Росица Велкова: В проекта на бюджет за 2023 г. запазваме всички действащи политики в нормативно определените срокове
България, сходно на страните в Европа, също би трябвало да премине към консолидация, да ограничи разноските и да стабилизира приходната част на бюджета си, тъй като в даден миг може да остане без ликвидност “, това съобщи министърът на финансите Росица Велкова при присъединяване си в предаването „ Неделя 150 “ на Българското национално радио.
Тя заяви, че служебното държавно управление е създало три разновидността на бюджет за 2023 година Този, който сега се съгласува с министерствата, а по-късно и с Националния съвет за тристранно съдействие, ще е разновидността, в който дефицитът ще бъде 6,6%. „ Той се образува при опазване на всички политики, произлизащи от признати нормативни актове, без смяна в приходната и в разходната част. В приходната част на бюджета резервираме понижените ставки на Данък добавена стойност за интервала, решен от законодателя, главно до 1 юли 2023 година Но имаме сериозен растеж в разноските, които произтичат от настоящи политики – за личен състав се усилват с 1,9 милиарда лева, за пенсии – с 3,7 милиарда лева, обществено осигурителните и здравноосигурителните вноски – с 4,9 милиарда лева “, добави Велкова.
Мнението на финансовия министър е, че подпомагането би трябвало да се прави за най-уязвимите групи на популацията, за хора, които са с минимални приходи. „ Увеличение на заплатите в бюджетната сфера, каквото искане имат синдикатите, надали може страната да си разреши “. Росица Велкова показа данни, че разноските за личен състав в бюджетната сфера са нарастнали изпреварващо по отношение на предкризисната 2019 година, като плануваните за 2023 година разноски за личен състав в бюджетната сфера са увеличени за 3 година с 61,1%, до момента в който междинната брутна работна заплата – с 51%. „ Ако продължаваме да усилваме разноските за личен състав освен това положение на бюджета, то би трябвало да усилваме дълга и недостига “, добави тя. Същото е ситуацията и при пенсиите. „ Заложили сме ги по в този момент настоящото законодателство – с индексация от 12% от 1 юли 2023 година През 2019 година разноските за пенсии са били 8-8,5% от Брутният вътрешен продукт, през 2023 година към този момент са 12% от Брутният вътрешен продукт. Разликата от 4 % е прекомерно огромен скок. Изключително мъчно е за подобен къс интервал да бъде обезпечено от данъчните доходи, които осъществя страната, такова повишаване в общия размер на разноските за пенсии “, заключи министърът.
Велкова изясни, че дългът се тегли, с цел да се финансират дефицитът и заплащания по остарели задължения. Тя съобщи, че към 1 милиарда лева е остатъкът към септември, а към края на октомври се чака уравновесено салдо или лек недостиг. „ Традиционно в България през ноември и декември се образуват обилни по мярка дефицити, тъй като стартират да се разплащат финансовите разноски. Миналата година бюджетът е бил на остатък до ноември, а през декември приключваме на 3,7 милиарда лева недостиг. Това ще се случи и тази година, тъй като Законът за държавния бюджет за 2022 година е признат на недостиг. Очакваме да приключим тази година на 5,4% недостиг на начислена основа и 3,4% – на касова основа. Приходните организации работят интензивно, с цел да осъществят приходите, които бяха в допълнение увеличени в Народно събрание при актуализацията на бюджета за 2022 година Очаква се да има 200 млн. преизпълнение в приходите “, добави Велкова.
Финансовият министър заяви, че през декември страната ни ще получи 2,6 милиарда лв. по Плана за възобновяване и резистентност. През 2023 година би трябвало да се навакса с капиталовите разноски по него, в противоположен случай няма да може да се реализиран резултатите, с цел да се получат идващите заплащания по Плана. Затова се чака и растеж на финансовите разноски за идната година.
Служебното държавно управление не е обсъждало въвеждането на 2 цени за тока, безапелационна беше министър Велкова. Според нея, това решение би трябвало да се вземе от постоянно държавно управление с болшинство. „ Разработваме като продължаваща политика обезщетенията за небитовите консуматори да работят и през 2023 година “, добави тя.
Трябва да има воля от Народното събрание за въвеждане на еврото в България, счита финансовият министър. „ Работи се на техническо равнище, като условията са съобразени с целевата дата 01 януари 2024 година Надявам се да се вземат съответните политически решения и да се промени политиката в приходите и в разноските, с цел да може да влезем в рационален недостиг или да се направи най-малко консолидационна стъпка, с цел да отговорим на критериите за приемане на еврото “, добави тя.
Министър Велкова показа, че главното обръщение на извършените срещи с Международния валутен фонд и Световната банка е за стягане на фискалната политика, понижаване на бюджетните дефицити и таргетирана поддръжка на уязвимите групи в актуалната тежка обстановка.
Тя заяви, че служебното държавно управление е създало три разновидността на бюджет за 2023 година Този, който сега се съгласува с министерствата, а по-късно и с Националния съвет за тристранно съдействие, ще е разновидността, в който дефицитът ще бъде 6,6%. „ Той се образува при опазване на всички политики, произлизащи от признати нормативни актове, без смяна в приходната и в разходната част. В приходната част на бюджета резервираме понижените ставки на Данък добавена стойност за интервала, решен от законодателя, главно до 1 юли 2023 година Но имаме сериозен растеж в разноските, които произтичат от настоящи политики – за личен състав се усилват с 1,9 милиарда лева, за пенсии – с 3,7 милиарда лева, обществено осигурителните и здравноосигурителните вноски – с 4,9 милиарда лева “, добави Велкова.
Мнението на финансовия министър е, че подпомагането би трябвало да се прави за най-уязвимите групи на популацията, за хора, които са с минимални приходи. „ Увеличение на заплатите в бюджетната сфера, каквото искане имат синдикатите, надали може страната да си разреши “. Росица Велкова показа данни, че разноските за личен състав в бюджетната сфера са нарастнали изпреварващо по отношение на предкризисната 2019 година, като плануваните за 2023 година разноски за личен състав в бюджетната сфера са увеличени за 3 година с 61,1%, до момента в който междинната брутна работна заплата – с 51%. „ Ако продължаваме да усилваме разноските за личен състав освен това положение на бюджета, то би трябвало да усилваме дълга и недостига “, добави тя. Същото е ситуацията и при пенсиите. „ Заложили сме ги по в този момент настоящото законодателство – с индексация от 12% от 1 юли 2023 година През 2019 година разноските за пенсии са били 8-8,5% от Брутният вътрешен продукт, през 2023 година към този момент са 12% от Брутният вътрешен продукт. Разликата от 4 % е прекомерно огромен скок. Изключително мъчно е за подобен къс интервал да бъде обезпечено от данъчните доходи, които осъществя страната, такова повишаване в общия размер на разноските за пенсии “, заключи министърът.
Велкова изясни, че дългът се тегли, с цел да се финансират дефицитът и заплащания по остарели задължения. Тя съобщи, че към 1 милиарда лева е остатъкът към септември, а към края на октомври се чака уравновесено салдо или лек недостиг. „ Традиционно в България през ноември и декември се образуват обилни по мярка дефицити, тъй като стартират да се разплащат финансовите разноски. Миналата година бюджетът е бил на остатък до ноември, а през декември приключваме на 3,7 милиарда лева недостиг. Това ще се случи и тази година, тъй като Законът за държавния бюджет за 2022 година е признат на недостиг. Очакваме да приключим тази година на 5,4% недостиг на начислена основа и 3,4% – на касова основа. Приходните организации работят интензивно, с цел да осъществят приходите, които бяха в допълнение увеличени в Народно събрание при актуализацията на бюджета за 2022 година Очаква се да има 200 млн. преизпълнение в приходите “, добави Велкова.
Финансовият министър заяви, че през декември страната ни ще получи 2,6 милиарда лв. по Плана за възобновяване и резистентност. През 2023 година би трябвало да се навакса с капиталовите разноски по него, в противоположен случай няма да може да се реализиран резултатите, с цел да се получат идващите заплащания по Плана. Затова се чака и растеж на финансовите разноски за идната година.
Служебното държавно управление не е обсъждало въвеждането на 2 цени за тока, безапелационна беше министър Велкова. Според нея, това решение би трябвало да се вземе от постоянно държавно управление с болшинство. „ Разработваме като продължаваща политика обезщетенията за небитовите консуматори да работят и през 2023 година “, добави тя.
Трябва да има воля от Народното събрание за въвеждане на еврото в България, счита финансовият министър. „ Работи се на техническо равнище, като условията са съобразени с целевата дата 01 януари 2024 година Надявам се да се вземат съответните политически решения и да се промени политиката в приходите и в разноските, с цел да може да влезем в рационален недостиг или да се направи най-малко консолидационна стъпка, с цел да отговорим на критериите за приемане на еврото “, добави тя.
Министър Велкова показа, че главното обръщение на извършените срещи с Международния валутен фонд и Световната банка е за стягане на фискалната политика, понижаване на бюджетните дефицити и таргетирана поддръжка на уязвимите групи в актуалната тежка обстановка.
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ