България неподготвена за земетресения – експерти алармират за сериозни проблеми

България неподготвена за трусове – специалисти сигнализират за съществени проблеми в сградния фонд
България е неподготвена за мощни трусове, а сеизмичната накърнимост на сградния фонд в страната буди съществени терзания, изключително след вчерашното земетресение в Истанбул, сигнализират експерти.
„ България е в сеизмична зона. София и покрайнините са в зона,
която е с висока накърнимост от трусове. Не може да се планува точната дата и час, когато земята ще се разтресе, само че въпреки всичко има изразена честота “, коментира инж. Георги Кордов, експерт в региона.
Експертът акцентира сериозния контрастност сред подготовката
на прилежащите ни страни и България. В Гърция и Турция към този момент се готвят за голямо земетресение чрез оценка на сградния фонд, до момента в който у нас сходни ограничения липсват.
Проблемът със старите здания и своеволните преустройства
Особено обезпокоително е положението на постройките в центъра на София, строени през 30-те, 40-те и 50-те години на предишния век. След демократичните промени стартира всеобщо преустрояване на партерните им етажи за превръщането
им в търговски обекти, което основава съществени опасности при земетресение.
Инж. Кордов предлага съответно решение на казуса: „ Необходима е смяна в нормативната уредба – за всяко преустрояване на сутеренен или надпартерен етаж би трябвало да се желае единодушието на етажната благосъстоятелност. “ В момента това се изисква единствено при първата смяна в постройката.
Сеизмични паспорти – скъпи, само че нужни
Според проф. инж. Димитър Назърски, учител в Университета по архитектура, строителство и геодезия, разковничето за възстановяване на сеизмичната сигурност на старите здания в столицата се крие в тяхната инспекция и издаване на така наречен паспорти. Процедурата коства сред 500 и 1000 лв., само че е от основно значение за сигурността.
Шокираща статистика за мълниезащитата
Над 80% от старите здания в страната са без мълниезащита, сочат неофициални данни, обявени от инж. Христомир Иванов. Той изяснява, че първоначално, когато постройките са строени, е планувана такава отбрана, само че при следващи поправки на покривите тя не се слага назад.
„ Най-опасното в тази ситуация е, че без отбрана от мълнии са учебните заведения и детските градини “,
предизвестява инж. Иванов. Той добавя, че добре проектираната отбрана би предпазила освен постройката и електрониката в нея, само че също и прилежащите двор, спортна площадка или басейн.
Парадоксално е, че България е на трето място в Европа
по произвеждане на мълниезащитни уреди след Франция и Испания, само че все пак годишно има жертви от мълнии.
Проф. Назърски приканва контролните органи да бъдат по-бдителни
за тези проблеми при градежа и ремонта на здания, като акцентира, че даже и новото строителство страда от липса на мълниезащита.

Природните бедствия са непредвидими, само че предварителната защита е в човешки ръце, а специалистите са безапелационни – за момента в София и страната като цяло тя не е на нужното равнище.