„Да лишим България от милиардите“. Кой бави парите от Плана за възстановяване
България чака над 700 милиона евро финансиране от Европейски Съюз доникъде на годината. За да ги получи, би трябвало да направи промени. Но не ги прави. Бави ги. Това изправя страната пред заплахата да изгуби близо милиард. Наистина ли това ще се случи?
Ще загуби ли България парите от втория транш европейско финансиране по така наречен План за възобновяване и резистентност? Това се трансформира във въпрос за 724 милиарда евро - сумата, планувана за България към средата на 2023 година за подкрепяне на стопанската система.
За да изиска заплащането от Европейската комисия и тя да го утвърди, институциите би трябвало да създадат декларираните от тях самите промени. Става въпрос за използването на общо 66 ограничения в разнообразни сфери - от битка с корупцията и енергетика, през публични поръчки и електронно ръководство.
Срокът за приемане на тези ограничения изтече на 31 декември 2022 година 22 от промените изискват промени в законодателството - би трябвало да ги гласоподава Народното събрание. Приети са едвам 3 от тях. На този декор политиците от месеци заявяват, че реализацията на Плана за възобновяване и резистентност (ПВУ) е главен приоритет.
Механизмът за възобновяване и резистентност на Европейски Съюз беше признат през 2020 година - в разгара на пандемията от COVID-19 - като инструмент за справяне с последвалата икономическа рецесия. Общо за страните от Европейски Съюз са планувани 627 милиарда евро - повече от половината като грантове, останалите - като алтернатива за преференциален заем. Всяка страна създаде собствен народен План - ангажира се с промени и планове, за които са нужни инвестции. За България до края на 2026 година са планувана общо 10,5 милиарда евро - 6,2 грантове, останалите - като нисколихвени заеми.
Много от страните в Европейски Съюз от дълго време получиха траншове по Плана. Въпреки че закъсня с документите, в края на 2022 година България съумя да получи първото заплащане. То е на стойност 2,7 милиарда лв.. За вторият транш обаче законодателните промени, които би трябвало да регистрира пред Европейската комисия, са в пъти повече от тези за
Въпреки това през последните седмици тематични болшинства в Народното събрание освен не форсираха процеса, само че го и забавиха - за неопределен срок.
Какво става след изтърван период
За втория транш досега са изпълнени едвам 9 от общо заложени 66 цели в ПВУ. 22 от задачите са законодателни, по тази причина използването им изисква работещ парламент. Крайният период беше 31 декември 2022 година От кабинета на служебния вицепремиер по еврофондовете Атанас Пеканов споделиха за Свободна Европа, че периодите за всеки обособен транш са сложени от България и не е съдбовно страната да закъснее да изиска съответно заплащане.
Проблемът идва по-скоро, в случай че се натрупат доста неизпълнени цели до 2026 година, когато е регламентирано да бъдат приключени всички промени, планувани по Плана. Това са разпоредбите на Механизма за възобновяване и резистентност на Европейски Съюз.
За момента няма явен метод какво би се случило, в случай че дадена страна не успее или се откаже да извърши някоя от заложените целиНиколай Драганов
" Това е нов механизъм и всички страни го ползват за първи път. За момента няма явен метод какво би се случило, в случай че дадена страна не успее или се откаже да извърши някоя от заложените цели ", сподели Николай Драганов , шеф на кабинета на Атанас Пеканов пред Свободна Европа.
По думите му досега нито една страна членка на Европейски Съюз не е заявявала отчасти заплащане. Практиката до момента е да се желаят съответните средства, едвам когато са изпълнени всички заложени цели в националния проект.
Може да се допусна, че при положение на несбъднат капиталов план страната няма да получи заложената съответно за него сума. Но е изключително неразбираемо какво се случва, в случай че не е изпълнена дадена промяна, по думите на Драганов. Предполага се, че някои закони биха имали по-голяма тежест от други, само че за момента не е регламентирано какви суми биха били изгубени при всеки обособен случай на несъблюдение.
22 законови промени. Какво е свършено и какво остава
Необходимите законодателни ограничения за втория транш са общо 22 , като някои от тях са в границите на един и същи закон. От тях един законопроект освен не е признат, а беше отритнат - той се отнася за отбраната на лицата, подаващи сигнали за нередности.
Три са признати дефинитивно на второ четене - законът за поощряване на заетостта (приет още от предходното 47-о Народно събрание), този за акцизите и данъчните хранилища и за правната помощ.
На първо четене депутатите са одобрили 6 промени - промени в Наказателния кодекс, в закона за противопоставяне на корупцията измежду лица, заемащи висши обществени длъжности, в този за кадастъра и имотния указател, в публичните поръчки и две промени на Търговския закон - едното визира нова правна форма на комерсиално сдружение, а другото - производствата по неплатежоспособност.
Всички останали законопроекти са на по-ранен стадий. Три са признати от комисии в Народното събрание на първо четене, само че занапред следва за влязат в пленарния дневен ред за първо гласоподаване. Това за законопроектите за медиацията, за правосъдната власт и персоналния банкрут. Други три плана са импортирани от Министерския съвет, само че не са обсъждани в Народното събрание - за електронното ръководство, биоразнообразието и етажната благосъстоятелност.
Има и два законопроекта, които към момента не са стигнали до Народното събрание от Министерския съвет - по информация на Драганов. Те са за възобновимите енергийни източници (ВЕИ) и за енергетиката . Именно това е сферата, в която се чака да има най-вече спънки пред постигането на задачите.
Една от главните аргументи за забавянето в тази ситуация е несъгласието на служебния енергиен министър Росен Христов с част от условията на Брюксел.
През ноември писа, че Христов желае да смени консултанта за енергийните планове - Европейската банка за възобновяване и развиване (ЕБВР). Според енергийния министър препоръчаните условия от банката за консултиране на енергийните планове по Плана - мегапроекта за батериите и търговете за нови ВЕИ мощности, не са били задоволително преференциални за България.
В края на декември Христов сподели пред, че работата на енергийното министерство по Плана " не се бави " и че от Европейска банка за възстановяване и развитие са се съгласили на неговите условия. Ситуацията провокира недоволството на Атанас Пеканов, съгласно който възможна промяна на консултанта в подобен миг би провокирала още по-голямо закъснение.
Защо политиците не свършат работата
Повечето от партиите в Народното събрание, както и представители на служебното държавно управление, нееднократно са определяли ПВУ като главен собствен приоритет. Необходимостта от работещ парламент, който да одобри нужните законови ограничения за второто заплащане, беше част от предизборната пропаганда на съвсем всички партии в 48-ото Народно заседание.
Сред тях са „ Продължаваме промяната “, „ Демократична България “, както и Българска социалистическа партия, чиято лидерка Корнелия Нинова дефинира Плана като една от „ три значими задания в този парламент “.
Нейният съпартиец Кристиан Вигенин изрази угриженост дали България ще получи втория транш - тъй като наподобява, че партиите желаят избори, а не работещ парламент. " Обаче дали можем да лишим България от милиардите по Плана за възобновяване и резистентност? “, сподели Вигенин в Народното събрание.
Други партии като ГЕРБ и Движение за права и свободи също показаха неодобрение от забавянето на процеса, само че трансферираха отговорността върху последното постоянно държавно управление - това на Кирил Петков. Обвиненията от ГЕРБ към партията на Петков " Продължаваме промяната " пристигнаха посредством фейсбук профила на водача ѝ Бойко Борисов.
Председателят на Движение за права и свободи Мустафа Карадайъ ги повтори няколко пъти още по време на акцията за парламентарните избори от 2 октомври.
„ Продължаваме промяната “ ръководи от декември 2021 доникъде на 2022 година, когато беше и крайният период за приемане на ограниченията по първото заплащане. След това държавното управление на Кирил Петков беше свалено с избор на съмнение, импортиран от ГЕРБ. 47-ото Народно заседание бе необуздано. В резултат ограниченията по втория транш можеха да стартират да се гласоподават едвам след сформирането на 48-ия парламент след провеждането на предварителните избори през октомври 2022 година
По-късно - през декември - претендентът за министър председател от ГЕРБ проф. Николай Габровски сподели на среща с партия „ Български напредък “, че " без държавно управление няма да имаме План за възобновяване и резистентност и правосъдна промяна ". Кандидат-премиерът не бе определен и първият мандат за сформиране на кабинет се провали.
Партията на някогашния длъжностен министър председател Стефан Янев " Български напредък " не е определяла категорично ПВУ като собствен главен приоритет, а " Възраждане " желае изцяло предоговаряне на Плана.
ПВУ стана мотив и на президента Румен Радев , който на 25 октомври, близо месец след изборите, сподели, че няма да бърза с раздаването на мандатите за сформиране на кабинет, с цел да може, в случай че се стигне до предварителни избори, те да се състоят след зимата. Една от аргументите, които уточни, бе да има време Народното събрание се гласоподава закон за бюджета за 2023 година и законите, свързани с ПВУ.
По това време служебният кабинет, назначен от Румен Радев, към момента не беше внесъл за разискване законопроектите по Плана. На идващия ден Народното събрание задължи Министерския съвет да го направи в границите на седмица.
Кой и по какъв начин забави промените в допълнение
На фона на преобладаващата на думи поддръжка за бързото задвижване на Плана депутатите прекараха близо два месеца в разногласия и близо 50 часа пленарно време в диспути за измененията в Изборния кодекс и връщането на хартиената бюлетина. В последния им работен ден за 2022 година това още веднъж беше в дневния ред на Народното събрание. Тогава с гласовете на ГЕРБ, Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи ветото на президента Румен Радев върху измененията и се станаха факт.
Също по този начин депутатите взеха две основни решения , с които в действителност може да забавят процеса толкоз, че ограниченията да не са подготвени даже до приключването на периодите за третия транш в средата на 2023 година
Първото решение беше взето също в последния работен ден на Народното събрание преди празниците - 23 декември. Депутатите от ГЕРБ, Движение за права и свободи, Българска социалистическа партия, " Възраждане " и " Български напредък " отложиха гласуването на антикорупционния закон за след Нова година. Това стана по предложение на депутата от " Възраждане " Петър Петров.
Става дума за два законопроекта надлежно на Министерския съвет и " Продължаваме Промяната " (ПП) за противопоставяне на корупцията измежду хора на висши обществени длъжности и промяна в виновната за това Комисия за противопоставяне на корупцията и за лишаване на нелегално добито имущество (КПКОНПИ). Проектите бяха утвърдени на първо четене по-рано през декември.
Забавянето на гласуването на второ четене е с най-малко месец поради оптимално нараствания на 21 дни период за оферти преди окончателното разглеждане на измененията. Това значи, че законопроектът може да стигне до пленарната зала най-рано в края на януари. Така на процедура се основава риск преди гласуването да се разпусне Народното събрание, в случай че в този период бъдат върнати неизпълнени вторият и третият мандат за сформиране на постоянно държавно управление.
Второто основно решение, което ще забави доста ограниченията за втория транш, е отхвърлянето на един от най-важните законопроекти по Плана - този за отбрана на хората, които подават сигнали за нарушавания. Това включва и сигналите за корупция.
Отхвърлени бяха и двете оферти по тематиката - на „ Демократична България “ и на служебното държавно управление - още веднъж с гласовете на ГЕРБ, Движение за права и свободи, " Възраждане " и " Български напредък ".
Подобен законопроект може да бъде импортиран още веднъж, само че това би означавало да мине изначало всички процедурни стъпки и гласувания в комисии, с цел да стигне до пленарната зала. И няма гаранция дали ще получи поддръжка от третия път.
Ще загуби ли България парите от втория транш европейско финансиране по така наречен План за възобновяване и резистентност? Това се трансформира във въпрос за 724 милиарда евро - сумата, планувана за България към средата на 2023 година за подкрепяне на стопанската система.
За да изиска заплащането от Европейската комисия и тя да го утвърди, институциите би трябвало да създадат декларираните от тях самите промени. Става въпрос за използването на общо 66 ограничения в разнообразни сфери - от битка с корупцията и енергетика, през публични поръчки и електронно ръководство.
Срокът за приемане на тези ограничения изтече на 31 декември 2022 година 22 от промените изискват промени в законодателството - би трябвало да ги гласоподава Народното събрание. Приети са едвам 3 от тях. На този декор политиците от месеци заявяват, че реализацията на Плана за възобновяване и резистентност (ПВУ) е главен приоритет.
Механизмът за възобновяване и резистентност на Европейски Съюз беше признат през 2020 година - в разгара на пандемията от COVID-19 - като инструмент за справяне с последвалата икономическа рецесия. Общо за страните от Европейски Съюз са планувани 627 милиарда евро - повече от половината като грантове, останалите - като алтернатива за преференциален заем. Всяка страна създаде собствен народен План - ангажира се с промени и планове, за които са нужни инвестции. За България до края на 2026 година са планувана общо 10,5 милиарда евро - 6,2 грантове, останалите - като нисколихвени заеми.
Много от страните в Европейски Съюз от дълго време получиха траншове по Плана. Въпреки че закъсня с документите, в края на 2022 година България съумя да получи първото заплащане. То е на стойност 2,7 милиарда лв.. За вторият транш обаче законодателните промени, които би трябвало да регистрира пред Европейската комисия, са в пъти повече от тези за
Въпреки това през последните седмици тематични болшинства в Народното събрание освен не форсираха процеса, само че го и забавиха - за неопределен срок.
Какво става след изтърван период
За втория транш досега са изпълнени едвам 9 от общо заложени 66 цели в ПВУ. 22 от задачите са законодателни, по тази причина използването им изисква работещ парламент. Крайният период беше 31 декември 2022 година От кабинета на служебния вицепремиер по еврофондовете Атанас Пеканов споделиха за Свободна Европа, че периодите за всеки обособен транш са сложени от България и не е съдбовно страната да закъснее да изиска съответно заплащане.
Проблемът идва по-скоро, в случай че се натрупат доста неизпълнени цели до 2026 година, когато е регламентирано да бъдат приключени всички промени, планувани по Плана. Това са разпоредбите на Механизма за възобновяване и резистентност на Европейски Съюз.
За момента няма явен метод какво би се случило, в случай че дадена страна не успее или се откаже да извърши някоя от заложените целиНиколай Драганов
" Това е нов механизъм и всички страни го ползват за първи път. За момента няма явен метод какво би се случило, в случай че дадена страна не успее или се откаже да извърши някоя от заложените цели ", сподели Николай Драганов , шеф на кабинета на Атанас Пеканов пред Свободна Европа.
По думите му досега нито една страна членка на Европейски Съюз не е заявявала отчасти заплащане. Практиката до момента е да се желаят съответните средства, едвам когато са изпълнени всички заложени цели в националния проект.
Може да се допусна, че при положение на несбъднат капиталов план страната няма да получи заложената съответно за него сума. Но е изключително неразбираемо какво се случва, в случай че не е изпълнена дадена промяна, по думите на Драганов. Предполага се, че някои закони биха имали по-голяма тежест от други, само че за момента не е регламентирано какви суми биха били изгубени при всеки обособен случай на несъблюдение.
22 законови промени. Какво е свършено и какво остава
Необходимите законодателни ограничения за втория транш са общо 22 , като някои от тях са в границите на един и същи закон. От тях един законопроект освен не е признат, а беше отритнат - той се отнася за отбраната на лицата, подаващи сигнали за нередности.
Три са признати дефинитивно на второ четене - законът за поощряване на заетостта (приет още от предходното 47-о Народно събрание), този за акцизите и данъчните хранилища и за правната помощ.
На първо четене депутатите са одобрили 6 промени - промени в Наказателния кодекс, в закона за противопоставяне на корупцията измежду лица, заемащи висши обществени длъжности, в този за кадастъра и имотния указател, в публичните поръчки и две промени на Търговския закон - едното визира нова правна форма на комерсиално сдружение, а другото - производствата по неплатежоспособност.
Всички останали законопроекти са на по-ранен стадий. Три са признати от комисии в Народното събрание на първо четене, само че занапред следва за влязат в пленарния дневен ред за първо гласоподаване. Това за законопроектите за медиацията, за правосъдната власт и персоналния банкрут. Други три плана са импортирани от Министерския съвет, само че не са обсъждани в Народното събрание - за електронното ръководство, биоразнообразието и етажната благосъстоятелност.
Има и два законопроекта, които към момента не са стигнали до Народното събрание от Министерския съвет - по информация на Драганов. Те са за възобновимите енергийни източници (ВЕИ) и за енергетиката . Именно това е сферата, в която се чака да има най-вече спънки пред постигането на задачите.
Една от главните аргументи за забавянето в тази ситуация е несъгласието на служебния енергиен министър Росен Христов с част от условията на Брюксел.
През ноември писа, че Христов желае да смени консултанта за енергийните планове - Европейската банка за възобновяване и развиване (ЕБВР). Според енергийния министър препоръчаните условия от банката за консултиране на енергийните планове по Плана - мегапроекта за батериите и търговете за нови ВЕИ мощности, не са били задоволително преференциални за България.
В края на декември Христов сподели пред, че работата на енергийното министерство по Плана " не се бави " и че от Европейска банка за възстановяване и развитие са се съгласили на неговите условия. Ситуацията провокира недоволството на Атанас Пеканов, съгласно който възможна промяна на консултанта в подобен миг би провокирала още по-голямо закъснение.
Защо политиците не свършат работата
Повечето от партиите в Народното събрание, както и представители на служебното държавно управление, нееднократно са определяли ПВУ като главен собствен приоритет. Необходимостта от работещ парламент, който да одобри нужните законови ограничения за второто заплащане, беше част от предизборната пропаганда на съвсем всички партии в 48-ото Народно заседание.
Сред тях са „ Продължаваме промяната “, „ Демократична България “, както и Българска социалистическа партия, чиято лидерка Корнелия Нинова дефинира Плана като една от „ три значими задания в този парламент “.
Нейният съпартиец Кристиан Вигенин изрази угриженост дали България ще получи втория транш - тъй като наподобява, че партиите желаят избори, а не работещ парламент. " Обаче дали можем да лишим България от милиардите по Плана за възобновяване и резистентност? “, сподели Вигенин в Народното събрание.
Други партии като ГЕРБ и Движение за права и свободи също показаха неодобрение от забавянето на процеса, само че трансферираха отговорността върху последното постоянно държавно управление - това на Кирил Петков. Обвиненията от ГЕРБ към партията на Петков " Продължаваме промяната " пристигнаха посредством фейсбук профила на водача ѝ Бойко Борисов.
Председателят на Движение за права и свободи Мустафа Карадайъ ги повтори няколко пъти още по време на акцията за парламентарните избори от 2 октомври.
„ Продължаваме промяната “ ръководи от декември 2021 доникъде на 2022 година, когато беше и крайният период за приемане на ограниченията по първото заплащане. След това държавното управление на Кирил Петков беше свалено с избор на съмнение, импортиран от ГЕРБ. 47-ото Народно заседание бе необуздано. В резултат ограниченията по втория транш можеха да стартират да се гласоподават едвам след сформирането на 48-ия парламент след провеждането на предварителните избори през октомври 2022 година
По-късно - през декември - претендентът за министър председател от ГЕРБ проф. Николай Габровски сподели на среща с партия „ Български напредък “, че " без държавно управление няма да имаме План за възобновяване и резистентност и правосъдна промяна ". Кандидат-премиерът не бе определен и първият мандат за сформиране на кабинет се провали.
Партията на някогашния длъжностен министър председател Стефан Янев " Български напредък " не е определяла категорично ПВУ като собствен главен приоритет, а " Възраждане " желае изцяло предоговаряне на Плана.
ПВУ стана мотив и на президента Румен Радев , който на 25 октомври, близо месец след изборите, сподели, че няма да бърза с раздаването на мандатите за сформиране на кабинет, с цел да може, в случай че се стигне до предварителни избори, те да се състоят след зимата. Една от аргументите, които уточни, бе да има време Народното събрание се гласоподава закон за бюджета за 2023 година и законите, свързани с ПВУ.
По това време служебният кабинет, назначен от Румен Радев, към момента не беше внесъл за разискване законопроектите по Плана. На идващия ден Народното събрание задължи Министерския съвет да го направи в границите на седмица.
Кой и по какъв начин забави промените в допълнение
На фона на преобладаващата на думи поддръжка за бързото задвижване на Плана депутатите прекараха близо два месеца в разногласия и близо 50 часа пленарно време в диспути за измененията в Изборния кодекс и връщането на хартиената бюлетина. В последния им работен ден за 2022 година това още веднъж беше в дневния ред на Народното събрание. Тогава с гласовете на ГЕРБ, Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи ветото на президента Румен Радев върху измененията и се станаха факт.
Също по този начин депутатите взеха две основни решения , с които в действителност може да забавят процеса толкоз, че ограниченията да не са подготвени даже до приключването на периодите за третия транш в средата на 2023 година
Първото решение беше взето също в последния работен ден на Народното събрание преди празниците - 23 декември. Депутатите от ГЕРБ, Движение за права и свободи, Българска социалистическа партия, " Възраждане " и " Български напредък " отложиха гласуването на антикорупционния закон за след Нова година. Това стана по предложение на депутата от " Възраждане " Петър Петров.
Става дума за два законопроекта надлежно на Министерския съвет и " Продължаваме Промяната " (ПП) за противопоставяне на корупцията измежду хора на висши обществени длъжности и промяна в виновната за това Комисия за противопоставяне на корупцията и за лишаване на нелегално добито имущество (КПКОНПИ). Проектите бяха утвърдени на първо четене по-рано през декември.
Забавянето на гласуването на второ четене е с най-малко месец поради оптимално нараствания на 21 дни период за оферти преди окончателното разглеждане на измененията. Това значи, че законопроектът може да стигне до пленарната зала най-рано в края на януари. Така на процедура се основава риск преди гласуването да се разпусне Народното събрание, в случай че в този период бъдат върнати неизпълнени вторият и третият мандат за сформиране на постоянно държавно управление.
Второто основно решение, което ще забави доста ограниченията за втория транш, е отхвърлянето на един от най-важните законопроекти по Плана - този за отбрана на хората, които подават сигнали за нарушавания. Това включва и сигналите за корупция.
Отхвърлени бяха и двете оферти по тематиката - на „ Демократична България “ и на служебното държавно управление - още веднъж с гласовете на ГЕРБ, Движение за права и свободи, " Възраждане " и " Български напредък ".
Подобен законопроект може да бъде импортиран още веднъж, само че това би означавало да мине изначало всички процедурни стъпки и гласувания в комисии, с цел да стигне до пленарната зала. И няма гаранция дали ще получи поддръжка от третия път.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ