Желязната църква - късче от България в сърцето на Истанбул
България има една прелестна, значима за нашето историческо минало черква в Истанбул. Историзмът в архитектурата от края на предишния век, комбиниран с навлизащите нови материали като желязото, обединени в хармонични пропорции, основават впечатляваща панорама.
Църквата „ Св. Стефан " е и един от дребното стоманени храмове в света, основани в преломния за развиването на архитектурата от края на ХІХ в. интервал на навлизането на железобетона и стъклото и на новото формообразуване в архитектурата. Автор на плановете е архитектът Ховсеп Азнавур. Изработена е от компанията „ Вагнер " във Виена сред 1893-1895 година По проект църквата е трикорабна базилика с полуцилиндричен свод и с една петстенна апсида.
Иконостасът до момента не е проучен. За да го разгледаме, дано се върнем малко по-назад - все още на сглобяването на храма. Той е поръчан в Москва във фабриката на Николай Ахапкин по план на Азнавур. Освещаването на храма става през 1898 година на Рождество Богородично и демонстрира, че тогава иконостасът към този момент е бил инсталиран.
Изпълненият в Москва иконостас е малко изтеглен напред - сред двете източни колони и затваря трансепта от изток. По този метод двата входа остават в олтарното пространство. Изработен е от дърво с позлата и е разчленен на три елементи. Източната двойка железни колони на храма са вписани в неговата комбинация. Дължината му е 10,62 м, а височината му е с към 70 см по ниска от полуцилиндричния свод. Той има цокъл, иконостасни табли и два реда икони - царски и празничен.
Вертикалите на арките, завършени сходно на входовете на храма, волутите централно над празничния ред и увенчаването му с куполи припомня архитектурното членение на фасадата на храм в съветския вид на класицизма. В горната си част припомня присъщите за съветската архитектура многокуполни храмове. Стилово е съгласуван със стенната декорация на храма. В типологията му заляга програмата на съветския иконостас, което проличава от запазването на главните правила на оформянето на редовете на иконите.
Краят на ХІХ в. е интервалът на търсене на нови художествени форми и стилистика. Разпространеният в Западна Европа жанр модерн не подминава нито художествения живот, нито фабричното произвеждане в Русия. Руският модерн има своя специфичност с национална багра. Работещите в стила модерн художници употребяват византийското завещание, древноруското изкуство, готиката, съветския ХІХ в. Модернът има опция да съедини в цяло и да сътвори органично произведение от многостилието посредством стилизация на детайли с друг генезис. В иконостаса проличава неговият отпечатък в линеарната стилизация на орнаментите в иконостасните табли и в царските двери, както и в полукръглата извивка на последните.
Иконите не са подписани. Името на създателя на иконописта е известно с помощта на съхранените документи, а времето на основаването й е 1896-1898 година
Подробният разбор на особеностите на композициите води към московския живописец Клавдий Василиевич Лебедев (1852-1916). Известен е като един от младите передвижници, възпитаник на Васили Перов и Владимир Маковски от московското учебно заведение за живопис, статуя и архитектура, в което учи от 1875 до 1881 година Той не е толкоз прочут като неговите състуденти Врубел, Серов, Архипов и Коровин, само че от 1890 година става учител в учебното заведение. Това значи, че той е считан за добър живописец, заслужен да продължи правилата на живописта на передвижниците и да възпита млади живописци. Оценката на неговото творчество измежду съвременниците му е направена от П. Третяков. Като покровител на художниците от новата реалистична школа той изплаща от Лебедев няколко негови картини, неотдавна след основаването им. Сред тях са най-големите му достижения.
През 1897 година Лебедев става учен, само че напуща Петербургската художествена академия и отива в Москва. Напускането му се изяснява с триумфите му измежду передвижниците и с неудовлетворението от университетските среди в Художествената академия. Вероятно иконите са основани тъкмо тогава - в миг, когато той е пожънал огромен триумф.
Лебедев основава иконите в временен за съветското изкуство миг, когато стилът модерн, който синтезира в себе си разнообразни стилове и столетия, става изключително прелъстителен за художниците. Неговите представители, обединени в придвижването „ Мир искусства " си слагат за цел европеизацията на съветската живопис. Възниква въпросът за какво иконите за иконостаса на българската черква в Цариград са предоставени на передвижник като Клавдий Лебедев, откакто модернът в декорацията на иконостаса е осезателен. Този въпрос изисква по-подробен историческо-художествен дискурс и по тази причина в този момент няма да бъде коментиран.
И в умозаключение дано се върнем към документалните свидетелства за изработването на плана на иконостаса от Азнавур. Анализите на иконостаса демонстрират, че осъществяването му не е било подчинено напълно на плановете на архитекта, тъй като той има всички типологични особености на съветския иконостас. Вероятно проф. Покровски и арх. Котев, за които в документите е упоменато, че са одобрили плана, са повлияли за решението на неговия финален тип.
Инфо: www.bg-patriarshia.bg
