Бронзов триумф: Как България спечели първия си медал от голямо отборно състезание по волейбол през 1949 г.
България отбелязва своето първо огромно достижение в екипен спорт. Това се случва през 1949 година на Световното състезание по волейбол. Националите ни завоюват бронзови медали в Прага. Този триумф слага началото на българската спортна популярност.
Отличията от олимпийски, международни и европейски надпревари са най-ценни. Те са приети поради своята спортно-техническа стойност. Отборните медали са на особена респект. Те са повече на брой и носят същата стойност. Волейболът е пионер в това отношение. Той слага жалона за най-ярката част от спортната история на страната.
През септември 1949 година в Прага се организира първият международен шампионат. Българският тим печели бронз. Това достижение е дело на националите Костадин Шопов (капитан), Драгомир Стоянов, Борис Гюдеров, Георги Коматов, Митьо Димитров, Тодор Симов, Стойчо Кърджиев, Костадин Баджаков, Панайот Пондалов, Боян Мошелов, Гьоко Хаджипетров и Борис Владимиров. Треньор е Валентин Анков, приет за патриарх на родния волейбол.
По това време волейболът у нас е относително млад спорт. Започва през 1922 година Първенството на страната започва през 1942 година Българската федерация по волейбол е основана едвам месец и половина преди шампионата. Тя е призната в интернационалната федерация малко преди международното в Прага. България към този момент има и скромни интернационалните изяви. През 1946 година и 1947 година са извоювани бронзови медали. Те са от Балкано-средноевропейски шампионати.
На дебютния международен шампионат вземат участие 10 европейски страни. В предварителната група България побеждава Италия и Франция. Резултатите са надлежно 3:1 и 3:0. Във финалната шестица най-труден е мачът против Полша (3:2). Отборът още веднъж побеждава Франция с 3:0. Загуби са от Съюз на съветските социалистически републики и Чехословакия с по 3:0. Мачът за бронза е против мощните по това време румънци.
Преди мача с Румъния треньорът Валентин Анков получава помощ. Големият съветски експерт Александър Аникин му спомага. Аникин е провел курс за български треньори година по-рано. Българският тим печели с 3:1. Така са извоювани първите оценки за българския спорт. След Съюз на съветските социалистически републики и Чехословакия България заема третото място.
Най-голям персонален принос имат шестимата титуляри. Това са Коста Шопов, Борис Гюдеров, Митко Димитров, Драгомир Стоянов, Тодор Симов и Георги Коматов. Капитанът Коста Шопов е съществена фигура. Той е нападател, атакуващ с лява ръка. Борис Гюдеров е извънредно пробивен нападател. Той е с ярки лидерски качества. Митко Димитров също е нападател с лява ръка. Той прави доста здрава обсада. Драгомир Стоянов има най-силен удар. Тодор Симов е разпределител с рядко майсторство. Георги Коматов е другият разпределител. Той демонстрира забележителна просвета и просветеност.
Оценката на страната за този триумф е забележителна. Световните бронзови медалисти получават горнището на спортните екипи си. Към това е прибавен и годишен абонамент за списание „ Физкултура и спорт “. Трябва да се означи, че това се случва през 1949 година Войната е завършила единствено преди четири години.
Един от националите не е почетен с награди. Митьо Димитров е лишен от самопризнание. Причината е, че е бил ученик на Военното на Негово Величество учебно заведение. Като поручик той избавя 130 бойци в Унгария. Ротата е оставена без боеприпаси. Димитров избавя беззащитните си бойци с лодки. Той е съден за несъблюдение на заповед. Прокурорът го пази и смъртната присъда е предотвратена. След войната Митьо Димитров е в пандиза за близо година. Това клеймо остава до 1989 година Той има три висши образования: военно, юридическо и спортно.
Първото международно състезание по волейбол за мъже през 1949 година е проведено от FIVB. Провежда се в Прага, Чехословакия. Участват 10 европейски тима. Съюз на съветските социалистически републики печели златото, а Чехословакия – среброто. Бронзовите медали за България са първи за страната в огромно интернационално отборно съревнование. Този триумф е реализиран единствено няколко месеца след основаването на Българската федерация по волейбол. Това демонстрира бързото развиване на спорта у нас. Политическите условия в следвоенна България оказват въздействие. Историята на Митьо Димитров е образец за това. Въпреки всичко, този триумф слага основата за бъдещите достижения на България в отборните спортове.
