България плаща на Боташ за капацитет, който не може да използва
България заплаща за потенциал на турската компания " Боташ ", който не може да употребява. Това сподели министърът на енергетиката Жечо Станков в Народното събрание при чуването му за подписаните съглашения с турската компания, отражението им върху публичния снабдител " Булгаргаз " и нуждата от предоговаряне на изискванията по тях.
На 6 януари 2023 година държавното управление утвърждава съглашението по предложение на служебния министър Росен Христов, само че съгласно Станков в преписката липсват самите документи за покупко-продажба и потенциал, защото не са били приложени. Министерството на финансите не е изразило мнение по контракта поради липса на нужната документи. Министърът акцентира, че дълготрайният потенциал за регазификация и предпазване на турска територия действително е до 1,3 милиарда куб. м, до момента в който договорът е за 1,8 милиарда куб. м. Според него разлика от 500 000 кубика е премълчана.
Станков уточни, че от " Булгаргаз " още тогава са алармирали, че българската страна ще дължи такса за услугата - доставка на 53 200 мегаватчаса (MWh) на ден, без значение дали тя се употребява. " Без значение дали се възползваме в цялостен или нулев размер, страната е длъжна да заплати цената на този потенциал ", акцентира той.
По думите му договорът е бил подписан под управлението на служебния министър Христов. Той е със период от 13 години и не включва уговорка за преустановяване. Ако бъде преустановен, дължимата сума е в цялостен размер - към 2,2 милиарда $, без да се регистрира инфлацията.
Станков посочи, че за България договорът не дава достъп до турската газопреносна мрежа, а съгласно него страната ни би трябвало да получава по 1,84 милиарда куб. м газ годишно. На процедура обаче може да придвижи не повече от 1,3 милиарда куб. м, което значи, че ще се заплаща за 500 млн. куб. м негоден потенциал, или към 1,2 милиарда лева
Допълнително в съглашението е записано, че " Боташ " има право да трансформира точката на доставка - нещо, което към този момент се е случило през 2023 година и е довело до спомагателни разноски от по 400 000 $ на карго.
Анализите на краткотрайната парламентарна комисия демонстрират, че подписаното съглашение разрешава достъп на конкурентни компании до българската газова мрежа, което може да навреди на позициите на " Булгаргаз ", обърна внимание министърът на енергетиката Жечо Станков.
В чуването трябваше да вземат участие някогашният длъжностен министър на енергетиката Росен Христов и някогашната директорка на " Булгаргаз " Деница Златева, назначени при държавното управление на Гълъб Донев през 2022 година, и Владимир Малинов - шеф на " Булгартрансгаз " (допреди няколко месеца длъжностен енергиен министър в кабинета " Главчев " ). И тримата имат водеща роля в сделките с турската газова компания, които и съгласно специалисти, и съгласно политици са прекомерно неизгодни за българската страна. Както и на предходни разисквания на тематиката, се яви единствено Малинов.
На 6 януари 2023 година държавното управление утвърждава съглашението по предложение на служебния министър Росен Христов, само че съгласно Станков в преписката липсват самите документи за покупко-продажба и потенциал, защото не са били приложени. Министерството на финансите не е изразило мнение по контракта поради липса на нужната документи. Министърът акцентира, че дълготрайният потенциал за регазификация и предпазване на турска територия действително е до 1,3 милиарда куб. м, до момента в който договорът е за 1,8 милиарда куб. м. Според него разлика от 500 000 кубика е премълчана.
Станков уточни, че от " Булгаргаз " още тогава са алармирали, че българската страна ще дължи такса за услугата - доставка на 53 200 мегаватчаса (MWh) на ден, без значение дали тя се употребява. " Без значение дали се възползваме в цялостен или нулев размер, страната е длъжна да заплати цената на този потенциал ", акцентира той.
По думите му договорът е бил подписан под управлението на служебния министър Христов. Той е със период от 13 години и не включва уговорка за преустановяване. Ако бъде преустановен, дължимата сума е в цялостен размер - към 2,2 милиарда $, без да се регистрира инфлацията.
Станков посочи, че за България договорът не дава достъп до турската газопреносна мрежа, а съгласно него страната ни би трябвало да получава по 1,84 милиарда куб. м газ годишно. На процедура обаче може да придвижи не повече от 1,3 милиарда куб. м, което значи, че ще се заплаща за 500 млн. куб. м негоден потенциал, или към 1,2 милиарда лева
Допълнително в съглашението е записано, че " Боташ " има право да трансформира точката на доставка - нещо, което към този момент се е случило през 2023 година и е довело до спомагателни разноски от по 400 000 $ на карго.
Анализите на краткотрайната парламентарна комисия демонстрират, че подписаното съглашение разрешава достъп на конкурентни компании до българската газова мрежа, което може да навреди на позициите на " Булгаргаз ", обърна внимание министърът на енергетиката Жечо Станков.
В чуването трябваше да вземат участие някогашният длъжностен министър на енергетиката Росен Христов и някогашната директорка на " Булгаргаз " Деница Златева, назначени при държавното управление на Гълъб Донев през 2022 година, и Владимир Малинов - шеф на " Булгартрансгаз " (допреди няколко месеца длъжностен енергиен министър в кабинета " Главчев " ). И тримата имат водеща роля в сделките с турската газова компания, които и съгласно специалисти, и съгласно политици са прекомерно неизгодни за българската страна. Както и на предходни разисквания на тематиката, се яви единствено Малинов.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ