Мъката на България – една доза, едно бясно шофиране и една полицейска палка
България през 2021 година (с завещание от не знам към този момент коя година назад): дрогиран джигит сяда зад кормилото, кара със 150 км/ч в насрещното. По знамение не убива никой, полицията реагира относително бързо и след значително страдания го залавя. Когато към този момент е задържан и не съставлява непосредствена социална заплаха обаче, един от служителите на реда почва да го постанова много старателно, а другите не го стопират. Отлично се вижда!
В тези три фрази е събрана тъгата на България. Първо, че има такива като въпросният дрогиран да се мъчат да убият някой на пътя. Второ, че има и такива служители на реда, които не помнят или даже не знаят що е то правова страна – че единствено съдът взема решение за наказванията на провинилите се и то единствено съгласно закона, написан от избираните на почтени избори народни представители! На доктрина – чудничко. На процедура, системата толкоз не работи, че от дълго време сме се върнали във времената преди нея – тези времена, в които по-силният надвива. Само че никой не е постоянно най-силният – по тази причина и човечеството е стигнало до концепциите за публичен контракт и правова страна.
Когато обаче единодушието, че ние, данъкоплатците, плащаме, с цел да не играем играта " по-силния печели ", виждаме, че плащаме за бясно, поддържаме такива като служителя на реда от печалния видеоклип. И по какъв начин не, откакто не имаме вяра нито на съд, нито на закон, нито на писалите го тоя закон депутати? Само че и на служителя на реда в действителност не му имаме вяра – през днешния ден хубаво бие, на следващия ден обаче ще обърне палката против някой, като тръгне да стачкува и да желае всеки в тази страна да си знае каква му е работата и да я прави съзнателно. А с изключение на първо и второ в тази история има и трето – а задържаният мъж за какво е протегнал ръка към дрогата? От това трето излизат безчет – какви са били родителите му, какви са били учителите му, можело ли е поредицата от избори, които до докараха до това да е вест, някъде да бъде изменена? А може ли още?
Искам да съм оптимист, че и това с правовата ни страна в миналото ще стане. За да има по-малко потребност от палки, без значение какви!
Автор: Ивайло Ачев
В тези три фрази е събрана тъгата на България. Първо, че има такива като въпросният дрогиран да се мъчат да убият някой на пътя. Второ, че има и такива служители на реда, които не помнят или даже не знаят що е то правова страна – че единствено съдът взема решение за наказванията на провинилите се и то единствено съгласно закона, написан от избираните на почтени избори народни представители! На доктрина – чудничко. На процедура, системата толкоз не работи, че от дълго време сме се върнали във времената преди нея – тези времена, в които по-силният надвива. Само че никой не е постоянно най-силният – по тази причина и човечеството е стигнало до концепциите за публичен контракт и правова страна.
Когато обаче единодушието, че ние, данъкоплатците, плащаме, с цел да не играем играта " по-силния печели ", виждаме, че плащаме за бясно, поддържаме такива като служителя на реда от печалния видеоклип. И по какъв начин не, откакто не имаме вяра нито на съд, нито на закон, нито на писалите го тоя закон депутати? Само че и на служителя на реда в действителност не му имаме вяра – през днешния ден хубаво бие, на следващия ден обаче ще обърне палката против някой, като тръгне да стачкува и да желае всеки в тази страна да си знае каква му е работата и да я прави съзнателно. А с изключение на първо и второ в тази история има и трето – а задържаният мъж за какво е протегнал ръка към дрогата? От това трето излизат безчет – какви са били родителите му, какви са били учителите му, можело ли е поредицата от избори, които до докараха до това да е вест, някъде да бъде изменена? А може ли още?
Искам да съм оптимист, че и това с правовата ни страна в миналото ще стане. За да има по-малко потребност от палки, без значение какви!
Автор: Ивайло Ачев
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ