.jpg)
Ако сертификатите не са политическо решение, разделението ме...
България още веднъж е разграничена. Този път бездната сред българите се отвори във връзка въвеждането на „ зелените документи “ и май в основата са заседнали повече стопанска система и конформизъм в сравнение с здраве. Страстите някак се отприщиха, когато тематиката засегна персонално всеки един: от четвъртък би трябвало да потвърждаваме коронавирус статуса си за някои от дейностите, които считахме за част от всекидневието.
По този мотив доста от сънародниците ни се тормозиха за персоналните си свободи, които въвеждането на документ би могло да накърни. Зад новата заповед на министъра виждат опит за надзор над доста самостоятелни решения. Ако и да се дава опция, принудата е явна. Начинът, по който тя се показва, към този момент даже не е грациозен. Всъщност от месеци към този момент се приказва за медицински фашизъм, а Стойчо Кацаров в сряда комфортно се дистанцира от решението, като изясни, че то не е политическо. Разделението измежду хората обаче е такова и постоянно е било. Все отново още в Древен Рим са прозрели истината – „ Разделяй и владей! “…
От другата страна на опозицията стоят причини, които по неестествен метод се обличат в „ рационалност “. Точно както без триумф от възпитателна позиция доста родители декларират „ Защото аз споделям “ на децата си, по този начин и Стойчо Кацаров се базира на специалистите, които споделили, че документите ще се лимитират разпространяването на вируса. Навярно в съзнанието на стоящите по високите етажи народът няма потребност от разумни пояснения.
Точно неналичието на логичност отвори бездната и аргументи опълчването. В началото имунизациите се „ популяризираха “ като средство, което да спре разпространяването на вируса. В следствие стана ясно, че те нямат такава дарба откакто измежду инфектираните започнаха да се появяват и такива с ваксина. В момента главният аргумент за имунизация е по-лекото протичане на заболяването у тези с имунизация. Това удостоверяват и данните в международен мащаб. В този подтекст въвеждането на документи е лишено от логическа компактност, защото имунизираните също могат да бъдат преносители на вируса . Освен това по-лекото боледуване след имунизация би могло да усили % на безсимптомните заразоносители. От тях обаче не се изисква тест, което на процедура ще задълбочи казуса с циркулацията на патогена…
Следвайки този ред на мисли, напълно разумно идва въпросът по какъв начин тогава документите в този им вид ще лимитират разпространяването? Министърът твърди, че вероятността имунизиран да се болести с вируса е по-малка… В страни с високо имунизационно покритие обаче вирусът продължава да циркулира. Данните в Единния информативен портал също сочат противоположното. Всекидневно сред 84 и 87% от новите случаи са у неимунизирани лица. Разбира се, в този си вид статистиката звучи безапелационно. Под повърхността на гръмките изявления обаче процентите са разнообразни. Средно към 14,5% от случаите у нас са при имунизираните. Това дали не трансформира справката за заболеваемостта в представителна извадка на популацията на България? Българите със приключен имунизационен курс са едвам 20%. Предвид обществената страна на епидемиологичния развой не би трябвало да забравяме, че огромна част от тях са представители на по-възрастното население и съблюдават прецизно останалите ограничения, което в допълнение понижава шанса им да бъдат инфектирани.
В този смисъл противоепидемичните ограничения имат принос и са значими за контрола на вируса. Спазването им у нас към този момент година и половина е въпрос на условност. Маските всеобщо се носят под брадичката или като обеца на ухото, от което резултат няма. Може би този метод е тип застраховка при положение на инспекция. Друга част от имунизираните пък се почувстваха безсмъртни и употребяват имунизацията като опрощение за неспазването на ограниченията, а публичният интерес още веднъж отиде в пета глуха…
И защото отговорността към другите се употребява като мотив за осъществяване на имунизация, нуждата от отговорно държание остава неглижирана във връзка на ограниченията най-малко за множеството ни сънародници. Отговорността обаче има и различен аспект. Ваксината към момента е в трета фаза на клиничните изследвания и в този смисъл никой доктор не може да подсигурява на 100% нейната сигурност без да бъде и оракул.
Колкото и редки да са страничните резултати от имунизациите, все някой би трябвало да носи отговорност за тях, когато се упражнява напън върху решението за ваксиниране. А принудата сега е реалност . Това го демонстрира ясно опашката пред РЗИ. Хората всеобщо настояват, че се имунизират единствено с цел да могат да работят след въвеждането на документите. Така направиха и някои от медиците във Франция, на които беше отнета опцията да практикуват без документ за имунизация.
За нежеланието на хората да се имунизират постоянно се упрекват подправените вести. Различните отзиви на специалисти обаче не би трябвало да се бъркат със шерването на зловредно неистинно наличие. В този смисъл обвиняванията към медиите у нас, че са дали естрада на лекари с противоположна позиция, граничат с готовност за слагане на цензура на част от съсловието. По сходен метод всички учени гракнали в един глас, че няма заплаха след повредата в Чернобил, само че скоро по-късно истината лъсна грозно и болезнено… Затова по този начин прокламираното осведомено решение би трябвало да бъде артикул от плуралистичен спор.
И защото започнахме с разделението… Различия постоянно ще има, само че сега те се задълбочават принудително. На нежелаещите ваксина се лепи етикет антиваксъри, а така наречен антиваксърски настроения в общественото пространство постоянно се иронизират. За да изложат гледните точки на скептиците по въпроса медиите постоянно се обръщат към ниско образованите и живеещите в гетата. По този метод съзнателно построяват облика на „ антиваксъра “ като необразован простак . Поемайки в тази посока, скоро ще се питаме дали зетят или снахата са от положително, имунизирано семейство…
Свободата не би трябвало да бъде свободия, само че тя би трябвало да бъде защитавана ревниво. Отдаваме част от правата си непринудено, с цел да действа страната - това е правилото на цивилизацията. Това обаче не значи, че би трябвало да си играем на проба-грешка с ваксини и документи. Те са налични, а който е решил, че по този метод се защищава, има достъп до тях. Алтернативите с тестванията са единствено прахуляк в очите. Ако се вкарват проучвания, те би трябвало да касаят еднообразно всички без значение от статуса на имунизация. Само по този начин ще бъде пресечена циркулацията на вируса.
Аз не съм вуйна Пенка, нито пък решенията ми са артикул на казаното от тази прозаична героиня. Част от образованието си съм получила на Запад. Казвам го, тъй като май Западът се приема като документ за престиж… Е, там където съм учила и живяла, също имат хиляди случаи. Смъртността обаче е многократно по-ниска. Такава беше и преди въвеждането на имунизациите. Заключенията оставям на вас, само че може би би трябвало да потърсим повода в нашата здравна система.
Смятам, че ситуацията у нас сега прилича приказката за жабата, която видяла, че подковават коня… Ако ще копираме модела на западните общества, хайде да стартираме от обноските, разделното събиране на боклука и заплатите, а документите да оставим за по-късно!
По този мотив доста от сънародниците ни се тормозиха за персоналните си свободи, които въвеждането на документ би могло да накърни. Зад новата заповед на министъра виждат опит за надзор над доста самостоятелни решения. Ако и да се дава опция, принудата е явна. Начинът, по който тя се показва, към този момент даже не е грациозен. Всъщност от месеци към този момент се приказва за медицински фашизъм, а Стойчо Кацаров в сряда комфортно се дистанцира от решението, като изясни, че то не е политическо. Разделението измежду хората обаче е такова и постоянно е било. Все отново още в Древен Рим са прозрели истината – „ Разделяй и владей! “…
От другата страна на опозицията стоят причини, които по неестествен метод се обличат в „ рационалност “. Точно както без триумф от възпитателна позиция доста родители декларират „ Защото аз споделям “ на децата си, по този начин и Стойчо Кацаров се базира на специалистите, които споделили, че документите ще се лимитират разпространяването на вируса. Навярно в съзнанието на стоящите по високите етажи народът няма потребност от разумни пояснения.
Точно неналичието на логичност отвори бездната и аргументи опълчването. В началото имунизациите се „ популяризираха “ като средство, което да спре разпространяването на вируса. В следствие стана ясно, че те нямат такава дарба откакто измежду инфектираните започнаха да се появяват и такива с ваксина. В момента главният аргумент за имунизация е по-лекото протичане на заболяването у тези с имунизация. Това удостоверяват и данните в международен мащаб. В този подтекст въвеждането на документи е лишено от логическа компактност, защото имунизираните също могат да бъдат преносители на вируса . Освен това по-лекото боледуване след имунизация би могло да усили % на безсимптомните заразоносители. От тях обаче не се изисква тест, което на процедура ще задълбочи казуса с циркулацията на патогена…
Следвайки този ред на мисли, напълно разумно идва въпросът по какъв начин тогава документите в този им вид ще лимитират разпространяването? Министърът твърди, че вероятността имунизиран да се болести с вируса е по-малка… В страни с високо имунизационно покритие обаче вирусът продължава да циркулира. Данните в Единния информативен портал също сочат противоположното. Всекидневно сред 84 и 87% от новите случаи са у неимунизирани лица. Разбира се, в този си вид статистиката звучи безапелационно. Под повърхността на гръмките изявления обаче процентите са разнообразни. Средно към 14,5% от случаите у нас са при имунизираните. Това дали не трансформира справката за заболеваемостта в представителна извадка на популацията на България? Българите със приключен имунизационен курс са едвам 20%. Предвид обществената страна на епидемиологичния развой не би трябвало да забравяме, че огромна част от тях са представители на по-възрастното население и съблюдават прецизно останалите ограничения, което в допълнение понижава шанса им да бъдат инфектирани.
В този смисъл противоепидемичните ограничения имат принос и са значими за контрола на вируса. Спазването им у нас към този момент година и половина е въпрос на условност. Маските всеобщо се носят под брадичката или като обеца на ухото, от което резултат няма. Може би този метод е тип застраховка при положение на инспекция. Друга част от имунизираните пък се почувстваха безсмъртни и употребяват имунизацията като опрощение за неспазването на ограниченията, а публичният интерес още веднъж отиде в пета глуха…
И защото отговорността към другите се употребява като мотив за осъществяване на имунизация, нуждата от отговорно държание остава неглижирана във връзка на ограниченията най-малко за множеството ни сънародници. Отговорността обаче има и различен аспект. Ваксината към момента е в трета фаза на клиничните изследвания и в този смисъл никой доктор не може да подсигурява на 100% нейната сигурност без да бъде и оракул.
Колкото и редки да са страничните резултати от имунизациите, все някой би трябвало да носи отговорност за тях, когато се упражнява напън върху решението за ваксиниране. А принудата сега е реалност . Това го демонстрира ясно опашката пред РЗИ. Хората всеобщо настояват, че се имунизират единствено с цел да могат да работят след въвеждането на документите. Така направиха и някои от медиците във Франция, на които беше отнета опцията да практикуват без документ за имунизация.
За нежеланието на хората да се имунизират постоянно се упрекват подправените вести. Различните отзиви на специалисти обаче не би трябвало да се бъркат със шерването на зловредно неистинно наличие. В този смисъл обвиняванията към медиите у нас, че са дали естрада на лекари с противоположна позиция, граничат с готовност за слагане на цензура на част от съсловието. По сходен метод всички учени гракнали в един глас, че няма заплаха след повредата в Чернобил, само че скоро по-късно истината лъсна грозно и болезнено… Затова по този начин прокламираното осведомено решение би трябвало да бъде артикул от плуралистичен спор.
И защото започнахме с разделението… Различия постоянно ще има, само че сега те се задълбочават принудително. На нежелаещите ваксина се лепи етикет антиваксъри, а така наречен антиваксърски настроения в общественото пространство постоянно се иронизират. За да изложат гледните точки на скептиците по въпроса медиите постоянно се обръщат към ниско образованите и живеещите в гетата. По този метод съзнателно построяват облика на „ антиваксъра “ като необразован простак . Поемайки в тази посока, скоро ще се питаме дали зетят или снахата са от положително, имунизирано семейство…
Свободата не би трябвало да бъде свободия, само че тя би трябвало да бъде защитавана ревниво. Отдаваме част от правата си непринудено, с цел да действа страната - това е правилото на цивилизацията. Това обаче не значи, че би трябвало да си играем на проба-грешка с ваксини и документи. Те са налични, а който е решил, че по този метод се защищава, има достъп до тях. Алтернативите с тестванията са единствено прахуляк в очите. Ако се вкарват проучвания, те би трябвало да касаят еднообразно всички без значение от статуса на имунизация. Само по този начин ще бъде пресечена циркулацията на вируса.
Аз не съм вуйна Пенка, нито пък решенията ми са артикул на казаното от тази прозаична героиня. Част от образованието си съм получила на Запад. Казвам го, тъй като май Западът се приема като документ за престиж… Е, там където съм учила и живяла, също имат хиляди случаи. Смъртността обаче е многократно по-ниска. Такава беше и преди въвеждането на имунизациите. Заключенията оставям на вас, само че може би би трябвало да потърсим повода в нашата здравна система.
Смятам, че ситуацията у нас сега прилича приказката за жабата, която видяла, че подковават коня… Ако ще копираме модела на западните общества, хайде да стартираме от обноските, разделното събиране на боклука и заплатите, а документите да оставим за по-късно!
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ