Решителна стъпка. България ще търси редкоземни елементи в Маришкия басейн
България възнамерява да търси редкоземни детайли в в лигнитните въглища, добивани от Маришкия басейн. Българският енергиен холдинг ( БЕХ ) подписа меморандум за съдействие с Университета в Северна Дакота ( UND ) в тази тенденция, оповестиха Министерството на енергетиката и Министерския съвет във вторник вечерта.
в дребни количества в земната повърхнина. Преди да станат годни за потребление, земята, в която се намират, би трябвало да се преработи, с цел да се извлекат. Търсенето на редкоземни детайли е огромно, тъй като са част от производството във високите технологии.
Меморандумът беше подписан във вторник от изпълнителния шеф на БЕХ Валентин Николов и вицепрезидента по научни проучвания и икономическо развиване на Университета в Северна Дакота Скот Снайдър.
Документът планува БЕХ и Университета в Северна Дакота да работят за оценка на опциите за преправка на лигнитните въглища от мини „ Марица Изток “ и добиване от тях на редкоземни детайли, написа в известието на Министерството на енергетиката.
Посочва се, че университетът е „ построил пилотна апаратура за добиване на скъпи детайли като синтетичен графит и германий от лигнитни въглища “. Според представени в известието първични разбори съставът на българските въглища е доста непосредствен до този на добиваните в Северна Дакота.
Това, съгласно министерството, „ отваря действителни благоприятни условия за преместване и надграждане на техния опит “ в България.
Университетът в Северна Дакота е американски обществен университет, основан в Гранд Форкс, Северна Дакота. Той е на в националната ранглиста на Съединени американски щати за рейтинг на университетите. Университетът има Колеж по инженерство и минни изследвания и е през 2022 година грант от американското министерство на енергетиката за изследване на технология за добиване на редкоземни детайли от отпадъците на мините са лигнитни въглища в Северна Дакота.
Няма обществена информация за резултатите от приложението на тази технология.
В известието на енергийното министерство се показва, че занапред следва уголемен геоложки разбор и ново взимане на въглищни проби от Маришкия басейн. Предстои и да се организира изследване, което да потвърди дали сходен план въобще е софтуерно използван и стопански ефикасен в България.
Въпреки това, по думите на българския енергиен министър Жечо Станков „ България прави решителна стъпка за включване в световната верига за доставки и за позиционирането си като европейски хъб за модерни въглеродни артикули “.
На подписването на меморандума присъстваше и министър председателят Росен Желязков .
„ Днешното сключване е извънредно значимо за развиването освен на българската минна промишленост, само че и за софтуерния прогрес на България и Съединени американски щати “, беше представен да споделя той.
Премиерът добави, че планът е значим за Маришкия басейн, а съгласно енергийният министър той би довел до опазване на работни места.
Инициативата идва на фона на предизвестията, че въглищната енергетика, която е основна за стопанската система на Маришкия басейн, ще има затихващи функционалности през идващите десетилетия.
в дребни количества в земната повърхнина. Преди да станат годни за потребление, земята, в която се намират, би трябвало да се преработи, с цел да се извлекат. Търсенето на редкоземни детайли е огромно, тъй като са част от производството във високите технологии.
Меморандумът беше подписан във вторник от изпълнителния шеф на БЕХ Валентин Николов и вицепрезидента по научни проучвания и икономическо развиване на Университета в Северна Дакота Скот Снайдър.
Документът планува БЕХ и Университета в Северна Дакота да работят за оценка на опциите за преправка на лигнитните въглища от мини „ Марица Изток “ и добиване от тях на редкоземни детайли, написа в известието на Министерството на енергетиката.
Посочва се, че университетът е „ построил пилотна апаратура за добиване на скъпи детайли като синтетичен графит и германий от лигнитни въглища “. Според представени в известието първични разбори съставът на българските въглища е доста непосредствен до този на добиваните в Северна Дакота.
Това, съгласно министерството, „ отваря действителни благоприятни условия за преместване и надграждане на техния опит “ в България.
Университетът в Северна Дакота е американски обществен университет, основан в Гранд Форкс, Северна Дакота. Той е на в националната ранглиста на Съединени американски щати за рейтинг на университетите. Университетът има Колеж по инженерство и минни изследвания и е през 2022 година грант от американското министерство на енергетиката за изследване на технология за добиване на редкоземни детайли от отпадъците на мините са лигнитни въглища в Северна Дакота.
Няма обществена информация за резултатите от приложението на тази технология.
В известието на енергийното министерство се показва, че занапред следва уголемен геоложки разбор и ново взимане на въглищни проби от Маришкия басейн. Предстои и да се организира изследване, което да потвърди дали сходен план въобще е софтуерно използван и стопански ефикасен в България.
Въпреки това, по думите на българския енергиен министър Жечо Станков „ България прави решителна стъпка за включване в световната верига за доставки и за позиционирането си като европейски хъб за модерни въглеродни артикули “.
На подписването на меморандума присъстваше и министър председателят Росен Желязков .
„ Днешното сключване е извънредно значимо за развиването освен на българската минна промишленост, само че и за софтуерния прогрес на България и Съединени американски щати “, беше представен да споделя той.
Премиерът добави, че планът е значим за Маришкия басейн, а съгласно енергийният министър той би довел до опазване на работни места.
Инициативата идва на фона на предизвестията, че въглищната енергетика, която е основна за стопанската система на Маришкия басейн, ще има затихващи функционалности през идващите десетилетия.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ