България остава в топ 10 на дестинациите за дигитални и бизнес услуги
България остава в топ 10 на дестинациите за цифрови и бизнес услуги, без значение че IT и промишлеността на знанието забавя темпа си. Това стана ясно във вторник от изводите в Годишния отчет на AIBEST за развиването на промишлеността на знанието в България през 2024 година и първата половина на 2025 г . Те бяха показани от Йордан Гинев, ръководител на асоциацията .
" За поредна година означаваме наклонността, че България е към този момент дестинация, в която се правят услуги с висока добавена стойност, високотехнологични услуги и услугите от развойната активност не престават своето нарастване на каузи ", уточни Гинев.
Секторът на изнесените бизнес услуги и процеси в България, съгласно него, продължава да пораства на фона на световната софтуерна промяна и на фона на международните геополитически и геоикономически промени.
Данните в отчета и заключенията в него демонстрират, че секторът на информационно-комуникационните технологии (ИКТ) на България се е утвърдил като главен мотор на растежа на България, допринасяйки с 9.6 на 100 от Брутната добавена стойност (БДС) на страната през 2024 година и поставяйки я измежду водачите в Европейски Съюз по този индикатор. Този подтик служи като трамплин за упоритостите на страната да се трансформира в център за изкуствен интелект.
Проектът за суперкомпютри BRAIN++ е интегриран в мрежата на Европейски Съюз за фабрика за изкуствен интелект, а проектите за гигафабрика за изкуствен интелект в допълнение алармират, че България се насочва към районно водачество в дълбоките технологии, съгласно информацията в документа.
От данните излиза наяве, че секторът навлиза в по-сложен стадий, който слага нови условия пред бизнеса и обществените политики в региона на образованието, нововъведенията, регулаторната среда и вложенията.
Последните данни демонстрират, че секторът сплотява 833 компании в аутсорсинга на осведомителни технологии (ITO) и научноизследователската и развойна активност (R&D). От тях доставчиците на ИТ услуги образуват най-голямата група са 412 компании.
Темпът на доходи се забавя, броят на новите компании спада рязко
" Индустрията към този момент не е във фаза на бързо разширение, а на стратегически избор - какъв вид вложения, планове и пълномощия желае да притегля България. Именно по тази причина образованието, научно-изследователската и развойна активност и предвидимата среда стават решаващи за идващия стадий на развиване ", разяснява Йордан Гинев.
В 2024 година приходите в бранша нарастват със 7.6%, само че темпът се забавя по отношение на миналата година. Тогава той е бил 13.7 на 100. По отношение на приходите подсекторът на изнесените бизнес процеси (BPO) има съществена тежест, представлявайки 43.3% от пазара през 2024 година, спрямо 44.1 % година по-рано.
Подсекторът на информационно-технологичните изнесени действия (ITO) заема 38.7 % през 2024 година, намалявайки с 0.5 процентни пункта (пр.п.), до момента в който научно-развойната активност означи растеж от 1,2 пр.п. до 18 %.
" Трансформацията, която започваме да вършим е с не толкоз огромния напредък на оперативните доходи, а по-скоро на трансформацията от това тези доходи да бъдат формирани от действия с висока добавена стойност и действия в частта на R&D, " изясни Йордан Гинев.
Казвайки това той заключи, че тази промяна е към този момент налице, като услугите с висока добавена стойност и развойната активност стартират да имат все по-голяма роля за представянето на бранша.
Броят на новите компании спада внезапно - от 23 през 2023 година до едвам 5 през 2024 година
Заетостта се стабилизира на равнище от 105 436 души, с най-малък годишен растеж от 0.2%, което измества фокуса от количествен напредък към по-висока добавена стойност и развиване на човешкия капитал.
Секторът е платил 3 624 милиарда евро разноски за труд и е платил 100 млн. евро данъци
От отчета излиза наяве, че секторът през 2024 година е платил 3.624 милиарда евро, а данъчно-осигурителния принос на промишлеността е 100 млн. евро.
От данните излиза наяве, че данъчният принос на бранша на изнесените услуги се усилва с 32.6 % на годишна база, достигайки 99.4 млн. евро през 2024 година
Сегментът ITO съставлява съвсем половината от общия размер от 46.4 млн. евро. BPO е на второ място с 44.6 млн. евро, до момента в който R&D центровете са виновни за останалите 8.4 млн. евро.
Комбинираната чиста облага на бранша доближава рекордните 753.5 млн. евро през 2024 година, което е с 6.9 % повече на годишна база, макар че маржът на чистата облага се задържа на 12.4%, защото приходите нарастват синхронно.
Сегментът ITO подтиква представянето с 18.7 % годишно нарастване на чистата облага, до момента в който BPO означи нищожен растеж от 0.4 %. Научно-изследователската сфера остава печеливша, само че регистрира спад от 16.7 %, поради разноските за труд, които изпреварват растежа на приходите.
Разходите за труд скачат с 12,3 % на годишна база до общ размер от 3,624 милиарда евро през 2024 година Изместената сфера на активност е водещ фактор за този скок при разноските за труд, регистрира Йордан Гинев и изясни, че услугите с висока добавена стойност и развойна активност включват по-високоплатени и висококвалифицирани експерти.
За съпоставяне общият размер на разноските за труд в промишлеността през 2023 година е бил 3 милиарда евро. Сегментът на R&D по последни данни означи най-рязкото нарастване от 47,2 %. Годишните разноски за труд на един чиновник са от 12,1 % годишно нарастване до 34 375 евро доход на ангажиран, водени също от 45,2 % скок в сегмента на развойната активност.
" За да продължи тази наклонност, има нужда от предвидимост, бистрота и дълготрайна тактика по какъв начин продължаваме да утвърждаваме България като високотехнологична нация и по какъв начин развойната активност продължава да играе все по-важна роля ", сподели Гинев. Тук той посочи потребността от насърчителни ограничения за стимулиране на развойната активност.
" За поредна година означаваме наклонността, че България е към този момент дестинация, в която се правят услуги с висока добавена стойност, високотехнологични услуги и услугите от развойната активност не престават своето нарастване на каузи ", уточни Гинев.
Секторът на изнесените бизнес услуги и процеси в България, съгласно него, продължава да пораства на фона на световната софтуерна промяна и на фона на международните геополитически и геоикономически промени.
Данните в отчета и заключенията в него демонстрират, че секторът на информационно-комуникационните технологии (ИКТ) на България се е утвърдил като главен мотор на растежа на България, допринасяйки с 9.6 на 100 от Брутната добавена стойност (БДС) на страната през 2024 година и поставяйки я измежду водачите в Европейски Съюз по този индикатор. Този подтик служи като трамплин за упоритостите на страната да се трансформира в център за изкуствен интелект.
Проектът за суперкомпютри BRAIN++ е интегриран в мрежата на Европейски Съюз за фабрика за изкуствен интелект, а проектите за гигафабрика за изкуствен интелект в допълнение алармират, че България се насочва към районно водачество в дълбоките технологии, съгласно информацията в документа.
От данните излиза наяве, че секторът навлиза в по-сложен стадий, който слага нови условия пред бизнеса и обществените политики в региона на образованието, нововъведенията, регулаторната среда и вложенията.
Последните данни демонстрират, че секторът сплотява 833 компании в аутсорсинга на осведомителни технологии (ITO) и научноизследователската и развойна активност (R&D). От тях доставчиците на ИТ услуги образуват най-голямата група са 412 компании.
Темпът на доходи се забавя, броят на новите компании спада рязко
" Индустрията към този момент не е във фаза на бързо разширение, а на стратегически избор - какъв вид вложения, планове и пълномощия желае да притегля България. Именно по тази причина образованието, научно-изследователската и развойна активност и предвидимата среда стават решаващи за идващия стадий на развиване ", разяснява Йордан Гинев.
В 2024 година приходите в бранша нарастват със 7.6%, само че темпът се забавя по отношение на миналата година. Тогава той е бил 13.7 на 100. По отношение на приходите подсекторът на изнесените бизнес процеси (BPO) има съществена тежест, представлявайки 43.3% от пазара през 2024 година, спрямо 44.1 % година по-рано.
Подсекторът на информационно-технологичните изнесени действия (ITO) заема 38.7 % през 2024 година, намалявайки с 0.5 процентни пункта (пр.п.), до момента в който научно-развойната активност означи растеж от 1,2 пр.п. до 18 %.
" Трансформацията, която започваме да вършим е с не толкоз огромния напредък на оперативните доходи, а по-скоро на трансформацията от това тези доходи да бъдат формирани от действия с висока добавена стойност и действия в частта на R&D, " изясни Йордан Гинев.
Казвайки това той заключи, че тази промяна е към този момент налице, като услугите с висока добавена стойност и развойната активност стартират да имат все по-голяма роля за представянето на бранша.
Броят на новите компании спада внезапно - от 23 през 2023 година до едвам 5 през 2024 година
Заетостта се стабилизира на равнище от 105 436 души, с най-малък годишен растеж от 0.2%, което измества фокуса от количествен напредък към по-висока добавена стойност и развиване на човешкия капитал.
Секторът е платил 3 624 милиарда евро разноски за труд и е платил 100 млн. евро данъци
От отчета излиза наяве, че секторът през 2024 година е платил 3.624 милиарда евро, а данъчно-осигурителния принос на промишлеността е 100 млн. евро.
От данните излиза наяве, че данъчният принос на бранша на изнесените услуги се усилва с 32.6 % на годишна база, достигайки 99.4 млн. евро през 2024 година
Сегментът ITO съставлява съвсем половината от общия размер от 46.4 млн. евро. BPO е на второ място с 44.6 млн. евро, до момента в който R&D центровете са виновни за останалите 8.4 млн. евро.
Комбинираната чиста облага на бранша доближава рекордните 753.5 млн. евро през 2024 година, което е с 6.9 % повече на годишна база, макар че маржът на чистата облага се задържа на 12.4%, защото приходите нарастват синхронно.
Сегментът ITO подтиква представянето с 18.7 % годишно нарастване на чистата облага, до момента в който BPO означи нищожен растеж от 0.4 %. Научно-изследователската сфера остава печеливша, само че регистрира спад от 16.7 %, поради разноските за труд, които изпреварват растежа на приходите.
Разходите за труд скачат с 12,3 % на годишна база до общ размер от 3,624 милиарда евро през 2024 година Изместената сфера на активност е водещ фактор за този скок при разноските за труд, регистрира Йордан Гинев и изясни, че услугите с висока добавена стойност и развойна активност включват по-високоплатени и висококвалифицирани експерти.
За съпоставяне общият размер на разноските за труд в промишлеността през 2023 година е бил 3 милиарда евро. Сегментът на R&D по последни данни означи най-рязкото нарастване от 47,2 %. Годишните разноски за труд на един чиновник са от 12,1 % годишно нарастване до 34 375 евро доход на ангажиран, водени също от 45,2 % скок в сегмента на развойната активност.
" За да продължи тази наклонност, има нужда от предвидимост, бистрота и дълготрайна тактика по какъв начин продължаваме да утвърждаваме България като високотехнологична нация и по какъв начин развойната активност продължава да играе все по-важна роля ", сподели Гинев. Тук той посочи потребността от насърчителни ограничения за стимулиране на развойната активност.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ