България още държи антирекорд на световните по футбол
България публично продължава да държи един от антирекордите на международните шампионати по футбол. Със сигурност обаче той ще падне някой ден.
Националите ни са чакали цели 17 мача, с цел да пристигна първата победа във финалите.
Първото ни присъединяване е в Чили през 1962 година Там на 30 май падаме с 0:1 от Аржентина, по-късно на 3 юни с 1:6 от Унгария и на 7 юни печелим първата точка след 0:0 с Англия, като и двата тима към този момент са отпаднали.
Четири години по-късно в Англия на 12 юли губим от Бразилия на Пеле и Гаринча с 0:2, на 16 юли с 0:3 от Португалия на Еусебио и на 20 юли с 1:3 от Унгария.
В Мексико през 1970 година един от най-силните ни тимове в историята позволява поврат от 2:0 до 2:3 от Перу на 2 юни. На 7 юни губим 2:5 от Германия и стигаме единствено до тъждество с новобранеца Мароко 1:1 на 11 юни.
Четвърто следващо международно вършим без победа във ФР Германия през 1974 година На 15 юни приключваме 0:0 с Швеция, по-късно на 19-и 1:1 с Уругвай и губим на 23 юни с 1:3 от бъдещия финалист Нидерландия.
Пропускаме две международни и се завръшаме в Мексико през 1986 година На 31 май откриваме международното и вършим 1:1 с първенеца от предното Италия. След това на 5 юни записваме същия резултат с Република Корея. На 10 юни падаме от Аржентина с 0:2, само че се класираме напред като трети тим от групата. На 1/8-финал обаче се изправяме против домакините и губим с 0:2. Така серията набъбва до 16 дуела, без да запишем победа.
17-ия дуел помни всеки българин. В първия си мач на международното в Съединени американски щати през 1994 година изненадващо падаме с 0:3 от Нигерия на 21 юни на стадион “Котън Боул ” в Далас.
Но идва 26 юни и дуелът с Гърция на “Солджър Фийлд ” в Чикаго. Помитаме съседите с 4:0 след две тъкмо изпълнени дузпи от Христо Стоичков и по един гол на Йордан Лечков и Даниел Боримиров и прокобата е счупена. И като ни се отвори едно международно, та чак до 1/2-финал, където бяхме посечени от френския рефер Жоел Киню.
За страдание обаче, по-късно имаме единствено едно международно през 1998 година, където вършим 0:0 с Парагвай, 0:1 от Нигерия и 1:6 от Испания. И изчезваме от картата към този момент цялостни 28 години, в случай че се класираме за това в Съединени американски щати, Мексико и Канада през 2026 г.
Националите ни са чакали цели 17 мача, с цел да пристигна първата победа във финалите.
Първото ни присъединяване е в Чили през 1962 година Там на 30 май падаме с 0:1 от Аржентина, по-късно на 3 юни с 1:6 от Унгария и на 7 юни печелим първата точка след 0:0 с Англия, като и двата тима към този момент са отпаднали.
Четири години по-късно в Англия на 12 юли губим от Бразилия на Пеле и Гаринча с 0:2, на 16 юли с 0:3 от Португалия на Еусебио и на 20 юли с 1:3 от Унгария.
В Мексико през 1970 година един от най-силните ни тимове в историята позволява поврат от 2:0 до 2:3 от Перу на 2 юни. На 7 юни губим 2:5 от Германия и стигаме единствено до тъждество с новобранеца Мароко 1:1 на 11 юни.
Четвърто следващо международно вършим без победа във ФР Германия през 1974 година На 15 юни приключваме 0:0 с Швеция, по-късно на 19-и 1:1 с Уругвай и губим на 23 юни с 1:3 от бъдещия финалист Нидерландия.
Пропускаме две международни и се завръшаме в Мексико през 1986 година На 31 май откриваме международното и вършим 1:1 с първенеца от предното Италия. След това на 5 юни записваме същия резултат с Република Корея. На 10 юни падаме от Аржентина с 0:2, само че се класираме напред като трети тим от групата. На 1/8-финал обаче се изправяме против домакините и губим с 0:2. Така серията набъбва до 16 дуела, без да запишем победа.
17-ия дуел помни всеки българин. В първия си мач на международното в Съединени американски щати през 1994 година изненадващо падаме с 0:3 от Нигерия на 21 юни на стадион “Котън Боул ” в Далас.
Но идва 26 юни и дуелът с Гърция на “Солджър Фийлд ” в Чикаго. Помитаме съседите с 4:0 след две тъкмо изпълнени дузпи от Христо Стоичков и по един гол на Йордан Лечков и Даниел Боримиров и прокобата е счупена. И като ни се отвори едно международно, та чак до 1/2-финал, където бяхме посечени от френския рефер Жоел Киню.
За страдание обаче, по-късно имаме единствено едно международно през 1998 година, където вършим 0:0 с Парагвай, 0:1 от Нигерия и 1:6 от Испания. И изчезваме от картата към този момент цялостни 28 години, в случай че се класираме за това в Съединени американски щати, Мексико и Канада през 2026 г.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ