Явор Гечев: България прилага редица мерки за подпомагане на земеделските стопани
България ползва редица ограничения за подкрепяне на земеделските стопани, за намаляване на последствията от икономическата обстановка и обезпечаване на продоволствена сигурност на популацията. Това съобщи министърът на земеделието Явор Гечев по време на срещата на земеделските министри на страните членки и някои основни сътрудници на Организацията за икономическо съдействие и развиване (ОИСР). Това е първото присъединяване на България в министерска среща от този формат, откакто страната ни получи публична покана за започване на участие в Организацията за икономическо сътрудничество и раз при започване на годината. Тя се организира в интервала 3-4 ноември в Париж, Франция, а в нея присъединяване взе и заместник-министър Георги Събев.
Министър Гечев уточни, че с цел да бъдат избегнати бъдещи банкрути, голям брой стопанства имат потребност от подкрепяне за възстановяване на своята ликвидност. По думите му разноските и загубите, подбудени от скорошните интернационалните рецесии в региона на опазването на здравето и сигурността, са били понесени най-много от земеделските стопани. „ Особено внимание следва да се обърне на стимулирането на дребните стопанства и обезпечаването на пазарен достъп на продукцията им. Фермерите от тези стопанства имат основна роля в производството на качествени и обичайни селскостопански артикули, както и в задоволяването на локалните пазари “, безапелационен бе министър Гечев.
Земеделските министри дискутираха още и тематиката за резистентен напредък на продоволствена сигурност и хранене. „ Особено значимо е да се подтикват цифровите нововъведения и приложения в селското стопанство, като фактор за прогресивен тренд и добавена стойност “, разяснява Явор Гечев. И напомни за ангажирането на страната ни с осъществяването за стабилно развиване в посока понижаване на половина разхищението на храни на равнище търговия, както и понижаване на загубите им по питателните вериги до 2030 година
Министър Явор Гечев осведоми, че в България имаме построена система на научни проучвания, образование и даване на настойнически услуги за земеделските производители. „ Провежданата от държавното управление политика е в посока към развиването на тактики и стратегии в разнообразни подсектори, както и в Националния проект за възобновяване и резистентност, Стратегическия проект за развиване на земеделието и селските региони (СПРЗСР) и Програмата за развиване на селските региони 2014-2020 “, добави още той. И добави, че включват ограничения в поддръжка на нововъведенията, щадящи околната среда, сдружаването на производителите, насърчаващи младите фермери, дребните и междинни производители, локалното произвеждане и ползване.
Във връзка с новата ОСП министърът разясни, че България е една от дребното страни в Европейски Съюз, която е заложила в Стратегическия си проект 60% национално съфинансиране, което демонстрира ясното предпочитание на държавното управление за рационализация на земеделския бранш и повишение на устойчивостта му. „ В хода на създаването на СПРЗСР, бяха осъществени доста разбори. Техните резултати идентифицираха основни провокации и благоприятни условия за развиване на земеделието и селските региони “, добави агроминистърът.
Министър Гечев заяви, че с утвърждения през месец май 2022 година Национален проект за възобновяване и резистентност, страната ни основава предпоставки за ускорена зелена и цифрова промяна за реализиране на амбициозните цели на Европейската зелена договорка. Чрез него ще бъдат осъществени два плана в региона на селско стопанство, целящи активизиране на капиталовите процеси в аграрния бранш за неговото техническо обновяване и нахлуване на екологични и цифрови нововъведения в производството. „ Това са план „ Фонд за поощряване на софтуерния и екологичен преход на селското стопанство “ и план „ Дигитализация на процесите от фермата до трапезата “, които ще се извършват до края на 2025 година “, посочи Явор Гечев.
В полемиката на тематика „ Трансформиране на производството, създаване на резистентност “ министър Гечев уточни, че са направени принадлежности за битка с естествените феномени, които са все по-често срещани. „ От идната година планираме използването на нови практики, които са ориентирани към основаване на следени превалявания “, посочи той. В допълнение осведоми още, че България ускорява мрежата на противоградова система. Той бе безапелационен, че страната ни е възприела стратегическите цели на Европейски Съюз, част от които са до 2030 година да бъдат понижени по-опасните пестициди и изкуствени торове до 50% и постигане до 10% ландшафтна инфраструктура от земеделските земи, която не се употребява за аграрни действия.
В резюме на диалозите българският аграрни министър регистрира, че следва да се откри баланс сред гарантирането на конкурентоспособността на земеделските производители и устойчивостта на бранша. „ Трябва навреме да се разпознават признаците на идни рецесии и да се сплотяват страните за съответна координирана реакция в международен мащаб “, сподели в умозаключение той.
В рамките на съвещанието, заместник-министър Георги Събев взе участие в работната група, отдадена на Новите умения и пригаждане, като обърна внимание на нуждата от развиването на цифрови умения измежду фермерите и риболовците. „ Новата Обща селскостопанска политика на Европейски Съюз става ориентирана към по-ефективната приложимост на субстанции и запаси като води, почви и биоресурси. В подтекста на климатичните промени е належащо фермерите да придобият нови умения изключително в цифровизация, тъй като новите технологии ще навлизат от ден на ден в индустриалните процеси за по-ефективно потребление на ресурсите “ означи Георги Събев. Селските региони имат и различен незадоволително развъртян капацитет, а точно селският, аграрният и кулинарен туризъм. „ С локални и районни обичайни артикули, тези региони могат да притеглят гости, и да възвръщат производства, с което ще се помогне на стопанската система на тези райони. В тази връзка Министерството на земеделието на България изготвя Рамкова стратегия за локални обичайни и районни обичайни артикули, благодарение на която този капацитет ще се надгради и развие “, показа пред министрите на земеделието от страните на Организацията за икономическо сътрудничество и раз българският аграрни заместник-министър.
Министър Гечев уточни, че с цел да бъдат избегнати бъдещи банкрути, голям брой стопанства имат потребност от подкрепяне за възстановяване на своята ликвидност. По думите му разноските и загубите, подбудени от скорошните интернационалните рецесии в региона на опазването на здравето и сигурността, са били понесени най-много от земеделските стопани. „ Особено внимание следва да се обърне на стимулирането на дребните стопанства и обезпечаването на пазарен достъп на продукцията им. Фермерите от тези стопанства имат основна роля в производството на качествени и обичайни селскостопански артикули, както и в задоволяването на локалните пазари “, безапелационен бе министър Гечев.
Земеделските министри дискутираха още и тематиката за резистентен напредък на продоволствена сигурност и хранене. „ Особено значимо е да се подтикват цифровите нововъведения и приложения в селското стопанство, като фактор за прогресивен тренд и добавена стойност “, разяснява Явор Гечев. И напомни за ангажирането на страната ни с осъществяването за стабилно развиване в посока понижаване на половина разхищението на храни на равнище търговия, както и понижаване на загубите им по питателните вериги до 2030 година
Министър Явор Гечев осведоми, че в България имаме построена система на научни проучвания, образование и даване на настойнически услуги за земеделските производители. „ Провежданата от държавното управление политика е в посока към развиването на тактики и стратегии в разнообразни подсектори, както и в Националния проект за възобновяване и резистентност, Стратегическия проект за развиване на земеделието и селските региони (СПРЗСР) и Програмата за развиване на селските региони 2014-2020 “, добави още той. И добави, че включват ограничения в поддръжка на нововъведенията, щадящи околната среда, сдружаването на производителите, насърчаващи младите фермери, дребните и междинни производители, локалното произвеждане и ползване.
Във връзка с новата ОСП министърът разясни, че България е една от дребното страни в Европейски Съюз, която е заложила в Стратегическия си проект 60% национално съфинансиране, което демонстрира ясното предпочитание на държавното управление за рационализация на земеделския бранш и повишение на устойчивостта му. „ В хода на създаването на СПРЗСР, бяха осъществени доста разбори. Техните резултати идентифицираха основни провокации и благоприятни условия за развиване на земеделието и селските региони “, добави агроминистърът.
Министър Гечев заяви, че с утвърждения през месец май 2022 година Национален проект за възобновяване и резистентност, страната ни основава предпоставки за ускорена зелена и цифрова промяна за реализиране на амбициозните цели на Европейската зелена договорка. Чрез него ще бъдат осъществени два плана в региона на селско стопанство, целящи активизиране на капиталовите процеси в аграрния бранш за неговото техническо обновяване и нахлуване на екологични и цифрови нововъведения в производството. „ Това са план „ Фонд за поощряване на софтуерния и екологичен преход на селското стопанство “ и план „ Дигитализация на процесите от фермата до трапезата “, които ще се извършват до края на 2025 година “, посочи Явор Гечев.
В полемиката на тематика „ Трансформиране на производството, създаване на резистентност “ министър Гечев уточни, че са направени принадлежности за битка с естествените феномени, които са все по-често срещани. „ От идната година планираме използването на нови практики, които са ориентирани към основаване на следени превалявания “, посочи той. В допълнение осведоми още, че България ускорява мрежата на противоградова система. Той бе безапелационен, че страната ни е възприела стратегическите цели на Европейски Съюз, част от които са до 2030 година да бъдат понижени по-опасните пестициди и изкуствени торове до 50% и постигане до 10% ландшафтна инфраструктура от земеделските земи, която не се употребява за аграрни действия.
В резюме на диалозите българският аграрни министър регистрира, че следва да се откри баланс сред гарантирането на конкурентоспособността на земеделските производители и устойчивостта на бранша. „ Трябва навреме да се разпознават признаците на идни рецесии и да се сплотяват страните за съответна координирана реакция в международен мащаб “, сподели в умозаключение той.
В рамките на съвещанието, заместник-министър Георги Събев взе участие в работната група, отдадена на Новите умения и пригаждане, като обърна внимание на нуждата от развиването на цифрови умения измежду фермерите и риболовците. „ Новата Обща селскостопанска политика на Европейски Съюз става ориентирана към по-ефективната приложимост на субстанции и запаси като води, почви и биоресурси. В подтекста на климатичните промени е належащо фермерите да придобият нови умения изключително в цифровизация, тъй като новите технологии ще навлизат от ден на ден в индустриалните процеси за по-ефективно потребление на ресурсите “ означи Георги Събев. Селските региони имат и различен незадоволително развъртян капацитет, а точно селският, аграрният и кулинарен туризъм. „ С локални и районни обичайни артикули, тези региони могат да притеглят гости, и да възвръщат производства, с което ще се помогне на стопанската система на тези райони. В тази връзка Министерството на земеделието на България изготвя Рамкова стратегия за локални обичайни и районни обичайни артикули, благодарение на която този капацитет ще се надгради и развие “, показа пред министрите на земеделието от страните на Организацията за икономическо сътрудничество и раз българският аграрни заместник-министър.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ