КНСБ: Личната инфлация през последните две години е около 30%
България остава страната с най-ниски приходи в Европейски Съюз, като казусът се задълбочи в резултат на насъбраните рецесии - първо пандемията, по-късно се добави войната в Украйна, енергийната рецесия и всичко това се прояви като „ рецесия в цената на издръжката ” или „ рецесията на приходите ”.
„ Това е доста основна рецесия, която се разисква в Европа, само че в България се заобикаля да се разяснява ” - съобщи президентът на КНСБ Пламен Димитров при откриването на спорен конгрес с присъединяване на всички федерации и синдикални съюзи от бюджетния и действителния бранш, членове на синдиката.
Основна тематика на обществения спор бяха приходите на работещите у нас, защото в идващите седмици следва разискване на закъснелия държавен бюджет за актуалната година. Парадоксално е, че това се случва в средата на годината и на процедура заложеното в него ще е годно единствено за половин година. Въпреки това от синдиката повдигат тематиката за чувството за обедняване на българските жители през последните две години, като напомнят, че преди този интервал с висока инфлация, приходите бяха с наклонност да се покачват.
„ Сега ограниченията в бюджета ще са минималистични, макар заложените стотици милиони за отплата на заплатите по разнообразни браншове - тези ограничения единствено ще запазят покупателната мощ на хората, само че няма да ги направи по-богати ” – съобщи в изявление за Радио България президентът на КНСБ Пламен Димитров и добави, че има метод за обезпечаване на повече средства за бюджетната сфера посредством събиране на доходи и орязване на ненужни разноски:
istock
„ Те могат да балансират бюджета при 3% недостиг до края на тази година и да обезпечат нужните средства, които за нас са към 465 млн. лв. спомагателни средства за полугодието единствено, с цел да реализираме едно минимално напредване, само че то не равно, тъй като и старите нараствания на заплатите през миналите 2 години не са идентични за всички браншове и сектори. Затова задачата ще е да докомпенсираме инфлацията на всеки отрасъл, която не е обезщетена и да заложим в „ Бюджет 23 ” ново 10% нарастване, което пък да компенсира инфлацията към този момент за 2023 година, която ще е към 10%. ”
Всеки шеф е задължен да компенсира в заплатата на чиновниците си инфлационните стойности, посочени като междинна инфлация за страната – споделят от КНСБ. Те напомнят, че персоналната инфлация на всеки българин, или с други думи сметката, която човек заплаща, когато отиде в магазина, е надалеч по-висока от статистическите равнища от 8-10%.
„ Личната инфлация през последните две години е към 30% “ , споделя Пламен Димитров и показва още един абсурд в страната – равнищата на заплатите в бюджетната сфера са надалеч от естествените равнища, които могат да стимулират хората, с цел да продължат да работят и да не си търсят друга работа:
„ Това, което е най-важно за хората на които заплаща държавното управление и които на процедура работят за всички нас, с парите от нашите налози, е тяхната покупателна дарба, достойното им възнаграждение, тъй че да могат да бъдат стимулирани и да дават по- качествена услуга за всички, които разчитаме и я чакаме от тях. Като стартираме от държавната администрация – централна и локална, която обратно на всички клюки, е под 100 хиляди души. След това като минем през работещите в образованието, които са малко под 200 хиляди души – педагогичен състав в междинните учебни заведения, непдагогически фрагменти, а и преподавателите във висшите учебни заведения. Стигаме и до опазването на здравето, културата и прочие - по този начин най-после стигаме до тези 420 - 430 хиляди души, за които се твърди, че са бюджетни чиновници, само че не щеш ли те не са.
Много от тях дават своя труд като лекари, учители, кореспонденти, публицисти, с цел да може в точния момент и заслужено да бъдем лекувани, образовани, осведомени. Съотношенията в обособените браншове по отношение на цялото население на България се съотнасят със средноевропейските равнища и никога не можем да твърдим, че има някакво съществено деформиране. И всичко това става в изискванията на задълбочаващи се отрицателни трендове на пазара на труда – липса на към 250 хиляди претенденти за незаети работни места, оповестени от работодатели и от институциите. Проблемът се задълбочава и от продължаващата емиграция по всички вероятни линии - от всички браншове, сектори и райони на страната. Това не може да не ни тревожи и да не е главната тематика на обществено-политическия спор “, безапелационен е президентът на КНСБ, един от двата огромни национално-представени синдиката у нас.
„ Това е доста основна рецесия, която се разисква в Европа, само че в България се заобикаля да се разяснява ” - съобщи президентът на КНСБ Пламен Димитров при откриването на спорен конгрес с присъединяване на всички федерации и синдикални съюзи от бюджетния и действителния бранш, членове на синдиката.
Основна тематика на обществения спор бяха приходите на работещите у нас, защото в идващите седмици следва разискване на закъснелия държавен бюджет за актуалната година. Парадоксално е, че това се случва в средата на годината и на процедура заложеното в него ще е годно единствено за половин година. Въпреки това от синдиката повдигат тематиката за чувството за обедняване на българските жители през последните две години, като напомнят, че преди този интервал с висока инфлация, приходите бяха с наклонност да се покачват.
„ Сега ограниченията в бюджета ще са минималистични, макар заложените стотици милиони за отплата на заплатите по разнообразни браншове - тези ограничения единствено ще запазят покупателната мощ на хората, само че няма да ги направи по-богати ” – съобщи в изявление за Радио България президентът на КНСБ Пламен Димитров и добави, че има метод за обезпечаване на повече средства за бюджетната сфера посредством събиране на доходи и орязване на ненужни разноски:
istock „ Те могат да балансират бюджета при 3% недостиг до края на тази година и да обезпечат нужните средства, които за нас са към 465 млн. лв. спомагателни средства за полугодието единствено, с цел да реализираме едно минимално напредване, само че то не равно, тъй като и старите нараствания на заплатите през миналите 2 години не са идентични за всички браншове и сектори. Затова задачата ще е да докомпенсираме инфлацията на всеки отрасъл, която не е обезщетена и да заложим в „ Бюджет 23 ” ново 10% нарастване, което пък да компенсира инфлацията към този момент за 2023 година, която ще е към 10%. ”
Всеки шеф е задължен да компенсира в заплатата на чиновниците си инфлационните стойности, посочени като междинна инфлация за страната – споделят от КНСБ. Те напомнят, че персоналната инфлация на всеки българин, или с други думи сметката, която човек заплаща, когато отиде в магазина, е надалеч по-висока от статистическите равнища от 8-10%.
„ Личната инфлация през последните две години е към 30% “ , споделя Пламен Димитров и показва още един абсурд в страната – равнищата на заплатите в бюджетната сфера са надалеч от естествените равнища, които могат да стимулират хората, с цел да продължат да работят и да не си търсят друга работа:
„ Това, което е най-важно за хората на които заплаща държавното управление и които на процедура работят за всички нас, с парите от нашите налози, е тяхната покупателна дарба, достойното им възнаграждение, тъй че да могат да бъдат стимулирани и да дават по- качествена услуга за всички, които разчитаме и я чакаме от тях. Като стартираме от държавната администрация – централна и локална, която обратно на всички клюки, е под 100 хиляди души. След това като минем през работещите в образованието, които са малко под 200 хиляди души – педагогичен състав в междинните учебни заведения, непдагогически фрагменти, а и преподавателите във висшите учебни заведения. Стигаме и до опазването на здравето, културата и прочие - по този начин най-после стигаме до тези 420 - 430 хиляди души, за които се твърди, че са бюджетни чиновници, само че не щеш ли те не са.
Много от тях дават своя труд като лекари, учители, кореспонденти, публицисти, с цел да може в точния момент и заслужено да бъдем лекувани, образовани, осведомени. Съотношенията в обособените браншове по отношение на цялото население на България се съотнасят със средноевропейските равнища и никога не можем да твърдим, че има някакво съществено деформиране. И всичко това става в изискванията на задълбочаващи се отрицателни трендове на пазара на труда – липса на към 250 хиляди претенденти за незаети работни места, оповестени от работодатели и от институциите. Проблемът се задълбочава и от продължаващата емиграция по всички вероятни линии - от всички браншове, сектори и райони на страната. Това не може да не ни тревожи и да не е главната тематика на обществено-политическия спор “, безапелационен е президентът на КНСБ, един от двата огромни национално-представени синдиката у нас.
Източник: pariteni.bg
КОМЕНТАРИ