Брюксел връща наблюдението над България
България още веднъж влиза под наблюдаване на Европейската комисия за господство на закона, откакто през 2019 година Брюксел престана да я управлява посредством годишни отчети. Тогава се сътвори усещането, че е прекъснато действието на Механизма за съдействие и инспекция (МСП), който бе фиктивен за нея и Румъния от първия ден на участието им в Европейски Съюз през 2007 г. Бившият министър на правосъдието Данаил Кирилов бе толкоз сигурен в анулацията на МСП, че даде обещание да подаде оставка от държавното управление на Бойко Борисов, в случай че не се окаже прав.
Той от дълго време не е министър, само че МСП се завръща като призрачен сън за страната, тъй като тя не даде действителни доказателства, че се бори с корупцията и проведената престъпност. От нея се чакаха ефикасни присъди ( " действителни резултати " ) против босове на мафията и корумпирани лица от високите етажи на властта.
Подновяването на наблюдението е станало тихом-мълком със единодушието на България като условие да бъде разисквана още веднъж нейната кандидатура за Шенгенската зона. Новината бе видяна от Българска телеграфна агенция, която в анализ през вчерашния ден обърна внимание върху изказване на служебния външен министър Николай Милков, който на 27 януари даде доклад пред медиите какво е приключил на поста си.
По думите на Милков, написа анализът, европейските страни последователно са възприели речника, който Нидерландия и някои други скептични страни през годините са съумели да прокарат, а точно, че механизмите за господство на закона са част от оценката и би трябвало да бъдат част от критериите за участие в Шенген. България до последно настояваше, че критериите за Шенген са единствено механически, и не приемаше нидерландските възражения.
" Това е реалност, с който ние не можем да не се съобразяваме и заради тази причина положихме старания да убедим сътрудниците си до каква степен сме стигнали с механизма и какво сме съумели да променим след 2019 година “, споделил Милков.
Служебният външен министър показал, че България ще бъде обект на нов отчет, който ще сумира достиженията на страната от 2019 година насам, когато бе прекъснато писането на отчети за нея от Еврокомисията. По думите му този нов отчет би трябвало да покаже прогрес по отношение на върховенството на закона.
“Ако не се реализира прогрес, това може в допълнение да докара до проблем за българската кандидатура, когато стартира да се преглежда тя в средата на годината “, споделил Милков при отчета на мандата си.
След като направи пауза за България, Европейска комисия продължи да написа отчети за Румъния. Последният за нея бе на 22 ноември 2022 година Тогава Брюксел откри, че " постигнатият от Румъния прогрес по МСП е достатъчен да отговори на уговорките ѝ, поети по време на присъединението към Европейски Съюз ".
Въпреки че механизмът не бе анулиран публично както за България, по този начин и за Румъния, тъй като се чака решение на Съвета на Европейски Съюз (правителствата), Нидерландия даде да се разбере, че повече няма възражения против румънската кандидатура за Шенген. Нейното единодушие бе отразено в Букурещката декларация от 28 януари т.г. Така против приемането на Румъния в Шенген останаха единствено възраженията на Австрия, до момента в който против българската кандидатура се опълчват по едно и също време Нидерландия и Австрия.
На 31 януари румънският външен министър Богдан Ауреску сподели по този въпрос: " Убеден съм, че България следва своите стъпки и с Австрия, и с Холандия, тъй като Холандия е срещу България и има редица условия, които би трябвало да бъдат изпълнени от София ". Думите му бяха знак, че Румъния се измъква от неуместната компания на България в европейския надзор за корупция и се готви сама да влезе в Шенгенската зона тази година.
Той от дълго време не е министър, само че МСП се завръща като призрачен сън за страната, тъй като тя не даде действителни доказателства, че се бори с корупцията и проведената престъпност. От нея се чакаха ефикасни присъди ( " действителни резултати " ) против босове на мафията и корумпирани лица от високите етажи на властта.
Подновяването на наблюдението е станало тихом-мълком със единодушието на България като условие да бъде разисквана още веднъж нейната кандидатура за Шенгенската зона. Новината бе видяна от Българска телеграфна агенция, която в анализ през вчерашния ден обърна внимание върху изказване на служебния външен министър Николай Милков, който на 27 януари даде доклад пред медиите какво е приключил на поста си.
По думите на Милков, написа анализът, европейските страни последователно са възприели речника, който Нидерландия и някои други скептични страни през годините са съумели да прокарат, а точно, че механизмите за господство на закона са част от оценката и би трябвало да бъдат част от критериите за участие в Шенген. България до последно настояваше, че критериите за Шенген са единствено механически, и не приемаше нидерландските възражения.
" Това е реалност, с който ние не можем да не се съобразяваме и заради тази причина положихме старания да убедим сътрудниците си до каква степен сме стигнали с механизма и какво сме съумели да променим след 2019 година “, споделил Милков.
Служебният външен министър показал, че България ще бъде обект на нов отчет, който ще сумира достиженията на страната от 2019 година насам, когато бе прекъснато писането на отчети за нея от Еврокомисията. По думите му този нов отчет би трябвало да покаже прогрес по отношение на върховенството на закона.
“Ако не се реализира прогрес, това може в допълнение да докара до проблем за българската кандидатура, когато стартира да се преглежда тя в средата на годината “, споделил Милков при отчета на мандата си.
След като направи пауза за България, Европейска комисия продължи да написа отчети за Румъния. Последният за нея бе на 22 ноември 2022 година Тогава Брюксел откри, че " постигнатият от Румъния прогрес по МСП е достатъчен да отговори на уговорките ѝ, поети по време на присъединението към Европейски Съюз ".
Въпреки че механизмът не бе анулиран публично както за България, по този начин и за Румъния, тъй като се чака решение на Съвета на Европейски Съюз (правителствата), Нидерландия даде да се разбере, че повече няма възражения против румънската кандидатура за Шенген. Нейното единодушие бе отразено в Букурещката декларация от 28 януари т.г. Така против приемането на Румъния в Шенген останаха единствено възраженията на Австрия, до момента в който против българската кандидатура се опълчват по едно и също време Нидерландия и Австрия.
На 31 януари румънският външен министър Богдан Ауреску сподели по този въпрос: " Убеден съм, че България следва своите стъпки и с Австрия, и с Холандия, тъй като Холандия е срещу България и има редица условия, които би трябвало да бъдат изпълнени от София ". Думите му бяха знак, че Румъния се измъква от неуместната компания на България в европейския надзор за корупция и се готви сама да влезе в Шенгенската зона тази година.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ