България дълго време няма да влезне в еврозоната, защото не е готова
България няма да влезе в еврозоната от 1 януари 2024 година, заяви министърът на финансите Росица Велкова в петък. На съвещанието на Еврогрупата при започване на предходната седмицата страната ни не е била изслушана за готовността й, въпреки точката да е била в дневния ред. Причината е, че България не извършва инфлационния аршин по Маастрихт и не е приела нужното законодателство, с цел да изиска оценка за присъединение към еврозоната от 1 януари 2024 година, изясни министър Росица Велкова. По думите й новата целева дата е 1 януари 2025 година
Основното, което се открои в изявлението в петък на служебния министър на финансите е, че България не дава отговор и на критерия за инфлация. „ Служебният кабинет работи интензивно по нейното преодоляване, само че за това е необходим по-дълъг интервал - няколко месеца ", съобщи министър Велкова. Това е основният фактор, в който една страна може да влезне в еврозоната. Още преди месец рейтинговата организация Fitch Ratings написа в собствен отчет, че високата инфлация е основна спънка за присъединението към еврозоната, което в последна сметка бе отсрочено за след 2024 година И позна, което не беше по никакъв начин мъчно. Само че очакванията на финансовия министър, че България ще се оправи с инфлацията за няколко месеца, надали ще се осъществен.
Изпълнението на критерия за ценова непоклатимост (който не бе реализиран в оценката за 2022 г.) още веднъж беше основно затруднение. 12-месечната междинна инфлация съгласно хармонизирания показател на потребителските цени (ХИПЦ), който през декември бе на равнище от 13%, е много над равнището на трите най-добре представящи се страни членки на Европейски Съюз през 2022 година и се чака това да продължи, даже през 2024 година За разлика от Хърватия, която се причисли към еврозоната на 1 януари тази година, България е прекомерно надалеч от задачата, с цел да се възползва от премахването на нетипичните стойности.
Това усили рисковете за закъснение на приемането на еврото след 2024 година Потенциалът за по-нататъшни забавяния ще зависи от развиването на инфлацията в България и на други места в Европейски Съюз, което е нестабилно.
Инфлацията в Европейски Съюз понижава, у нас се стабилизира, съгласно Евростат.
Инфлацията в Европейския съюз е спаднала до 10,4 на 100 през декември 2022 година от 11,1 на 100, маркирани през ноември. Същевременно в еврозоната тя се е забавила до 9,2 на 100 по отношение на 10,1 на 100 през ноември. Това демонстрират най-новите данни за изменението на ХИПЦ на европейската статистическа работа Евростат. На месечна база през декември инфлацията е била с 0,2 на 100 по-ниска в Европейски Съюз и с 0,4 на 100 в еврозоната.
В България темпът на изменение на потребителските цени съгласно ХИПЦ е запазил стойностите си през декември - 14,3 на 100 на годишна основа. Така годишната инфлация в страната ни е останала без смяна през последния месец на 2022 година, до момента в който през октомври и ноември намаляваше. По методологията на Национален статистически институт, която се разграничава по тежестта на обособените съставни елементи, българската инфлация за декември беше 16,9 на 100, на равнището от предходния месец.
От февруари 2022 година инфлацията в страната ни беше една от най-високите в съпоставяне със страните от Европейски Съюз. 2022 ще се запомни като година на доста висока инфлация в целия свят и в частност и Европа. Но за какво в България тя бе рекордно висока? Отговорът на този въпрос е в спекулата. В страната ни постоянно, когато цените стартират да се повишават даже и минимално в международен мащаб, това незабавно се отразява. Обратното обаче не се случва. Показателен образец е с цените на горивата по бензиностанциите. В момента, в който цените на международните пазари се покачиха, у нас незабавно се отразиха на бензиноколонките, а те от своя страна мигновено се отразиха на тези в магазините. Когато обаче цените на горивата се намалиха, цените по магазините не мръднаха.
Затова е добра вест, че България няма да влезне в еврозоната, тъй като по този метод ще се избегне една нова инфлация.
По принцип самото влизане в еврозоната не допуска повишаване на цените. Или в случай че има някакво покачване на цените, то би трябвало да е минимално. Но това е единствено на хартия. У нас обаче това сигурно повишаване и нова инфлация при влизане в еврозоната щеше да има. Първо, при превалутирането от лев в евро цените щяха да се закръглят към по-високата стойност. Освен това какъв брой ще е тази висока стойност отново не е ясно.
От този развой търговците щяха се възползват и да си покачат цените, без действително да има съображение за това. На обещанието, че контролните органи ще стопират този развой, няма по какъв начин да се вържем, тъй като тогава дано да попитаме въпрос къде бяха същите тези органи, когато предходната година всички цени у нас скочиха стремглаво, в случай, че в Европейски Съюз не стана тъкмо по този начин. Къде са тези контролни органи, когато една и съща марка българската лютеница в Германия, Нидерландия и Швеция се продава по-евтино от България, където няма разноски за превоз. Заради всичко това е по-добре, че България няма да влезне в еврозоната през 2024 година Няма да влезне и през 2025 година, и през 2026 година, а може би и много години напред, тъй като тези, които сякаш желаят да влезнем, няма да рискуват в действителност да вкарат страната ни в еврозоната.
Друг проблем е бюджетният недостиг.
Всички депутати, които сякаш желаеха България да влезе в еврозоната, направиха, тъй че това да не се случи в околните години. Докато се гласоподаваха текстовете по приемането на второ четене на снадки бюджет от 2022 година, който да важи и тази година, съвсем всички парламентарни сили заедно гласоподаваха промени, които усилиха още повече бюджетния недостиг. Тогава разнообразни парламентарни групи се състезаваха с оферти за увеличение на разходната част на бюджета за тази година. Това е доста сериозен проинфлационен риск и може да вкара на страната ни в дългова серпантина, тъй като някои от ограниченията касаят разноски и в последващи години.
Бюджетният недостиг застрашително пораства, а това ще бъде и спънка пред влизането ни в еврозоната дълги години напред. По този метод представителите на политическите сили, които сякаш се бореха за влизането на страната ни в еврозоната направиха, тъй че това да не се случи.
Нека да не бързаме да влизаме в еврозоната, откакто не сме подготвени.
България влезе и в Европейския съюз и стана най-бедната страна в Европейски Съюз. Оттогава не сме станали по-богата за жалост. Подобен сюжет ни чака и при едно преждевременно влизане в еврозоната. Особено в тази високорискова конюнктура в света. Българският лев е постоянен. Той така и така е обвързван с еврото, тъй че няма защо да даваме напън да се отхвърляме от националната си валута. Няма потребност единствено да си вкарваме „ главата в торбата ". В момента в еврозоната страдат най-вече страните, които Централна и Източна Европа. Затова дано първо да си оправим инфлацията, бюджетния недостиг, стандарта на живот на българите и чак тогава, когато в действителност сме подготвени, да влезнем в еврозоната. Но дотогава би трябвало контролните органи, които са призвани да се оправят със спекулантите, да стартират да си правят работата, само че с обстоятелства, а освен на думи.
Основното, което се открои в изявлението в петък на служебния министър на финансите е, че България не дава отговор и на критерия за инфлация. „ Служебният кабинет работи интензивно по нейното преодоляване, само че за това е необходим по-дълъг интервал - няколко месеца ", съобщи министър Велкова. Това е основният фактор, в който една страна може да влезне в еврозоната. Още преди месец рейтинговата организация Fitch Ratings написа в собствен отчет, че високата инфлация е основна спънка за присъединението към еврозоната, което в последна сметка бе отсрочено за след 2024 година И позна, което не беше по никакъв начин мъчно. Само че очакванията на финансовия министър, че България ще се оправи с инфлацията за няколко месеца, надали ще се осъществен.
Изпълнението на критерия за ценова непоклатимост (който не бе реализиран в оценката за 2022 г.) още веднъж беше основно затруднение. 12-месечната междинна инфлация съгласно хармонизирания показател на потребителските цени (ХИПЦ), който през декември бе на равнище от 13%, е много над равнището на трите най-добре представящи се страни членки на Европейски Съюз през 2022 година и се чака това да продължи, даже през 2024 година За разлика от Хърватия, която се причисли към еврозоната на 1 януари тази година, България е прекомерно надалеч от задачата, с цел да се възползва от премахването на нетипичните стойности.
Това усили рисковете за закъснение на приемането на еврото след 2024 година Потенциалът за по-нататъшни забавяния ще зависи от развиването на инфлацията в България и на други места в Европейски Съюз, което е нестабилно.
Инфлацията в Европейски Съюз понижава, у нас се стабилизира, съгласно Евростат.
Инфлацията в Европейския съюз е спаднала до 10,4 на 100 през декември 2022 година от 11,1 на 100, маркирани през ноември. Същевременно в еврозоната тя се е забавила до 9,2 на 100 по отношение на 10,1 на 100 през ноември. Това демонстрират най-новите данни за изменението на ХИПЦ на европейската статистическа работа Евростат. На месечна база през декември инфлацията е била с 0,2 на 100 по-ниска в Европейски Съюз и с 0,4 на 100 в еврозоната.
В България темпът на изменение на потребителските цени съгласно ХИПЦ е запазил стойностите си през декември - 14,3 на 100 на годишна основа. Така годишната инфлация в страната ни е останала без смяна през последния месец на 2022 година, до момента в който през октомври и ноември намаляваше. По методологията на Национален статистически институт, която се разграничава по тежестта на обособените съставни елементи, българската инфлация за декември беше 16,9 на 100, на равнището от предходния месец.
От февруари 2022 година инфлацията в страната ни беше една от най-високите в съпоставяне със страните от Европейски Съюз. 2022 ще се запомни като година на доста висока инфлация в целия свят и в частност и Европа. Но за какво в България тя бе рекордно висока? Отговорът на този въпрос е в спекулата. В страната ни постоянно, когато цените стартират да се повишават даже и минимално в международен мащаб, това незабавно се отразява. Обратното обаче не се случва. Показателен образец е с цените на горивата по бензиностанциите. В момента, в който цените на международните пазари се покачиха, у нас незабавно се отразиха на бензиноколонките, а те от своя страна мигновено се отразиха на тези в магазините. Когато обаче цените на горивата се намалиха, цените по магазините не мръднаха.
Затова е добра вест, че България няма да влезне в еврозоната, тъй като по този метод ще се избегне една нова инфлация.
По принцип самото влизане в еврозоната не допуска повишаване на цените. Или в случай че има някакво покачване на цените, то би трябвало да е минимално. Но това е единствено на хартия. У нас обаче това сигурно повишаване и нова инфлация при влизане в еврозоната щеше да има. Първо, при превалутирането от лев в евро цените щяха да се закръглят към по-високата стойност. Освен това какъв брой ще е тази висока стойност отново не е ясно.
От този развой търговците щяха се възползват и да си покачат цените, без действително да има съображение за това. На обещанието, че контролните органи ще стопират този развой, няма по какъв начин да се вържем, тъй като тогава дано да попитаме въпрос къде бяха същите тези органи, когато предходната година всички цени у нас скочиха стремглаво, в случай, че в Европейски Съюз не стана тъкмо по този начин. Къде са тези контролни органи, когато една и съща марка българската лютеница в Германия, Нидерландия и Швеция се продава по-евтино от България, където няма разноски за превоз. Заради всичко това е по-добре, че България няма да влезне в еврозоната през 2024 година Няма да влезне и през 2025 година, и през 2026 година, а може би и много години напред, тъй като тези, които сякаш желаят да влезнем, няма да рискуват в действителност да вкарат страната ни в еврозоната.
Друг проблем е бюджетният недостиг.
Всички депутати, които сякаш желаеха България да влезе в еврозоната, направиха, тъй че това да не се случи в околните години. Докато се гласоподаваха текстовете по приемането на второ четене на снадки бюджет от 2022 година, който да важи и тази година, съвсем всички парламентарни сили заедно гласоподаваха промени, които усилиха още повече бюджетния недостиг. Тогава разнообразни парламентарни групи се състезаваха с оферти за увеличение на разходната част на бюджета за тази година. Това е доста сериозен проинфлационен риск и може да вкара на страната ни в дългова серпантина, тъй като някои от ограниченията касаят разноски и в последващи години.
Бюджетният недостиг застрашително пораства, а това ще бъде и спънка пред влизането ни в еврозоната дълги години напред. По този метод представителите на политическите сили, които сякаш се бореха за влизането на страната ни в еврозоната направиха, тъй че това да не се случи.
Нека да не бързаме да влизаме в еврозоната, откакто не сме подготвени.
България влезе и в Европейския съюз и стана най-бедната страна в Европейски Съюз. Оттогава не сме станали по-богата за жалост. Подобен сюжет ни чака и при едно преждевременно влизане в еврозоната. Особено в тази високорискова конюнктура в света. Българският лев е постоянен. Той така и така е обвързван с еврото, тъй че няма защо да даваме напън да се отхвърляме от националната си валута. Няма потребност единствено да си вкарваме „ главата в торбата ". В момента в еврозоната страдат най-вече страните, които Централна и Източна Европа. Затова дано първо да си оправим инфлацията, бюджетния недостиг, стандарта на живот на българите и чак тогава, когато в действителност сме подготвени, да влезнем в еврозоната. Но дотогава би трябвало контролните органи, които са призвани да се оправят със спекулантите, да стартират да си правят работата, само че с обстоятелства, а освен на думи.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ