България отбелязва Деня на освобождението от османско иго – 3

Освобождението на България за пръв път се празнува във Велико Търново на 19 февруари (3 март нов стил) 1879 година Антим I, първи екзарх на Българската екзархия, тогава ръководител на Учредителното национално заседание, отслужва панихида в църквата „ Св. Богородица " в наличието на депутати и жители.

През 1880 година, 2 години след Освобождението, 3 март се празнува в София като Ден на възшествието на престола на тогавашния съветски император Александър II. Празнува се като Ден на Освобождението на България от османско робство от 1888 година След оповестяването на страната за Народна Република през 1946 година, комунистическите управляващи стартират договаряния за основаване на Балканска федерация. Празникът е разгласен за излишък от великобългарския национализъм и през 1951 година е анулиран с Кодекса на труда.

След последователното реабилитиране на българския шовинизъм от Тодор Живков, денят стартира още веднъж да се отбелязва (но не като формален празник) с решение на Политбюро на Централен комитет на Българска комунистическа партия от 1978 година във връзка 100-годишнината на събитието. След измененията от 1989 година, Великото националното заседание през 1991 година, трансформира Кодекс на труда, като денят е разгласен още веднъж за формален празник, като става към този момент и народен празник на Република България.

На този ден се подвига националното знаме и се слагат венци на паметника на Незнайния боец в София, в памет на българите, починали в битката за освобождението на Отечеството. Вечерта на площада пред Народното събрание, до паметника на Цар Освободител – Александър II се организира тържествена заря-проверка. Гражданите в цялата страна слагат венци и цветя на паметниците на починалите за освобождението на България. Това са основно бойци от армията на Руската империя, както и многочислени доброволци, в това число български опълченци. Такива са и падналите бойци от армията на Княжество Румъния.