните би трябвало да приспособяват своите НПВУ към настоящата икономическа обстановка, с цел да подсигуряват, че оставащите цели имат своята стойност и ще бъдат реализирани в период. Ако България не успее да се оправи с тези провокации и да форсира осъществяването на Плана, тя рискува да изгуби обилни средства, 78% от всички заложени в него, както и основни за страната благоприятни условия за икономическо възобновяване. Да не забравяме, че фокусът на Плана са и би трябвало да са промените, които страната е счела за нужни и е поела ангажимент да реализира.  Неизпълнението им ще се отрази отрицателно на дълготрайните вероятности за развиване, изключително в основни браншове като зелената сила, дигитализацията и инфраструктурата. Волята за промени в страната, дружно с политическата поддръжка за ускорено развиване по НПВУ, са от основно значение за позитивния излаз от обстановката за България.