Деян Денев: Субсидиите от страна на фармакомпаниите към НЗОК ще надвишат 300 млн. лв.
„ България отиде доста напред и по тази причина продължава да бъде една от желаните дестинации за научноизследователска активност, даже към този момент в първа и втора фаза на изследванията. Това сподели доктор Красимира Чемишанска, изпълнителен шеф на Амджен България, по време на 9-ата годишна конференция „ Иновации и положителни практики в здравния бранш “, проведена от „ Капитал “.
Същевременно обаче навлизането на нови молекули в България, което в този момент е два пъти в годината, би трябвало да бъде преразгледано, защото българският пациент чака над 700 дни, с цел да получи достъп до новаторска терапия. „ На фона на революционните нововъведения и съкратените периоди, в които те доближават до практиката, по достъпа до нови медикаменти в България има какво да се работи –
единствено 30% от новите медикаменти доближават до българските пациенти,
а срокът у нас е към 700 дни по отношение на към 500 дни приблизително в Европейски Съюз. Направени са експертни оферти, които би трябвало да бъдат разисквани – да вземем за пример някои от скъпите лечения, които следва да навлязат, само че се счита, че ще натежат на бюджета, може да се договарят с самостоятелни контракти “, сподели доктор Чемишанска.
По думите й това демонстрира, че имаме капацитет, само че някъде се къса връзката сред опцията да бъдат покрити финансово тези по-сложни взаимоотношения, с цел да се вкара нова терапия. „ Трябва да се мисли за разчупване на монопола на Здравната каса и за нов метод на финансиране при въвеждане на новите лечения “, сподели тя.
„ Откритията в региона на биологията, молекулярната генетика и високите технологии трансформираха парадигмата на лекуването на някои от най-сериозните и злокобни болести, с тежка прогноза. Днес тези пациенти не престават да живеят като хронично заболели и излекувани. Науката не е стигнала своя лимит. Фокусът не престават да са тези болести, които имат нерешени проблеми, като
онкологичните, при които преживяемостта се усъвършенства със 73%,
и сърдечносъдовите болести, при които смъртността бе понижена с 52% “, сподели доктор Чемишанска.
Според шефа на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични компании, в случай че НЗОК обезпечава лекуване за 100%, над 20% е спонсорство от фармацевтичните компании под формата на отстъпки.
„ Субсидиите от страна на фармацевтичните компании към НЗОК се чака да надвишат 300 млн. лева за тази година.
Навлизането на новите технологии също би трябвало да бъде финансирано,
а в този момент, с цел да навлезе иновация, фармацевтичната компания я финансира изцяло през първата година “, сподели Денев.
Иновациите в медицината би трябвало да доближават допустимо по-бързо и елементарно до българските пациенти, а здравната система би трябвало да се приготви и поддържа да разпознава, внедрява и ползва стабилно иновацитивните способи и медикаменти. Пациентите се нуждаят от холистичен метод в поддръжката – логистична, физическа, психическа, с цел да се подсигурява сложна лечебна грижа.
„ Вече не приказваме просто за нова таблетка или ампула, а за сложен способ за диагностика, метод на използване и следене на резултата. Здравната система би трябвало да измине сериозен път, с цел да може да вкарва такива нововъведения “, разяснява още Деян Денев.
Деян Лаковски, шеф клъстър “Балкани ” в AstraZeneca, сподели по какъв начин фармацевтичните компании освен създават и създават нови медикаменти, само че го вършат по екологичен и резистентен за планетата метод. „ 14 млн. души по света умират всяка година от болести, провокирани от условия на околната среда, главно замърсяването на въздуха “, сподели той. Една от главните стратегии на компанията в другите страни е за засаждане на дръвчета.
Докторът по стопанска система Петя Георгиева сподели, че обществото ни е изтощено от промени, изключително в региона на опазването на здравето. В съпоставяне със страните от Европейски Съюз, България продължава да губи по индикатора за предстояща дълготрайност на живота, като това се регистрира доста засилено по време на Коронавирус пандемията. В момента в страната ни продължителността на живота е с над 8 години по-ниска от междинната дълготрайност на живота в Европейски Съюз.
„ Общите разноски за опазване на здравето в България се покачват доста след началото на COVIDпандемията “,
сподели още Георгиева.
Тя регистрира като проблем за промяна в бранша сложното реализиране на единодушие измежду заинтригуваните страни и мъчно реализиране на консенсус от кое място би трябвало да се стартира. „ Трябва да се даде отговор дали да се промени здравноосигурителният модел, нужна е полемика дали би трябвало да е закрепен пакетът от здравни услуги, би трябвало ли да има други осигурителни „ играчи “ и по какъв начин те биха взели участие в договарянето, както и по какъв начин ще се дефинират цените “, добави Георгиева.
Същевременно обаче навлизането на нови молекули в България, което в този момент е два пъти в годината, би трябвало да бъде преразгледано, защото българският пациент чака над 700 дни, с цел да получи достъп до новаторска терапия. „ На фона на революционните нововъведения и съкратените периоди, в които те доближават до практиката, по достъпа до нови медикаменти в България има какво да се работи –
единствено 30% от новите медикаменти доближават до българските пациенти,
а срокът у нас е към 700 дни по отношение на към 500 дни приблизително в Европейски Съюз. Направени са експертни оферти, които би трябвало да бъдат разисквани – да вземем за пример някои от скъпите лечения, които следва да навлязат, само че се счита, че ще натежат на бюджета, може да се договарят с самостоятелни контракти “, сподели доктор Чемишанска.
По думите й това демонстрира, че имаме капацитет, само че някъде се къса връзката сред опцията да бъдат покрити финансово тези по-сложни взаимоотношения, с цел да се вкара нова терапия. „ Трябва да се мисли за разчупване на монопола на Здравната каса и за нов метод на финансиране при въвеждане на новите лечения “, сподели тя.
„ Откритията в региона на биологията, молекулярната генетика и високите технологии трансформираха парадигмата на лекуването на някои от най-сериозните и злокобни болести, с тежка прогноза. Днес тези пациенти не престават да живеят като хронично заболели и излекувани. Науката не е стигнала своя лимит. Фокусът не престават да са тези болести, които имат нерешени проблеми, като
онкологичните, при които преживяемостта се усъвършенства със 73%,
и сърдечносъдовите болести, при които смъртността бе понижена с 52% “, сподели доктор Чемишанска.
Според шефа на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични компании, в случай че НЗОК обезпечава лекуване за 100%, над 20% е спонсорство от фармацевтичните компании под формата на отстъпки.
„ Субсидиите от страна на фармацевтичните компании към НЗОК се чака да надвишат 300 млн. лева за тази година.
Навлизането на новите технологии също би трябвало да бъде финансирано,
а в този момент, с цел да навлезе иновация, фармацевтичната компания я финансира изцяло през първата година “, сподели Денев.
Иновациите в медицината би трябвало да доближават допустимо по-бързо и елементарно до българските пациенти, а здравната система би трябвало да се приготви и поддържа да разпознава, внедрява и ползва стабилно иновацитивните способи и медикаменти. Пациентите се нуждаят от холистичен метод в поддръжката – логистична, физическа, психическа, с цел да се подсигурява сложна лечебна грижа.
„ Вече не приказваме просто за нова таблетка или ампула, а за сложен способ за диагностика, метод на използване и следене на резултата. Здравната система би трябвало да измине сериозен път, с цел да може да вкарва такива нововъведения “, разяснява още Деян Денев.
Деян Лаковски, шеф клъстър “Балкани ” в AstraZeneca, сподели по какъв начин фармацевтичните компании освен създават и създават нови медикаменти, само че го вършат по екологичен и резистентен за планетата метод. „ 14 млн. души по света умират всяка година от болести, провокирани от условия на околната среда, главно замърсяването на въздуха “, сподели той. Една от главните стратегии на компанията в другите страни е за засаждане на дръвчета.
Докторът по стопанска система Петя Георгиева сподели, че обществото ни е изтощено от промени, изключително в региона на опазването на здравето. В съпоставяне със страните от Европейски Съюз, България продължава да губи по индикатора за предстояща дълготрайност на живота, като това се регистрира доста засилено по време на Коронавирус пандемията. В момента в страната ни продължителността на живота е с над 8 години по-ниска от междинната дълготрайност на живота в Европейски Съюз.
„ Общите разноски за опазване на здравето в България се покачват доста след началото на COVIDпандемията “,
сподели още Георгиева.
Тя регистрира като проблем за промяна в бранша сложното реализиране на единодушие измежду заинтригуваните страни и мъчно реализиране на консенсус от кое място би трябвало да се стартира. „ Трябва да се даде отговор дали да се промени здравноосигурителният модел, нужна е полемика дали би трябвало да е закрепен пакетът от здравни услуги, би трябвало ли да има други осигурителни „ играчи “ и по какъв начин те биха взели участие в договарянето, както и по какъв начин ще се дефинират цените “, добави Георгиева.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ