ЕК ще решава кой да вземе най-много заеми за оръжия. България още не е готова с предложенията си
България следва да приготви плановете за превъоръжаване, с които ще кандидатства пред Европейска комисия за преференциални заеми. Правителството съобщи предпочитание да вземе 3 милиарда евро, само че отпущането им не е несъмнено. Това стана ясно от обясненията на военния министър Атанас Запрянов.
Европейска комисия е подготвила 150 милиарда евро, като следва да реши по какъв начин да бъдат разпределени сред страните членки. Гърция, да вземем за пример, желае сред 22 и 28 милиарда евро.
За да се употребяват тези пари, би трябвало да има процедура по взаимно придобиване сред европейските страни членки и предпочитано европейската отбранителна промишленост, изясни министър Запрянов, представен от Българска телеграфна агенция.
Той добави, че когато България получи публично информация за утвърдената сума от SAFE за България, ще пристъпим към създаването на народен проект. Той ще бъде изпратен още веднъж в Европейска комисия за нов обзор.
Според министъра заемът е с извънредно удобни условия - със алегорични лихви, с 10 години гратисен интервал и 35 години за погашение, общо 45 години, а доставките ще са без Данък добавена стойност.
Този заем по SAFE действително ще бъде част от националния дълг, а контролът на националния дълг също е значим съставен елемент, с цел да се съблюдава финансовата непоклатимост, сподели още военният министър.
За някои от плановете за националната ни промишленост ще употребяваме национално финансиране, съобщи Атанас Запрянов.
Според него занапред ще се работи по
Този план не е по механизма SAFE, посочи Запрянов.
Но може да има и развиване, защото в него ще взе участие и Норвегия, която се смята за законна за европейския инструмент.
По-рано тази седмица стана ясно, че България ще закупи противокорабни ракети за над 1 милиарда лв..
До 2035 година те ще би трябвало да отделят годишно по 5% от Брутният вътрешен продукт за бранша. 3.5% от тях да са директни военни разноски, а 1.5% за разноски, свързани с защитата, като инфраструктурата, да вземем за пример.
За съпоставяне, сега България отделя 2% от Брутният вътрешен продукт за защита.
През годините България сподели систематични проблеми в ръководството на огромните военни планове. Заради неприятното обмисляне част от новата техника не може да се употребява дейно.
Европейските планове са ориентирани най-вече към европейската промишленост, само че България в последните години предпочитано пазари от Съединени американски щати.
Европейска комисия е подготвила 150 милиарда евро, като следва да реши по какъв начин да бъдат разпределени сред страните членки. Гърция, да вземем за пример, желае сред 22 и 28 милиарда евро.
За да се употребяват тези пари, би трябвало да има процедура по взаимно придобиване сред европейските страни членки и предпочитано европейската отбранителна промишленост, изясни министър Запрянов, представен от Българска телеграфна агенция.
Той добави, че когато България получи публично информация за утвърдената сума от SAFE за България, ще пристъпим към създаването на народен проект. Той ще бъде изпратен още веднъж в Европейска комисия за нов обзор.
Според министъра заемът е с извънредно удобни условия - със алегорични лихви, с 10 години гратисен интервал и 35 години за погашение, общо 45 години, а доставките ще са без Данък добавена стойност.
Този заем по SAFE действително ще бъде част от националния дълг, а контролът на националния дълг също е значим съставен елемент, с цел да се съблюдава финансовата непоклатимост, сподели още военният министър.
За някои от плановете за националната ни промишленост ще употребяваме национално финансиране, съобщи Атанас Запрянов.
Според него занапред ще се работи по
Този план не е по механизма SAFE, посочи Запрянов.
Но може да има и развиване, защото в него ще взе участие и Норвегия, която се смята за законна за европейския инструмент.
По-рано тази седмица стана ясно, че България ще закупи противокорабни ракети за над 1 милиарда лв..
До 2035 година те ще би трябвало да отделят годишно по 5% от Брутният вътрешен продукт за бранша. 3.5% от тях да са директни военни разноски, а 1.5% за разноски, свързани с защитата, като инфраструктурата, да вземем за пример.
За съпоставяне, сега България отделя 2% от Брутният вътрешен продукт за защита.
През годините България сподели систематични проблеми в ръководството на огромните военни планове. Заради неприятното обмисляне част от новата техника не може да се употребява дейно.
Европейските планове са ориентирани най-вече към европейската промишленост, само че България в последните години предпочитано пазари от Съединени американски щати.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ