Адвокат Мария Шаркова: Мерките спрямо неваксинираните не са дискриминация
България продължава да е на челните места в света по смъртност от коронавирус на глава от популацията. В страната продължава и разпространяването на погрешна информация, обвързвана с имунизациите и болестта като цяло. Йоанна Елми от беседва с юрист Мария Шаркова, експерт в региона на здравното право. Заглавието е на " Дневник ".
Нарушават ли така наречен зелени документи избрани права - цивилен, човешки, както настояват техните съперници?
- Всяка мярка би трябвало да е пропорционална на задачите, които желае да реализира. Следователно въвеждането на зелен документ не би било редно, в случай че няма опасност за публичното здраве (например няма или са доста малко случаите на COVID-19 и няма причина да се смята, че ще нарастват).
Една мярка също не се счита за пропорционална, в случай че съществува по-умерена регулация: в случай че посредством въвеждане на зелен документ може да се ограничи броят на приетите в болница и умрелите, то затварянето на хората в домовете им за избран интервал или всеобщото прекъсване на работата на разнообразни обекти не би било съразмерно.
Всяка мярка следва да е предвидима. Именно тук беше позволена неточност при налагането на документите у нас, тъй като макар предвидимостта и предотвратимостта на тази вълна в сегашните ѝ размери се видя едно много дълго безучастие от страна на здравните управляващи, което докара до нуждата в даден миг внезапно да се вкарат ограничаващи ограничения.
Макар от дълго време да се знаеше, че тъкмо в този образователен интервал ще има нарастване на случите, не се взеха здравни ограничения за безвредното осъществяване на образователния развой, като очевидно се е разчитало на онлайн образованието. Едва в този момент (сякаш се е случило нещо ненадейно и непредвидимо) Министерството на образованието и науката и Министерството на здравеопазването взеха решение, че ще вкарват проучвания за учениците и личния състав в учебно заведение, едвам в този момент стартира разискването на правилник по този мотив и едвам в този момент се купуват медицински произведения за задачата. Това е изключително забележима проява на безнаказаност.
Нарушават ли тези ограничения правата ни? Няколко значими аргумента за какво отговорът е " не ".
Първо, в съответния случай определянето на другите групи е научнообосновано - потвърдено е, че имунизираните и преболедувалите в границите на избран период са доста по-безопасни за обществото. За тях рискът да се разболеят и да предават инфекцията е извънредно дребен.
Второ, възприети са средства за доказване на преболедуване, които са одобрени от науката - като тип проучване и период. Тоест нямаме неравно отнасяне, тъй като преглеждаме разнообразни групи хора, носещи друг риск. И това няма никаква връзка с въпроса дали имунизацията е целесъобразна, или е наложителна.
Трето, налице са други възможности за хората, които не са имунизирани и не са преболедували - те могат да си вършат проучвания. Тук е значимо да се регламентира ясно и съответно кои хора имат право на безвъзмездни проби, кои следва да доплащат или напълно да заплащат тестванията си, като също така тестванията би трябвало да са налични, т.е. да не се основава прекалено стеснение, което да е непреодолимо. В доста страни се вкара условие единствено за имунизация без опция за проучване като изискване за работа на някои места, за достъп до университети и впрочем.
Въвеждането на избрани ограничения по отношение на неимунизирани хора и тези, които нямат имунитет, за задачите на отбраната на здравето и живота на обществото не съставлява неразрешена дискриминация, нито визира неприемливо правото на персонален живот.
Говорите за пропорция на ограниченията по отношение на обстановката. България е страна, в която постоянно се злоупотребява с власт по доста параграфи, което до някаква степен изяснява всеобщото съмнение и реакцията по отношение на ограниченията. Как могат елементарните жители (тоест не-прависти, включително и журналистите) да преценяват по кое време една мярка е пропорционална и по кое време - не?
- Масовото съмнение се дължи на демонстрираното в хода на епидемията институционално изтощение и потреблението на епидемията в предизборни битки и разногласия. В случай че някой се съмнява в законосъобразността на дадена мярка, може да я апелира пред съд, който да реши дали тя не визира нечии права.
Съответно в случай че ги визира, дали това е в границите на разрешеното, възможно засягане с оглед реализиране на задачите на тази мярка. Тъй като противоепидемичните ограничения се постановат от Министерство на здравеопазването или от шефовете на районните здравни инспекции със заповеди, които са общи административни актове, те подлежат на обжалване пред Административен съд - София-град.
Освен това аз считам, че жителите би трябвало да бъдат осведомени, а не манипулирани. Добре е подхванатите ограничения да се коментират, като тук огромна роля имаме и ние - юристите, вие - публицистите, както и органите, налагащи тези ограничения. За жал, живеем в условия на зараза от популизъм и подправени вести, популяризирани под формата на " друга позиция ", и тази задача е доста сложна.
Един от главните причини на съперниците на имунизацията е, че никой не носи отговорност при поява на странични резултати. Истина ли е това? С какви принадлежности разполага българският жител по принцип и в характерната обстановка с имунизациите, с цел да потърси правата си като пациент и реципиент на лекуване или медикамент?
- Една от огромните неточности на Министерството на опазване на здравето при въвеждането на ваксинопрофилактиката против COVID-19 беше оглушителното безмълвие по този въпрос, който има своя доста явен отговор. Това докара до голям брой спекулации, тълкования и даже неуместни изказвания.
Отговорността, която поражда при поява на нежелани постваксинални реакции, не е по-различна от отговорността при поява на нежелани реакции при приложимост на който и да е лекарствен артикул, само че ето - никой не пита: " Ако изпия този аспирин в този момент и получа тежка реакция, кой ще дава отговор? ". Всички нежелани реакции подлежат на докладване и инспекция и това е първото, което всеки жител може да направи. Изпълнителната организация по медикаментите има доста елементарна и лесна за приложимост система за докладване, като всеки човек има право да рапортува за такава реакция.
Отговорността при нежелани реакции се дефинира след разбор на аргументите за възникването на такава реакция и причинно-следствената ѝ връзка с слагането на имунизацията (или приема на съответния лекарствен продукт): дали се дължи на погрешно слагане, неспазване на условията за сигурност, погрешно превозване и запазване, пораждане на нежелана реакция отвън късата характерност на продукта и така нататък
Тук е мястото да поясня, че не е правилно изказванието, че производителите са освободени от отговорност по силата на договорите си с Европейската комисия. Производителите носят отговорност, само че в избрани случаи страните следва да ги обезщетят, в случай че самите компании заплатят обезщетение на пациент. На мен не ми е прочут нито един случай до този миг на заведено дело във връзка реакция след слагане на ваксина против COVID-19.
Следва да подчертаем обаче, че както при всеки банкет на лекарствен артикул, и при имунизирането пациентът носи риска от пораждане на тези нежелани реакции, които са разказани съответно в късата характерност. Това е по този начин, тъй като при всяка здравна активност, в това число ваксинопрофилактиката, когато се съгласим с изгодите от обещано лекуване или медикамент, поемаме и рисковете, с които сме осведомени.
Въвеждането на условия за имунизация не е нова процедура. Такива условия да вземем за пример има при имиграция или даже посещаване в друга страна. Може би да разбираем за какво това не нарушава самостоятелното право и каква е правната логичност на сходна мярка?
- Да, това е правилно. Най-известният образец е с въведената имунизация за жълта тресчица като изискване за достъп до някои страни според Международните здравни правила на Световната здравна организация.
Въвеждането на наложителни имунизации не съставлява неприемлива интервенция в правото на персонален живот, като тази теза беше доказана от Европейския съд за правата на индивида по делото " Вавричка и други против Чехия ", защото имунизирането се вкарва в отговор на належаща социална потребност, потвърдена е тяхната сигурност и резултатност и условието е съразмерно на преследваната цел.
Къде е границата сред самостоятелния избор и гражданските отговорности, сред персоналната и груповата независимост?
- Съвсем скоро подготвях една публикация за списание " Адвокатски обзор ", отразяваща практиката на американските съдилища във връзка с ваксинопрофилактиката. На необятната аудитория не е известно, че първите правосъдни разногласия, касаещи този проблем, са зародили още при започване на предишния век.
През 1902 година в щата Масачузетс свещеник повдига въпроса за сходството на наложителната имунизация с 14-тата корекция на Конституцията на Съединени американски щати, която постановява тъждество пред закона. Още тогава Върховният съд на Съединени американски щати приема, че при избрани условия, свързани със опазване на публичното здраве, може да се лимитират избрани права и свободи, защото здравето и животът на хората имат превес в сходна обстановка (и тогава е имало тежка зараза с доста смъртни случаи).
Впоследствие и до през днешния ден съдилищата в Съединени американски щати се базират на този казус, когато преглеждат разногласия, свързани с ваксинопрофилактиката и произлизащите от нея последствия. Това включва скорошни проблеми, като възбраната да се посещава университет от неимунизирани студенти или във връзка условието на лечебните заведения към техния личен състав да бъде имунизиран.
Започнах с този случай, тъй като той отразява една традиция в правоприлагането, която продължава да се смята за рационална и обективна в днешните условия. В случаите, когато с нашето държание застрашаваме живота и здравето на хората, се лимитира опцията " сами да си преценявам " (както шеговито в последно време се употребява този израз).
Например, когато желаем да караме с неразрешена скорост, застрашаваме освен нашия живот, само че и живота на близките. В подтекста на публичното здраве такива образци могат да се дадат с потреблението на антибиотици, защото безразборният им банкет води до антибиотична устойчивост, която заплашва освен съответния пациент, само че и цялото общество.
Или пък спазването на прецизна хигиена от членовете на личния състав на лечебните заведения не е въпрос, засягащ единствено " Моето тяло - мое решение ", тъй като неспазването на разпоредбите за антисептика води до пораждане на вътреболнични инфекции, застрашаващи живота на пациентите.
Правото на персонален живот - да вземем за пример дали да посетя бар, да пътувам и впрочем, в това число правото на труд, не са безспорни права, които да са обезпечени в цялостен размер, непрекъснато и без значение от обстановката. Нашите персонални права имат избрани граници, с цел да се обезпечи упражняването на правата на другите и да се защитят най-висши полезности като фундаменталните права - на живот и на здраве. Нека обясня с образец: мой непосредствен с онкологично заболяване на интензивно лекуване с химиотерапия не може да бъде имунизиран заради моментното си положение.
Негов непосредствен, който се грижи за него, не се имунизира, тъй като не желае. В резултат на това болният беше инфектиран с COVID-19 и след това умря. Тук се вижда директният резултат, който решението на един човек да не се имунизира има върху живота и здравето на различен уязвим човек.
Изглежда, че у нас нямаме добра гражданска просвета за припознаване на този баланс. Какви са Вашите рекомендации в тази тенденция? Необходими ли са просветителни начинания, кръгли маси с жители и сходни?
- По време на тази зараза се демонстрираха някои отчайващи дефицити на нашето общество. Отчайващи, тъй като в изискванията на зараза солидарността и грижата за другите са от особена значимост, надлежно още по-силно изпъкват егоизмът, крайният индивидуализъм и неналичието на чувство за принадлежност към дадена общественост.
Осигуряване на здравословна и безвредна работна среда в изискванията на COVID-19С код Dnevnik10 получавате най-малко 10% отстъпка
Наблюдавам и много парадокси - да вземем за пример хора, които са срещу абортите, ненадейно подвигат лозунга " Моето тяло - мое решение " ; хора, употребяващи езика на омразата по всевъзможни мотиви, в това число против жители с друга полова ориентировка, внезапно стартират да приказват за " медицински фашизъм ".
За страдание, този безпорядък се употребява - къде ловко, къде не чак толкоз - от политиците, които демонстрираха тежка безнаказаност в хода на епидемията и сложиха кариерните си ползи над здравето на хората. Да, нашето здраве безспорно е наша отговорност, само че обезпечаването на публичното здраве е групово дело, в което вземат участие всички. А политиците повърхностно трансферираха това върху обособените жители. Необходими са доста старания от всички браншове, с цел да се преодолеят всички тези дефицити.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Нарушават ли така наречен зелени документи избрани права - цивилен, човешки, както настояват техните съперници?
- Всяка мярка би трябвало да е пропорционална на задачите, които желае да реализира. Следователно въвеждането на зелен документ не би било редно, в случай че няма опасност за публичното здраве (например няма или са доста малко случаите на COVID-19 и няма причина да се смята, че ще нарастват).
Една мярка също не се счита за пропорционална, в случай че съществува по-умерена регулация: в случай че посредством въвеждане на зелен документ може да се ограничи броят на приетите в болница и умрелите, то затварянето на хората в домовете им за избран интервал или всеобщото прекъсване на работата на разнообразни обекти не би било съразмерно.
Всяка мярка следва да е предвидима. Именно тук беше позволена неточност при налагането на документите у нас, тъй като макар предвидимостта и предотвратимостта на тази вълна в сегашните ѝ размери се видя едно много дълго безучастие от страна на здравните управляващи, което докара до нуждата в даден миг внезапно да се вкарат ограничаващи ограничения.
Макар от дълго време да се знаеше, че тъкмо в този образователен интервал ще има нарастване на случите, не се взеха здравни ограничения за безвредното осъществяване на образователния развой, като очевидно се е разчитало на онлайн образованието. Едва в този момент (сякаш се е случило нещо ненадейно и непредвидимо) Министерството на образованието и науката и Министерството на здравеопазването взеха решение, че ще вкарват проучвания за учениците и личния състав в учебно заведение, едвам в този момент стартира разискването на правилник по този мотив и едвам в този момент се купуват медицински произведения за задачата. Това е изключително забележима проява на безнаказаност.
Нарушават ли тези ограничения правата ни? Няколко значими аргумента за какво отговорът е " не ".
Първо, в съответния случай определянето на другите групи е научнообосновано - потвърдено е, че имунизираните и преболедувалите в границите на избран период са доста по-безопасни за обществото. За тях рискът да се разболеят и да предават инфекцията е извънредно дребен.
Второ, възприети са средства за доказване на преболедуване, които са одобрени от науката - като тип проучване и период. Тоест нямаме неравно отнасяне, тъй като преглеждаме разнообразни групи хора, носещи друг риск. И това няма никаква връзка с въпроса дали имунизацията е целесъобразна, или е наложителна.
Трето, налице са други възможности за хората, които не са имунизирани и не са преболедували - те могат да си вършат проучвания. Тук е значимо да се регламентира ясно и съответно кои хора имат право на безвъзмездни проби, кои следва да доплащат или напълно да заплащат тестванията си, като също така тестванията би трябвало да са налични, т.е. да не се основава прекалено стеснение, което да е непреодолимо. В доста страни се вкара условие единствено за имунизация без опция за проучване като изискване за работа на някои места, за достъп до университети и впрочем.
Въвеждането на избрани ограничения по отношение на неимунизирани хора и тези, които нямат имунитет, за задачите на отбраната на здравето и живота на обществото не съставлява неразрешена дискриминация, нито визира неприемливо правото на персонален живот.
Говорите за пропорция на ограниченията по отношение на обстановката. България е страна, в която постоянно се злоупотребява с власт по доста параграфи, което до някаква степен изяснява всеобщото съмнение и реакцията по отношение на ограниченията. Как могат елементарните жители (тоест не-прависти, включително и журналистите) да преценяват по кое време една мярка е пропорционална и по кое време - не?
- Масовото съмнение се дължи на демонстрираното в хода на епидемията институционално изтощение и потреблението на епидемията в предизборни битки и разногласия. В случай че някой се съмнява в законосъобразността на дадена мярка, може да я апелира пред съд, който да реши дали тя не визира нечии права.
Съответно в случай че ги визира, дали това е в границите на разрешеното, възможно засягане с оглед реализиране на задачите на тази мярка. Тъй като противоепидемичните ограничения се постановат от Министерство на здравеопазването или от шефовете на районните здравни инспекции със заповеди, които са общи административни актове, те подлежат на обжалване пред Административен съд - София-град.
Освен това аз считам, че жителите би трябвало да бъдат осведомени, а не манипулирани. Добре е подхванатите ограничения да се коментират, като тук огромна роля имаме и ние - юристите, вие - публицистите, както и органите, налагащи тези ограничения. За жал, живеем в условия на зараза от популизъм и подправени вести, популяризирани под формата на " друга позиция ", и тази задача е доста сложна.
Един от главните причини на съперниците на имунизацията е, че никой не носи отговорност при поява на странични резултати. Истина ли е това? С какви принадлежности разполага българският жител по принцип и в характерната обстановка с имунизациите, с цел да потърси правата си като пациент и реципиент на лекуване или медикамент?
- Една от огромните неточности на Министерството на опазване на здравето при въвеждането на ваксинопрофилактиката против COVID-19 беше оглушителното безмълвие по този въпрос, който има своя доста явен отговор. Това докара до голям брой спекулации, тълкования и даже неуместни изказвания.
Отговорността, която поражда при поява на нежелани постваксинални реакции, не е по-различна от отговорността при поява на нежелани реакции при приложимост на който и да е лекарствен артикул, само че ето - никой не пита: " Ако изпия този аспирин в този момент и получа тежка реакция, кой ще дава отговор? ". Всички нежелани реакции подлежат на докладване и инспекция и това е първото, което всеки жител може да направи. Изпълнителната организация по медикаментите има доста елементарна и лесна за приложимост система за докладване, като всеки човек има право да рапортува за такава реакция.
Отговорността при нежелани реакции се дефинира след разбор на аргументите за възникването на такава реакция и причинно-следствената ѝ връзка с слагането на имунизацията (или приема на съответния лекарствен продукт): дали се дължи на погрешно слагане, неспазване на условията за сигурност, погрешно превозване и запазване, пораждане на нежелана реакция отвън късата характерност на продукта и така нататък
Тук е мястото да поясня, че не е правилно изказванието, че производителите са освободени от отговорност по силата на договорите си с Европейската комисия. Производителите носят отговорност, само че в избрани случаи страните следва да ги обезщетят, в случай че самите компании заплатят обезщетение на пациент. На мен не ми е прочут нито един случай до този миг на заведено дело във връзка реакция след слагане на ваксина против COVID-19.
Следва да подчертаем обаче, че както при всеки банкет на лекарствен артикул, и при имунизирането пациентът носи риска от пораждане на тези нежелани реакции, които са разказани съответно в късата характерност. Това е по този начин, тъй като при всяка здравна активност, в това число ваксинопрофилактиката, когато се съгласим с изгодите от обещано лекуване или медикамент, поемаме и рисковете, с които сме осведомени.
Въвеждането на условия за имунизация не е нова процедура. Такива условия да вземем за пример има при имиграция или даже посещаване в друга страна. Може би да разбираем за какво това не нарушава самостоятелното право и каква е правната логичност на сходна мярка?
- Да, това е правилно. Най-известният образец е с въведената имунизация за жълта тресчица като изискване за достъп до някои страни според Международните здравни правила на Световната здравна организация.
Въвеждането на наложителни имунизации не съставлява неприемлива интервенция в правото на персонален живот, като тази теза беше доказана от Европейския съд за правата на индивида по делото " Вавричка и други против Чехия ", защото имунизирането се вкарва в отговор на належаща социална потребност, потвърдена е тяхната сигурност и резултатност и условието е съразмерно на преследваната цел.
Къде е границата сред самостоятелния избор и гражданските отговорности, сред персоналната и груповата независимост?
- Съвсем скоро подготвях една публикация за списание " Адвокатски обзор ", отразяваща практиката на американските съдилища във връзка с ваксинопрофилактиката. На необятната аудитория не е известно, че първите правосъдни разногласия, касаещи този проблем, са зародили още при започване на предишния век.
През 1902 година в щата Масачузетс свещеник повдига въпроса за сходството на наложителната имунизация с 14-тата корекция на Конституцията на Съединени американски щати, която постановява тъждество пред закона. Още тогава Върховният съд на Съединени американски щати приема, че при избрани условия, свързани със опазване на публичното здраве, може да се лимитират избрани права и свободи, защото здравето и животът на хората имат превес в сходна обстановка (и тогава е имало тежка зараза с доста смъртни случаи).
Впоследствие и до през днешния ден съдилищата в Съединени американски щати се базират на този казус, когато преглеждат разногласия, свързани с ваксинопрофилактиката и произлизащите от нея последствия. Това включва скорошни проблеми, като възбраната да се посещава университет от неимунизирани студенти или във връзка условието на лечебните заведения към техния личен състав да бъде имунизиран.
Започнах с този случай, тъй като той отразява една традиция в правоприлагането, която продължава да се смята за рационална и обективна в днешните условия. В случаите, когато с нашето държание застрашаваме живота и здравето на хората, се лимитира опцията " сами да си преценявам " (както шеговито в последно време се употребява този израз).
Например, когато желаем да караме с неразрешена скорост, застрашаваме освен нашия живот, само че и живота на близките. В подтекста на публичното здраве такива образци могат да се дадат с потреблението на антибиотици, защото безразборният им банкет води до антибиотична устойчивост, която заплашва освен съответния пациент, само че и цялото общество.
Или пък спазването на прецизна хигиена от членовете на личния състав на лечебните заведения не е въпрос, засягащ единствено " Моето тяло - мое решение ", тъй като неспазването на разпоредбите за антисептика води до пораждане на вътреболнични инфекции, застрашаващи живота на пациентите.
Правото на персонален живот - да вземем за пример дали да посетя бар, да пътувам и впрочем, в това число правото на труд, не са безспорни права, които да са обезпечени в цялостен размер, непрекъснато и без значение от обстановката. Нашите персонални права имат избрани граници, с цел да се обезпечи упражняването на правата на другите и да се защитят най-висши полезности като фундаменталните права - на живот и на здраве. Нека обясня с образец: мой непосредствен с онкологично заболяване на интензивно лекуване с химиотерапия не може да бъде имунизиран заради моментното си положение.
Негов непосредствен, който се грижи за него, не се имунизира, тъй като не желае. В резултат на това болният беше инфектиран с COVID-19 и след това умря. Тук се вижда директният резултат, който решението на един човек да не се имунизира има върху живота и здравето на различен уязвим човек.
Изглежда, че у нас нямаме добра гражданска просвета за припознаване на този баланс. Какви са Вашите рекомендации в тази тенденция? Необходими ли са просветителни начинания, кръгли маси с жители и сходни?
- По време на тази зараза се демонстрираха някои отчайващи дефицити на нашето общество. Отчайващи, тъй като в изискванията на зараза солидарността и грижата за другите са от особена значимост, надлежно още по-силно изпъкват егоизмът, крайният индивидуализъм и неналичието на чувство за принадлежност към дадена общественост.
Наблюдавам и много парадокси - да вземем за пример хора, които са срещу абортите, ненадейно подвигат лозунга " Моето тяло - мое решение " ; хора, употребяващи езика на омразата по всевъзможни мотиви, в това число против жители с друга полова ориентировка, внезапно стартират да приказват за " медицински фашизъм ".
За страдание, този безпорядък се употребява - къде ловко, къде не чак толкоз - от политиците, които демонстрираха тежка безнаказаност в хода на епидемията и сложиха кариерните си ползи над здравето на хората. Да, нашето здраве безспорно е наша отговорност, само че обезпечаването на публичното здраве е групово дело, в което вземат участие всички. А политиците повърхностно трансферираха това върху обособените жители. Необходими са доста старания от всички браншове, с цел да се преодолеят всички тези дефицити.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ