Радан Кънев: Кризата показа нужда от търговска независимост на Европа
„ България не би трябвало да се лишава от европейска помощ поради опцията тези средства да бъдат усвоени по непозволен метод. Така че ние би трябвало да участваме в постигането на задачите и да се възползваме от опциите на Европейския оздравителен проект. "
Това съобщи евродепутатът Радан Кънев на проведена от него онлайн видеоконференция на тематика „ Животът след пандемията – връщане към естественото или ново начало ”. Основната тематика на диалога беше тази за възобновяване и трансформацията на европейската стопанска система след COVID-19 рецесията.
Европейският оздравителен проект възлиза на 750 милиарда евро, като 500 милиарда безплатни средства и 250 милиарда заеми ще бъдат вкарани в европейската стопанска система за тези средства да подтикват икономическия напредък след рецесията . Размерът на избавителната икономическа стратегия е с 50% повече от първичната концепция на водачите на Франция и Германия.
С този пакет Европейски Съюз ще се опита възобновяване да бъде на друга степен, защото Европейска комисия е амбициозна. Затова възобновяване вместо да бъде връщане към остарялото, ще би трябвало да включва възстановяване на икономическото положение на страните по отношение на условията на Зелената договорка за околната среда и по-широката цифровизация. ” – уточни някогашният вицепремиер Ивайло Калфин.
Според него обаче, с цел да бъдат реализирани тези цели е нужна съответно показана стратегия по страни, а освен финансова помощ.
Тиери Бретон, комисарят за вътрешния пазар, пък дефинира решението раздаването на това огромно количество пари за подкрепяне на стопанската система като исторически миг, само че той уточни, че след това отговорността за събирането на тези пари също ще бъде извънредно огромна.
Във връзка с разходването на тези средства Юлиан Попов, някогашен министър на околната среда и водите и специалист по климатичните политики, показва, че задачата на бизнеса би трябвало да бъдат вложенията, а не усвояването, защото инвестицията води до разгръщане, а усвояването на стесняване на бизнеса.
„ В идващите 6 месеца. ”, уточни Попов, защото тези средства дават опция за промяна на българската стопанска система, а сходна опция съгласно него надали ще се отдаде на България още веднъж през идващите години.
Връщане към естественото без ново начало значи връщане към отрицателните аспекти отпреди 1 година. Преди всичко тази рецесия ясно очерта потребността от нападателна индустриална рационализация в Европа, възобновяване на комерсиалната самостоятелност на европейския континент . Кризата сподели потребността от софтуерно настигане от Европейски Съюз на неговите съперници, уточни евродепутатът Радан Кънев.
„ Отношението по отношение на Китай ще се трансформира, то към този момент се трансформира и Европейски Съюз обмисля по какъв начин да предприеме тази крачка. Както Европейски Съюз, по този начин и Съединени американски щати ще се опитат да се освободят от тази взаимозависимост, която сами построиха , от страна на производството и диверсификация. ”, уточни от своя страна Даниел Митов, някогашен министър на външните работи, представен от Дебати.
Според него обаче и свободи в името на значима обща цел, като това би дало опция на държавни управления с тоталитарна устременост в съответни обстановки да лишават правата и в никакъв случай повече да не ги върнат.
Митов прави прогноза и за това, че термокамерите, които се употребяват като метод за определяне на евентуално заболели от ковид лица, могат да станат част от нашето всекидневие, сходно на металодетекторите. Според него след привършване на тази рецесия
Където приказваме за оздравителен пакет, би трябвало да приказваме и за Зелена договорка. Това уточни на видеоконференцията Юлиан Попов, някогашен министър на околната среда и водите и специалист по климатични политики, като съгласно него в проекта за възобновяване на стопанската система би трябвало наложително да бъде включена и сполучливата промишленост.
Пример за реализиране на триумф по отношение на проекта за въглеродна индиферентност той даде с Англия , където по негови думи „ през последните 66 дни въглищна централа там не е запалена ”, като тази позитивна смяна не е провокирала увеличение на цените за електрическа енергия.
„. ”, разяснява Попов топлоелектрическата централа, която съгласно Зелената договорка би трябвало да прекрати работа до 2050 г.
Това съобщи евродепутатът Радан Кънев на проведена от него онлайн видеоконференция на тематика „ Животът след пандемията – връщане към естественото или ново начало ”. Основната тематика на диалога беше тази за възобновяване и трансформацията на европейската стопанска система след COVID-19 рецесията.
Европейският оздравителен проект възлиза на 750 милиарда евро, като 500 милиарда безплатни средства и 250 милиарда заеми ще бъдат вкарани в европейската стопанска система за тези средства да подтикват икономическия напредък след рецесията . Размерът на избавителната икономическа стратегия е с 50% повече от първичната концепция на водачите на Франция и Германия.
С този пакет Европейски Съюз ще се опита възобновяване да бъде на друга степен, защото Европейска комисия е амбициозна. Затова възобновяване вместо да бъде връщане към остарялото, ще би трябвало да включва възстановяване на икономическото положение на страните по отношение на условията на Зелената договорка за околната среда и по-широката цифровизация. ” – уточни някогашният вицепремиер Ивайло Калфин.
Според него обаче, с цел да бъдат реализирани тези цели е нужна съответно показана стратегия по страни, а освен финансова помощ.
Тиери Бретон, комисарят за вътрешния пазар, пък дефинира решението раздаването на това огромно количество пари за подкрепяне на стопанската система като исторически миг, само че той уточни, че след това отговорността за събирането на тези пари също ще бъде извънредно огромна.
Във връзка с разходването на тези средства Юлиан Попов, някогашен министър на околната среда и водите и специалист по климатичните политики, показва, че задачата на бизнеса би трябвало да бъдат вложенията, а не усвояването, защото инвестицията води до разгръщане, а усвояването на стесняване на бизнеса.
„ В идващите 6 месеца. ”, уточни Попов, защото тези средства дават опция за промяна на българската стопанска система, а сходна опция съгласно него надали ще се отдаде на България още веднъж през идващите години.
Връщане към естественото без ново начало значи връщане към отрицателните аспекти отпреди 1 година. Преди всичко тази рецесия ясно очерта потребността от нападателна индустриална рационализация в Европа, възобновяване на комерсиалната самостоятелност на европейския континент . Кризата сподели потребността от софтуерно настигане от Европейски Съюз на неговите съперници, уточни евродепутатът Радан Кънев.
„ Отношението по отношение на Китай ще се трансформира, то към този момент се трансформира и Европейски Съюз обмисля по какъв начин да предприеме тази крачка. Както Европейски Съюз, по този начин и Съединени американски щати ще се опитат да се освободят от тази взаимозависимост, която сами построиха , от страна на производството и диверсификация. ”, уточни от своя страна Даниел Митов, някогашен министър на външните работи, представен от Дебати.
Според него обаче и свободи в името на значима обща цел, като това би дало опция на държавни управления с тоталитарна устременост в съответни обстановки да лишават правата и в никакъв случай повече да не ги върнат.
Митов прави прогноза и за това, че термокамерите, които се употребяват като метод за определяне на евентуално заболели от ковид лица, могат да станат част от нашето всекидневие, сходно на металодетекторите. Според него след привършване на тази рецесия
Където приказваме за оздравителен пакет, би трябвало да приказваме и за Зелена договорка. Това уточни на видеоконференцията Юлиан Попов, някогашен министър на околната среда и водите и специалист по климатични политики, като съгласно него в проекта за възобновяване на стопанската система би трябвало наложително да бъде включена и сполучливата промишленост.
Пример за реализиране на триумф по отношение на проекта за въглеродна индиферентност той даде с Англия , където по негови думи „ през последните 66 дни въглищна централа там не е запалена ”, като тази позитивна смяна не е провокирала увеличение на цените за електрическа енергия.
„. ”, разяснява Попов топлоелектрическата централа, която съгласно Зелената договорка би трябвало да прекрати работа до 2050 г.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ