България продължава да е сред държавите членки на Европейския съюз

България продължава да е измежду страните членки на Европейския съюз с най-ниска дълготрайност на трудовия живот.

Средният интервал, през който българите остават дейни на пазара на труда, е изчислен на 34,8 години за 2024 година, демонстрират данни на Евростат. Същият индикатор се регистрира и в Хърватия и Гърция. Единствено в Румъния и Италия се следят по-кратки стойности – надлежно 32,7 и 32,8 години.

Средната за Европейски Съюз дълготрайност на трудовия живот през предходната година е била 37,2 години. Въпреки това сред обособените страни има отчетливи разлики. В шест страни от съюза тази стойност доближава или надвишава 40 години. Сред тях са Нидерландия, която оглавява класацията с 43,8 години, както и Швеция, Дания, Естония, Ирландия и Германия.

Почти милион работещи българи не могат да си разрешат отмора

Разделено по пол, продължителността на трудовия живот в Европейски Съюз е по-висока при мъжете – приблизително 39,2 години. В България и Хърватия този индикатор доближава 36 години за мъжете, а в Румъния е най-нисък – 35,9 години. Най-високи равнища се регистрират още веднъж в Нидерландия (45,7 години), Дания (44,2 години) и Швеция (40 години).

Евростат

При дамите междинната дълготрайност на трудовия живот в границите на Европейски Съюз е 35 години. Най-дълго остават стопански дейни дамите в Естония, Швеция и Нидерландия, където данните варират сред 41,8 и 42,2 години. В другия завършек на класацията са Италия (28,2 години), Румъния (29,2 години) и Гърция (31,1 години).

Българите с втората най-дълга работна седмица в Европейски Съюз

В дълготраен проект наклонността в Европейски Съюз е възходяща. За последното десетилетие междинната предстояща дълготрайност на трудовия живот е повишена с 2,4 години – от 34,8 през 2014 година до сегашните 37,2 години. Това отразява както нарасналата трудова интензивност, по този начин и удължаването на професионалната ангажираност измежду другите възрастови групи.