Проучване: 89% от младите виждат бъдещето си в България
България остава в проектите на младите, само че към този момент не като даденост, а като избор, който би трябвало да бъде предпазен с действителни условия. Новото проучване „ Живот и работа в България “ на JTN и Bulgaria Wants You демонстрира, че 89% от младите към момента виждат бъдещето си в страната, което е спад от 4% по отношение на 2025 година
На пръв взор цифрата остава висока. Но в подтекста на предходните години тя маркира първата ясна цепнатина в растящото доверие.
„ В продължение на няколко години наблюдавахме резистентен растеж на оптимизма. През 2026 година за първи път виждаме промяна. Това е явен сигнал – младите не се отхвърлят от България, само че стартират да слагат условия “, разяснява Даньо Димитров, ръководещ съучастник в JTN.
Данните обрисуват потомство, което работи повече, желае повече и чака повече. Все повече младежи имат вяра, че триумфът зависи от тях самите, само че в същото време все по-малко имат явен професионален проект.
От една страна:
74% декларират, че сами носят отговорност за развиването си (+1%)
67% желаят да се издигат в компанията (+5%)
65% имат вяра, че би трябвало да работят над междинното равнище (+3%)
Но от друга едвам 17% имат явен професионален проект (-5%)
Тази композиция основава напрежение и демонстрира висока мотивация без задоволителна ориентировка.
„ Имаме потомство, което знае, че би трябвало да се развива, само че не постоянно знае накъде. Това е риск освен за тях, само че и за бизнеса, който търси устойчиви фрагменти “, споделя Димитров.
Най-голямата смяна идва в отношението към работата. Собственият бизнес, цифровите специалности и различните приходи към този момент не са изключение – те са новата норма. Все повече младежи са подготвени да заменят сигурността със независимост. Традиционният модел „ работа против сигурност “ губи позиции.
Данните демонстрират мощен завой към самостоятелност:
50% считат, че личен бизнес е по-перспективен (+8%)
45% биха избрали приход като основатели на наличие (+6%)
45% се виждат със лична компания след 5 години (+7%)
Това не е просто тренд – това е структурна смяна в мисленето.
„ Младите към този момент не желаят просто сигурна работа. Те желаят надзор – върху времето си, приходите си и живота си. Това трансформира радикално пазара на труда “, акцентира Димитров.
Ръстът в упованията за приходи е трагичен.
846 евро се смятат за прекомерно ниско заплащане (+6%)
1 941 евро са ‘мотивираща’ заплата (+17%)
3 510 евро е мечтаното заплащане в границите на година (+47%)
Младите не просто желаят по-високи заплати - те ги одобряват като базово условие, а не като бонус. И са подготвени да платят цената – с повече работа, повече старания и повече време - 20% показват, че са подготвени да работят над 40 часа седмично (+3%).
Дистанционната работа губи блясъка си
След години на изрично желание към работа от у дома, наклонността се пречупва - 64% избират отдалечена работа (-3%). Но редом пораства смисъла на комфортна локация на офиса, гъвкаво работно време и спомагателни придобивки.
Младите стартират да търсят баланс – само че при едно изискване: в случай че би трябвало да са в офис, той би трябвало да си заслужава.
Една от най-тревожните трендове е спадът в желанието за основаване на семейство – изследването отбелязва спад с 6% на хората, които възнамеряват да имат деца в околните 5 години (71%). Значим фактор става финансовата непоклатимост (41%), ролята на професионалната реализация също пораства (33%, +6%).
Тези данни демонстрират, че икономическата неустановеност стартира непосредствено да въздейства върху персоналните решения – любовта остава значима, само че към този момент не е задоволителна.
„ Когато финансовата непоклатимост изпреварва прочувствената, това е сигнал освен за стопанската система, само че и за обществото като цяло “, предизвестява Димитров.
Младите ясно посочват целите и упованията си към новото държавно управление – битка с корупцията (48%), по-добро обучение (38%) и действителни благоприятни условия за развиване на младите и районите (38%).
Но са подготвени и да реагират, в случай че настоящото ръководство не отговори на упованията им:
56% ще продължат да гласоподават
56% ще останат да се борят за по-добър живот
52% ще поддържат дела за смяна
30% обмислят емиграция
„ Това е потомство, което не си потегля незабавно. Но и не остава непременно. То преценя, съпоставя и избира всеки ден. Няма да стои пасивно и в случай че не получи резултати, ще търси смяна - тук или отвън страната. “ споделя Димитров.
Проучването е извършено измежду 500 мъже и дами на възраст 18-35 години, уравновесени, по отношение на национална представителна извадка по пол, възраст, местопребиваване и размер на обитаемото място и се осъществя със лични средства на организация JTN. Теренната работа е била в интервала м.май 2026 година, със личен онлайн потребителски панел JTN Panel, по методологията CAWI (Computer Assisted Web Interviewing). Всички набрани данни са верифицираци с технологично-аналитичния способ Field Detective, лична разработка на JTN и водеща система в областта на CAWI изследванията.
На пръв взор цифрата остава висока. Но в подтекста на предходните години тя маркира първата ясна цепнатина в растящото доверие.
„ В продължение на няколко години наблюдавахме резистентен растеж на оптимизма. През 2026 година за първи път виждаме промяна. Това е явен сигнал – младите не се отхвърлят от България, само че стартират да слагат условия “, разяснява Даньо Димитров, ръководещ съучастник в JTN.
Данните обрисуват потомство, което работи повече, желае повече и чака повече. Все повече младежи имат вяра, че триумфът зависи от тях самите, само че в същото време все по-малко имат явен професионален проект.
От една страна:
74% декларират, че сами носят отговорност за развиването си (+1%)
67% желаят да се издигат в компанията (+5%)
65% имат вяра, че би трябвало да работят над междинното равнище (+3%)
Но от друга едвам 17% имат явен професионален проект (-5%)
Тази композиция основава напрежение и демонстрира висока мотивация без задоволителна ориентировка.
„ Имаме потомство, което знае, че би трябвало да се развива, само че не постоянно знае накъде. Това е риск освен за тях, само че и за бизнеса, който търси устойчиви фрагменти “, споделя Димитров.
Най-голямата смяна идва в отношението към работата. Собственият бизнес, цифровите специалности и различните приходи към този момент не са изключение – те са новата норма. Все повече младежи са подготвени да заменят сигурността със независимост. Традиционният модел „ работа против сигурност “ губи позиции.
Данните демонстрират мощен завой към самостоятелност:
50% считат, че личен бизнес е по-перспективен (+8%)
45% биха избрали приход като основатели на наличие (+6%)
45% се виждат със лична компания след 5 години (+7%)
Това не е просто тренд – това е структурна смяна в мисленето.
„ Младите към този момент не желаят просто сигурна работа. Те желаят надзор – върху времето си, приходите си и живота си. Това трансформира радикално пазара на труда “, акцентира Димитров.
Ръстът в упованията за приходи е трагичен.
846 евро се смятат за прекомерно ниско заплащане (+6%)
1 941 евро са ‘мотивираща’ заплата (+17%)
3 510 евро е мечтаното заплащане в границите на година (+47%)
Младите не просто желаят по-високи заплати - те ги одобряват като базово условие, а не като бонус. И са подготвени да платят цената – с повече работа, повече старания и повече време - 20% показват, че са подготвени да работят над 40 часа седмично (+3%).
Дистанционната работа губи блясъка си
След години на изрично желание към работа от у дома, наклонността се пречупва - 64% избират отдалечена работа (-3%). Но редом пораства смисъла на комфортна локация на офиса, гъвкаво работно време и спомагателни придобивки.
Младите стартират да търсят баланс – само че при едно изискване: в случай че би трябвало да са в офис, той би трябвало да си заслужава.
Една от най-тревожните трендове е спадът в желанието за основаване на семейство – изследването отбелязва спад с 6% на хората, които възнамеряват да имат деца в околните 5 години (71%). Значим фактор става финансовата непоклатимост (41%), ролята на професионалната реализация също пораства (33%, +6%).
Тези данни демонстрират, че икономическата неустановеност стартира непосредствено да въздейства върху персоналните решения – любовта остава значима, само че към този момент не е задоволителна.
„ Когато финансовата непоклатимост изпреварва прочувствената, това е сигнал освен за стопанската система, само че и за обществото като цяло “, предизвестява Димитров.
Младите ясно посочват целите и упованията си към новото държавно управление – битка с корупцията (48%), по-добро обучение (38%) и действителни благоприятни условия за развиване на младите и районите (38%).
Но са подготвени и да реагират, в случай че настоящото ръководство не отговори на упованията им:
56% ще продължат да гласоподават
56% ще останат да се борят за по-добър живот
52% ще поддържат дела за смяна
30% обмислят емиграция
„ Това е потомство, което не си потегля незабавно. Но и не остава непременно. То преценя, съпоставя и избира всеки ден. Няма да стои пасивно и в случай че не получи резултати, ще търси смяна - тук или отвън страната. “ споделя Димитров.
Проучването е извършено измежду 500 мъже и дами на възраст 18-35 години, уравновесени, по отношение на национална представителна извадка по пол, възраст, местопребиваване и размер на обитаемото място и се осъществя със лични средства на организация JTN. Теренната работа е била в интервала м.май 2026 година, със личен онлайн потребителски панел JTN Panel, по методологията CAWI (Computer Assisted Web Interviewing). Всички набрани данни са верифицираци с технологично-аналитичния способ Field Detective, лична разработка на JTN и водеща система в областта на CAWI изследванията.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ