България: Политическа криза, чийто край не се вижда. Така е

България: Политическа рецесия, чийто край не се вижда. Така е озаглавен извънреден материал на Wilson Center, отдаден на събитията в полтическия живот у нас и задълбочаващата се рецесия в ръководството. 

България е относително млада народна власт и бързото сполучливо разрешаване на тази политическа рецесия е значимо, с цел да се избегнат дълготрайни отрицателни последствия, в това число по-силно политическо въздействие на мафията и по-дълбоко поглъщане във водовъртежа на корупцията. Европейски Съюз не може да си разреши тази политическа рецесия да продължава и да се задълбочава още дълго, защото се излага на зловредни въздействия и накърнимост на югоизточната си външна граница. Така предупреждва материалът, анализирайки независимо и обширно аргументите за рецесията и предлагайки собствен взор за разрешаването ѝ.

Ето извънредният разбор на Wilson Center:

Докато огромна част от света е в очакване на президентските избори в Съединени американски щати, една страна – членка на Европейски Съюз и НАТО – затъва все по-дълбоко в политическа рецесия, чийто край като че ли не се вижда.

На 27 октомври в България се организираха седмите парламентарни избори от април 2021 година насам, а прекомерно евентуалният резултат е страната да се насочи към осми избори единствено за четири години напролет на 2025 година Това е напълно действителна опция, защото последните избори не доведоха до основни разбърквания на местата в Народното събрание и като цяло могат да се смятат за близко повтаряне на предходните няколко предварителни избори.

Политическата рецесия в този момент е изпълнена с въпроси, свързани с измами на гласоподавателите, почтеност на изборите и корупция.

От 2017 година до 2021 година България беше ръководена от дясноцентристката, проевропейска партия ГЕРБ (Граждани за европейско развиване на България) дружно с десни съдружни сътрудници – макар че ГЕРБ е централен състезател в българската политика от 2009 година насам. През 2020 година нахлуването в постройката на българското председателство беше последвано от всеобщи митинги против корупцията и злоупотребата с власт. ГЕРБ, водена от водача на партията Бойко Борисов, завоюва изборите през април 2021 година, само че не съумя да сформира съдружно държавно управление, защото всички останали партии отхвърлиха да се причислят към него. Резултатът: предварителни избори през юли същата година. Това бележи началото на нещо, което се трансформира в модел: разнообразни партии и обединения печелят поредни предварителни избори, само че не съумяват да сформират дълготрайни и постоянни държавни управления.

Резултатите от последните избори могат да се обобщят в две съществени точки:

Първо, нямаше огромна смяна в разпределението на местата. ГЕРБ още веднъж приключи преди всичко с 26,4 % от гласовете, следвана от ПП-ДБ и ултранационалистическата партия „ Възраждане “. На второ място, по време на изборите бе обърнато по-голямо внимание на измамите с гласове и пазаруването на гласове, като съветската интервенция, разкрита наскоро в Молдова, породи въпроси за степента, в която сходни дейности се правят в България.

Тревожни трендове

Макар че тези резултати не съставляват забележителна смяна в статуквото, открито по време на неотдавнашните предварителни избори, те са продължение на някои все по-тревожни трендове. България последователно навлиза в четвъртата си година на политическа неустойчивост и рецесия, като вярата за бързо разрешаване е дребна. През юни изборната интензивност доближи рекордно ниските 34,4 % (с леко покачване през октомври). Това демонстрира непрекъсната ерозия на доверието на българите в политическите институции, което разрешава на популистки и коренно десни партии да получат власт. Българите губят доверие в националното си държавно управление и институции, изключително в правосъдната система, като се подреждат на едно от последните места в света в Индекса на националните институции на Галъп. В същото време доверието в националните избори е най-ниското в света – шокиращите 10%.

От българите, които не престават да гласоподават, мнозина се насочват към ултранационалистически и извънредно десни партии, чиито дялове непрекъснато нарастват и за първи път доближават над 20 % от общия избор.

Това в допълнение усложнява основаването на обединения и заплашва легитимността на Европейски Съюз и НАТО в България, защото тези партии са твърдо срещу и двете. България също по този начин има един от най-ниските рейтинги на публично утвърждение в Европейски Съюз, защото през 2022 година падна под междинния за Европейски Съюз, присъединявайки се към Унгария, Словакия и Гърция на дъното. Все отново доверието в Европейски Съюз е доста по-високо от доверието във вътрешните институции на страната. В миг, когато България най-сетне би трябвало да стане пълновръстен член на Шенгенското пространство, тези събития са изключително неуместни както за Европейски Съюз, по този начин и за самата България. Като цяло тази политическа рецесия прави България още по-уязвима за съветска интервенция, изключително във все по-нестабилните времена на систематични промени и геополитически промени в районен и международен мащаб.

Българското общество стартира да усеща последствията от продължителната политическа невъзможност, защото държавното управление се затруднява да работи дейно.

Това от ден на ден се отразява на жителите на страната. Много от тях хвърлят виновността за нещастията си върху Европейски Съюз и Запада, а някои даже показват носталгични усеща към Русия.
Една от главните задания, които България трябваше да извърши, с цел да се отърве от Механизма за съдействие и инспекция (МСП), натрапен на България и Румъния като изискване за присъединението им към Европейски Съюз през 2007 година, беше да се бори интензивно с корупцията. От двете страни се изискваше да реализират забележителен прогрес в битката с корупцията, проведената престъпност и провеждането на правосъдната промяна. Въпреки че Механизмът за съдействие и инспекция беше публично закрит през 2023 година, олигарх, глобен от Министерството на финансите на Съединени американски щати за корупция, резервира първостепенна позиция в българския политически пейзаж.

Какъв е изходът?

В най-новата си история българите са имали податливост да притеглят известни фигури, сходни на спасители, към които да се сплотяват по време на рецесия или смяна. Това се случи през 2001 година, когато някогашният правоприемник на българския трон – Симеон Сакскобургготски и неговата новосформирана партия Национална движение „Симеон Втори" – се кандидатираха на парламентарните избори и завоюваха с голяма преднина. Това се видя и при избирането на Бойко Борисов от ГЕРБ през 2009 година, който закупи известност, до момента в който беше кмет на София, а по-късно и с появяването на партията Политическа партия през есента на 2021 година с обещанието им да отстранен корупцията. Музикалната звезда и някогашен водещ на нощно шоу Слави Трифонов и неговата популистка партия Има Такъв Народ съумяха да завоюват предварителните избори през лятото на 2021 година, откакто набраха известност след антикорупционните митинги през 2020 година и изборите през април 2021 година Въпреки несъгласията към позицията му във връзка с войната в Украйна, актуалният президент Румен Радев резервира мощната си роля по време на политическата рецесия след преизбирането му през 2021 година, като се спекулира, че той може да образува нов политически план и да потърси роля в Народното събрание, откакто мандатът му като президент изтече при започване на 2027 година До това обаче остават още две години; в близко бъдеще е малко евентуално да се появят различни водачи.

Неотдавнашното откриване на огромно пазаруване на гласове на референдума за Европейски Съюз в Молдова и широкомащабната интервенция в президентските избори в Румъния в интерес на извънредно десния, антиевропейски, антинатовски и проруски надъхан претендент Калин Джорджеску (в резултат на което последните избори бяха анулирани) в допълнение акцентират сериозната обстановка в района.

Тъй като за доста от тези действия се подозира, че са осъществявани от сдружения, регистрирани в България, евентуално сходни действия са се правили и в България – просто към момента не са разкрити.

България е относително млада народна власт и бързото сполучливо разрешаване на тази политическа рецесия е значимо, с цел да се избегнат дълготрайни отрицателни последствия, в това число по-силно политическо въздействие на мафията и по-дълбоко поглъщане във водовъртежа на корупцията. Изводът е, че Европейски Съюз не може да си разреши тази политическа рецесия да продължава и да се задълбочава още дълго, защото се излага на зловредни въздействия и накърнимост на югоизточната си външна граница.

 

 

Източник – Wilson Center/Превод:SafeNews 

Още вести четете в: България, Свят, Темите на деня За още настоящи вести: Последвайте ни в Гугъл News