Димо Тонев: Провали ни нагласата Каквото стане
България не съумя да се класира за Олимпийските игри в Париж, откакто приключи на пето място от 8 отбора с актив от 4 победи и 3 загуби. Българите имаха положителни шансове поради резултатите в групата, само че изпуснатите благоприятни условия против Аржентина и Полша не дадоха шансове за квота. Бившият капитан на националния тим и член на УС на волейболната федерация Димо Тонев разяснява аргументите за неуспеха пред " Тема Спорт ".
Привкусът след шампионата
С спорни усеща съм, както и мнозина от волейболните почитатели. Изпуснахме една прелестна опция. Всички приказват какъв брой малко не ни стигнало, в случай че бяхме играли по този начин или другояче... Факт е, че изпуснахме страхотни шансове и с Полша, и с Аржентина. Неудовлетворение за станалото има у всички.
Константинов прикани Соколов да размишления
Редно е да има бенефис пред родна аудитория, сподели Гибона
Няма по какъв начин тимът да играе на максимума, като тръгваш на квалификацията с настройката и мотивацията " Каквото стане ". Или тръгваш да се класираш, или не. С " Каквото стане " не отпътуваме с цялостен състав, отиваме с един диагонал... Мотивацията не беше на нужното равнище. Не може да отидеш по този начин на квалификацията и като ти се открие опция, внезапно да се мотивираш. Най-силните тимове, които играха Лига на нациите, а по-късно европейско състезание и Панамерикански игри, бяха поизчерпали силите си за това последно съревнование.
И в случай че ние бяхме се готвили и насочили вниманието си единствено към тази подготовка, можеше да е друго. Ще кажете - нямаме състезатели. Колкото имаме - толкоз. Ако го бяхме създали по най-хубавия метод, възможностите ни бяха действителни. Сега към този момент е късно.
Време за заключения
Трябва разбор - да се каже за какво се стигна дотук, използвахме ли всички най-хубави състезатели, имахме ли вярната мотивация, треньорският щаб оптимално ли организира това съревнование като подготовка и присъединяване. От всички тези неща би трябвало да си извадим изводите. Ако сме позволили неточности, да не ги повтаряме. Няма потребност да търсим къде е виновността. При нас нещата се повтарят непрекъснато. Винаги съм казвал - ние нямаме тактика за развиване на националните тимове.
Пламен Константинов: Големите тимове не се бият без начален удар
" Там би трябвало да работим доста "
Младежките гарнитури вървят добре, само че кои са в този момент заместниците на Цецо Соколов, на Мартин Атанасов, на Георги Сеганов? Кои са? Някой ще каже - младият Симеон Николов. Да, той се включи в откъслечни моменти и го направи в действителност доста добре. Но дали един 16-годишен разпределител е подготвен да води народен тим в борби на огромни шампионати? Според мен - не. Технически той може да има качествата. Но с цел да стане разпределител, му трябват най-малко още 4-5 години игра. Ако Цецо Соколов спре да играе, а той най-вероятно ще го направи, кой ще е идващият? Ще пуснем диагонала на младежкия народен тим да се бие с Италия и Щатите ли? В света никой не го е направил. Мисля, че и нашите състезатели няма да го реализиран без нужния опит.
Мартин Стоев: Волейболът изпраща една изгубена година
Не са ме канили за народен селекционер, безапелационен е експертът
Игровите проблеми
Навсякъде бяха - начален удар, посрещане, разпределителят ни с доста огромни проблеми. Мотивацията не беше на равнище. Когато излезеш на " Каквото стане " и изпуснеш контра на 24-та точка и питаш " Какво стана? ", то е станало преди мача. Когато си с настройка да мине този шампионат и да си вървим по клубовете, става по този начин. Технически разбор може да вършим до на следващия ден сутринта. Но някой би трябвало да го направи. Лошото е, че федерацията не го и не търси отговорност от никого.
Критиките от страна на Стоев
Мартин е прав, само че той е индивидуален. Годината е празна, само че не поради резултатите, а тъй като нямаме подготвени състезатели за идващите години. Всяка година приказваме за подмладяване, само че тези играчи би трябвало да се интегрират последователно. Това е дълъг развой. И натурален. Талантите би трябвало да стартират да упражняват, да играят в контроли, в публични мачове. Говореше се, че квалификацията е добра опция за обиграване на млади състезатели. Ако бяхме отишли с млади, щеше да е неточност, тъй като имахме действителни шансове.
Отсъствието на Скримов
Ако имахме действителни упоритости за класиране на олимпиада, за мен на Тодор Скримов трябваше да се каже по този начин: " Няма да упражнявате цяло лято, тъй като сте изтощени, имате контузии и по този начин нататък. Ще дойдете да упражнявате два месеца преди квалификацията. Хем няма да ходите в Сибир на майна си Райна, а ще сте си в България да се готвите. " И за тях щеше да е супер, и за националния.
Цецо Соколов на европейското беше бледа сянка, а на квалификацията - радикално друг. Защото тренира 40 дни повече. Двама-трима опитни можеше да се викнат да упражняват особено за квалификацията. Но би трябвало здрава работа с националния тим. На разпределителя Сеганов очевидно не му се обръща внимание в клубния тим и той не е мръднал за последните 5 години. И в случай че се работи лятото с него 5 месеца, няма да ги хвърля от другата страна топките. Време има задоволително за работа.
Привкусът след шампионата
С спорни усеща съм, както и мнозина от волейболните почитатели. Изпуснахме една прелестна опция. Всички приказват какъв брой малко не ни стигнало, в случай че бяхме играли по този начин или другояче... Факт е, че изпуснахме страхотни шансове и с Полша, и с Аржентина. Неудовлетворение за станалото има у всички.
Константинов прикани Соколов да размишления
Редно е да има бенефис пред родна аудитория, сподели Гибона
Няма по какъв начин тимът да играе на максимума, като тръгваш на квалификацията с настройката и мотивацията " Каквото стане ". Или тръгваш да се класираш, или не. С " Каквото стане " не отпътуваме с цялостен състав, отиваме с един диагонал... Мотивацията не беше на нужното равнище. Не може да отидеш по този начин на квалификацията и като ти се открие опция, внезапно да се мотивираш. Най-силните тимове, които играха Лига на нациите, а по-късно европейско състезание и Панамерикански игри, бяха поизчерпали силите си за това последно съревнование.
И в случай че ние бяхме се готвили и насочили вниманието си единствено към тази подготовка, можеше да е друго. Ще кажете - нямаме състезатели. Колкото имаме - толкоз. Ако го бяхме създали по най-хубавия метод, възможностите ни бяха действителни. Сега към този момент е късно.
Време за заключения
Трябва разбор - да се каже за какво се стигна дотук, използвахме ли всички най-хубави състезатели, имахме ли вярната мотивация, треньорският щаб оптимално ли организира това съревнование като подготовка и присъединяване. От всички тези неща би трябвало да си извадим изводите. Ако сме позволили неточности, да не ги повтаряме. Няма потребност да търсим къде е виновността. При нас нещата се повтарят непрекъснато. Винаги съм казвал - ние нямаме тактика за развиване на националните тимове.
Пламен Константинов: Големите тимове не се бият без начален удар
" Там би трябвало да работим доста "
Младежките гарнитури вървят добре, само че кои са в този момент заместниците на Цецо Соколов, на Мартин Атанасов, на Георги Сеганов? Кои са? Някой ще каже - младият Симеон Николов. Да, той се включи в откъслечни моменти и го направи в действителност доста добре. Но дали един 16-годишен разпределител е подготвен да води народен тим в борби на огромни шампионати? Според мен - не. Технически той може да има качествата. Но с цел да стане разпределител, му трябват най-малко още 4-5 години игра. Ако Цецо Соколов спре да играе, а той най-вероятно ще го направи, кой ще е идващият? Ще пуснем диагонала на младежкия народен тим да се бие с Италия и Щатите ли? В света никой не го е направил. Мисля, че и нашите състезатели няма да го реализиран без нужния опит.
Мартин Стоев: Волейболът изпраща една изгубена година
Не са ме канили за народен селекционер, безапелационен е експертът
Игровите проблеми
Навсякъде бяха - начален удар, посрещане, разпределителят ни с доста огромни проблеми. Мотивацията не беше на равнище. Когато излезеш на " Каквото стане " и изпуснеш контра на 24-та точка и питаш " Какво стана? ", то е станало преди мача. Когато си с настройка да мине този шампионат и да си вървим по клубовете, става по този начин. Технически разбор може да вършим до на следващия ден сутринта. Но някой би трябвало да го направи. Лошото е, че федерацията не го и не търси отговорност от никого.
Критиките от страна на Стоев
Мартин е прав, само че той е индивидуален. Годината е празна, само че не поради резултатите, а тъй като нямаме подготвени състезатели за идващите години. Всяка година приказваме за подмладяване, само че тези играчи би трябвало да се интегрират последователно. Това е дълъг развой. И натурален. Талантите би трябвало да стартират да упражняват, да играят в контроли, в публични мачове. Говореше се, че квалификацията е добра опция за обиграване на млади състезатели. Ако бяхме отишли с млади, щеше да е неточност, тъй като имахме действителни шансове.
Отсъствието на Скримов
Ако имахме действителни упоритости за класиране на олимпиада, за мен на Тодор Скримов трябваше да се каже по този начин: " Няма да упражнявате цяло лято, тъй като сте изтощени, имате контузии и по този начин нататък. Ще дойдете да упражнявате два месеца преди квалификацията. Хем няма да ходите в Сибир на майна си Райна, а ще сте си в България да се готвите. " И за тях щеше да е супер, и за националния.
Цецо Соколов на европейското беше бледа сянка, а на квалификацията - радикално друг. Защото тренира 40 дни повече. Двама-трима опитни можеше да се викнат да упражняват особено за квалификацията. Но би трябвало здрава работа с националния тим. На разпределителя Сеганов очевидно не му се обръща внимание в клубния тим и той не е мръднал за последните 5 години. И в случай че се работи лятото с него 5 месеца, няма да ги хвърля от другата страна топките. Време има задоволително за работа.
Източник: topsport.bg
КОМЕНТАРИ