Роди се, поведе ни в борба, обесен бе, но нивга не умря! 149 г. от гибелта на Левски
България отбелязва 149 години от обесването на Апостола на свободата Васил Левски.
През 1873 година Васил Левски е обесен в покрайнините на София. Днес тази годишнина публично се отбелязва на 19 февруари. Историци обаче са безапелационни - Апостола е обесен на 18 февруари 1873 година Възприемането на 19 февруари като дата за гибелта на Апостола е подбудено от техническа неточност при прекосяването от Юлианския към Григорианския календар. Левски е обесен на 6 февруари 1873 година, когато работи остарелият жанр на календара.
Васил Левски е псевдонимът, с който е прочут Васил Иванов Кунчев, бунтовник, идеолог и уредник на българската национална гражданска война. Основател е на Вътрешната революционна организация (ВРО) и на Българския революционен централен комитет (БРЦК). Известен е и като Апостола на свободата поради организирането и създаването на тактиката за освобождение на България от османско робство. Други негови прозвища са „ Дяконът " и „ Джингиби " (Неуловимият).
Турската полиция разполага със сведения за него и го търси още отпреди съдбовната преживелица в Къкринското ханче, по тази причина свидетелстват доста негови съратници, както и самият Левски в някои от писмата си. Повод за активизиране на търсенето му стават разкритията към обира на Орханийската хазна.
На 22 септември 1872 година Димитър Общи провежда грабеж на турската поща в Арабаконак. Левски е срещу, само че е подсилен само от поп Кръстю Никифоров. Залавянето на участниците нанася тежък удар на революционната организация.
Левски получава разпореждане от БРЦК и Каравелов за повдигане на въстание, само че отхвърля да го извърши и взема решение да прибере архивите на ВРО от Ловеч и да се трансферира в Румъния. Той знае за неуспеха при обира в Арабаконак, само че не знае, че турската полиция разполага с негова снимка и знае къде може да бъде открит.
На 27 декември 1872 година Васил Левски е хванат от турската полиция до Къкринското ханче (източно от Ловеч). Според разнообразни изследвания изменничество по отношение на Левски не е имало. До последно османците не знаели кого са заловили и Левски бил откаран в Търново, с цел да бъде разпознат. Чак там станало ясно кой е той. Впоследствие е бил отведен в София, където бил предаден на съд.
В София Левски е изкарван на разпит шест пъти. Първият разпит е извършен на 4 януари 1873 година от комисия отпред с Али Саиб паша. Пред съдиите Апостолът трансферира цялата виновност за активността на Вътрешната революционна организация върху себе си и предотвратява задържането на други нейни дейци. По време на разпитите се организират доста очни ставки на Левски с дейци от организацията, които удостоверяват неговата роля в нея.
През 1873 година Васил Левски е обесен в покрайнините на София. Днес тази годишнина публично се отбелязва на 19 февруари. Историци обаче са безапелационни - Апостола е обесен на 18 февруари 1873 година Възприемането на 19 февруари като дата за гибелта на Апостола е подбудено от техническа неточност при прекосяването от Юлианския към Григорианския календар. Левски е обесен на 6 февруари 1873 година, когато работи остарелият жанр на календара.
Васил Левски е псевдонимът, с който е прочут Васил Иванов Кунчев, бунтовник, идеолог и уредник на българската национална гражданска война. Основател е на Вътрешната революционна организация (ВРО) и на Българския революционен централен комитет (БРЦК). Известен е и като Апостола на свободата поради организирането и създаването на тактиката за освобождение на България от османско робство. Други негови прозвища са „ Дяконът " и „ Джингиби " (Неуловимият).
Турската полиция разполага със сведения за него и го търси още отпреди съдбовната преживелица в Къкринското ханче, по тази причина свидетелстват доста негови съратници, както и самият Левски в някои от писмата си. Повод за активизиране на търсенето му стават разкритията към обира на Орханийската хазна.
На 22 септември 1872 година Димитър Общи провежда грабеж на турската поща в Арабаконак. Левски е срещу, само че е подсилен само от поп Кръстю Никифоров. Залавянето на участниците нанася тежък удар на революционната организация.
Левски получава разпореждане от БРЦК и Каравелов за повдигане на въстание, само че отхвърля да го извърши и взема решение да прибере архивите на ВРО от Ловеч и да се трансферира в Румъния. Той знае за неуспеха при обира в Арабаконак, само че не знае, че турската полиция разполага с негова снимка и знае къде може да бъде открит.
На 27 декември 1872 година Васил Левски е хванат от турската полиция до Къкринското ханче (източно от Ловеч). Според разнообразни изследвания изменничество по отношение на Левски не е имало. До последно османците не знаели кого са заловили и Левски бил откаран в Търново, с цел да бъде разпознат. Чак там станало ясно кой е той. Впоследствие е бил отведен в София, където бил предаден на съд.
В София Левски е изкарван на разпит шест пъти. Първият разпит е извършен на 4 януари 1873 година от комисия отпред с Али Саиб паша. Пред съдиите Апостолът трансферира цялата виновност за активността на Вътрешната революционна организация върху себе си и предотвратява задържането на други нейни дейци. По време на разпитите се организират доста очни ставки на Левски с дейци от организацията, които удостоверяват неговата роля в нея.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ