Какво ще излезе от Плана за възстановяване
България подаде най-сетне своите хрумвания за съвсем 13 милиарда евро до 2026 година Това е единствено началото на един много дълъг път Тъй като изпускаме предплатеното заплащане, първите пари извън може да не дойдат до края на 2022 година
Пет месеца след крайния период и най-малко два месеца преди предстоящото. Това е най-краткият метод, по който може да се опише внасянето на Плана за възобновяване и резистентност от служебния кабинет предходната седмица в Европейската комисия, с което България публично предяви своя дял от 12.9 милиарда лева от общия европейски стопански механизъм.
Това дали София е закъсняла или подранила с изпращането в Брюксел на своя План за възобновяване и резистентност зависи доста от гледната точка.
Ако да вземем за пример, смятате, че беше редно страната да внесе проекта още в първата му версия и да съблюдава първичния краен период през април, с цел да има късмет да получи заплащания през тази година, то сме закъснели много.
Ако обаче взимате поради обстоятелството, че се намираме в политическа безтегловност, че не е ясно кой ще ръководи България, а в Плана са заложени промени, които да трансформират обществото и стопанската система за години напред, то би било по-редно подобен документ да изчака съставянето на постоянно държавно управление.
И в двата случая критици на кабинета на Стефан Янев ще има. Което прави обстоятелството, че документът въпреки всичко беше импортиран, заслужен за хвалба.
Капитал - брой 42
Това обаче не значи, че всичко в съвсем 300-та страници План и още стотици страници приложения е отлично и добре премислено. България въпреки всичко, не е нито Сингапур, нито Естония. ). Европейска комисия евентуално ще има много въпроси по други - да вземем за пример нахвърляните на коляно жп-идеи. Но това е въпрос на договаряния, които беше значимо да стартират.
Жестът беше значим в други два аспекта. Първо, в предизборна обстановка беше стихотворец тежък ангажимент - най-сетне: какво да се прави с хората, заети в нея. Второ, има черно на бяло заричане да се подхващат стъпки по мъчителната тематика за върховенството на закона и битката с корупцията (виж стр. 16).
Дори и единствено фактът, че тези неща ще бъдат превърнати в контракт и по този начин направени обвързващи, е значима стъпка.
Защо няма да има скоро пари
Българският проект включва 59 капиталови плана и 46 промени, които би трябвало да привлекат 12.9 милиарда лева в идващите шест години. Те ще бъдат обсъждани в елементи в бъдеще, а " Капитал " към този момент е описвал огромна част от тях. Не е ясно кои ще останат в сегашния си тип и кои ще бъдат изменени след края на договарянията с Европейска комисия.
Дори не е ясно кой ще приключи тези договаряния: те не престават най-малко два месеца, което значи, че на доктрина е допустимо постоянен кабинет да подпише контракта.
Това, което е ясно обаче, е че в идващите шест до 12 месеца пари по този проект няма да влязат в българската стопанска система извън.
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Как да... 2 Политика 3 Коронавирус 1 Коронавирус 2 Коментари и разбори 3 Политика 1 Как да... 2 Коронавирус 3 Коронавирус
Първо, България съвсем сигурно изпусна опцията да получи задатък. Заложеният от предното служебно държавно управление подобен от 1.6 млрд.лв. зависи от това проектът да бъде утвърден от Съвета на Европейски Съюз до 31 декември тази година. Ако този период бъде изтърван, задатък няма да има, както отрасловият вицепремиер Атанас Пеканов заобикаля да отбелязва, само че за сметка на това представителят на Европейска комисия в България Цветан Кюланов разясни. И то освен тази година, а въобще.
Не са изцяло ясни аргументите за това ограничаване. Вероятно никой в Брюксел не е считал, че страна-членка може да се забави толкоз доста с проекта, а в случай че се забави - евентуално няма потребност от тези пари толкоз незабавно. Така или другояче, без задатък България минава в идващия режим на разплащания: при осъществени промени.
Проблемът с бюджета
Това е механизъм, който не е изцяло явен. " Капитал " попита кабинета на Пеканов за повече елементи, само че оттова, както нормално в последно време, останаха безмълвни. Няколко диалога с източници в Брюксел, както и въпроси до Европейската комисия обаче помогнаха за изясняване на обстановката.
Пет месеца след крайния период и най-малко два месеца преди предстоящото. Това е най-краткият метод, по който може да се опише внасянето на Плана за възобновяване и резистентност от служебния кабинет предходната седмица в Европейската комисия, с което България публично предяви своя дял от 12.9 милиарда лева от общия европейски стопански механизъм.
Това дали София е закъсняла или подранила с изпращането в Брюксел на своя План за възобновяване и резистентност зависи доста от гледната точка.
Ако да вземем за пример, смятате, че беше редно страната да внесе проекта още в първата му версия и да съблюдава първичния краен период през април, с цел да има късмет да получи заплащания през тази година, то сме закъснели много.
Ако обаче взимате поради обстоятелството, че се намираме в политическа безтегловност, че не е ясно кой ще ръководи България, а в Плана са заложени промени, които да трансформират обществото и стопанската система за години напред, то би било по-редно подобен документ да изчака съставянето на постоянно държавно управление.
И в двата случая критици на кабинета на Стефан Янев ще има. Което прави обстоятелството, че документът въпреки всичко беше импортиран, заслужен за хвалба.
Капитал - брой 42
Това обаче не значи, че всичко в съвсем 300-та страници План и още стотици страници приложения е отлично и добре премислено. България въпреки всичко, не е нито Сингапур, нито Естония. ). Европейска комисия евентуално ще има много въпроси по други - да вземем за пример нахвърляните на коляно жп-идеи. Но това е въпрос на договаряния, които беше значимо да стартират.
Жестът беше значим в други два аспекта. Първо, в предизборна обстановка беше стихотворец тежък ангажимент - най-сетне: какво да се прави с хората, заети в нея. Второ, има черно на бяло заричане да се подхващат стъпки по мъчителната тематика за върховенството на закона и битката с корупцията (виж стр. 16).
Дори и единствено фактът, че тези неща ще бъдат превърнати в контракт и по този начин направени обвързващи, е значима стъпка.
Защо няма да има скоро пари
Българският проект включва 59 капиталови плана и 46 промени, които би трябвало да привлекат 12.9 милиарда лева в идващите шест години. Те ще бъдат обсъждани в елементи в бъдеще, а " Капитал " към този момент е описвал огромна част от тях. Не е ясно кои ще останат в сегашния си тип и кои ще бъдат изменени след края на договарянията с Европейска комисия.
Дори не е ясно кой ще приключи тези договаряния: те не престават най-малко два месеца, което значи, че на доктрина е допустимо постоянен кабинет да подпише контракта.
Това, което е ясно обаче, е че в идващите шест до 12 месеца пари по този проект няма да влязат в българската стопанска система извън.
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Как да... 2 Политика 3 Коронавирус 1 Коронавирус 2 Коментари и разбори 3 Политика 1 Как да... 2 Коронавирус 3 Коронавирус
Първо, България съвсем сигурно изпусна опцията да получи задатък. Заложеният от предното служебно държавно управление подобен от 1.6 млрд.лв. зависи от това проектът да бъде утвърден от Съвета на Европейски Съюз до 31 декември тази година. Ако този период бъде изтърван, задатък няма да има, както отрасловият вицепремиер Атанас Пеканов заобикаля да отбелязва, само че за сметка на това представителят на Европейска комисия в България Цветан Кюланов разясни. И то освен тази година, а въобще.
Не са изцяло ясни аргументите за това ограничаване. Вероятно никой в Брюксел не е считал, че страна-членка може да се забави толкоз доста с проекта, а в случай че се забави - евентуално няма потребност от тези пари толкоз незабавно. Така или другояче, без задатък България минава в идващия режим на разплащания: при осъществени промени.
Проблемът с бюджета
Това е механизъм, който не е изцяло явен. " Капитал " попита кабинета на Пеканов за повече елементи, само че оттова, както нормално в последно време, останаха безмълвни. Няколко диалога с източници в Брюксел, както и въпроси до Европейската комисия обаче помогнаха за изясняване на обстановката.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ