България вероятно ще бъде осъдена за дълга си към чуждестранни болници, предупреждават експерти
България освен ще би трябвало да заплати 270-те милиона лв., които дължи на здравните каси на другите страни-членки на Европейския съюз, само че ще би трябвало да покрие и лихвите и наказателните санкции, в случай че не побърза с издължаването. Междувременно достъпът на български пациенти до лекуване в границите на Европейски Съюз ще бъде усложнен и тук-там даже преустановен, като по този начин ще се нарушат още от разпоредбите на Евросъюза и ще се осакатят още от правата на българсктие здравноосигурени жители.
За тази мрачна картина предизвестяват пациентски и правозащитни организации в региона на опазването на здравето пред " Дневник ". Поводът е следващият междуличностен скандал, който се развихри на високите етажи в здравния бранш предходната седмица, когато министърът на опазването на здравето Кирил Ананиев изиска оставката на шефа на Националната здравноосигурителна каса Камен Плочев за това, че изискал актуализация на бюджета на касата без първо да се допита до него, неспазвайки процедурата.
С писмо непосредствено до парламентарните групи Плочев изискал спомагателни 140 млн. лева за годината, с цел да се покрият отговорностите на касата към задграничните здравни системи на страните-членки в Европейски Съюз - отговорности по разноски, направени за лекуването на български жители в съответните страни за незабавни или планови процедури. Здравният министър се разсърди, че това първо трябвало да се разиска с него и с Надзорния съвет на здравната каса, а от институцията на Плочев отвърнаха, че сходни писма се пращат постоянно до министъра от 2015 година насам, последното - от началото на февруари.
В следствие разногласието, в който се включи и министър председателят, отиде повече в посоката на въпроса дължи ли Плочев оставката си, или не, и по-малко към тематиката за какво са се натрупали тези задължения и какво да се направи за тях. А те са проблем, за който и касата и съвсем всички играчи в бранша, предизвестяват от години, само че без необикновен резултат. Размерите и периодите на отговорностите в този момент обаче доближават граници, с които на България към този момент ще й е мъчно да се размине, считат осведомени.
Лечение на вересия
Чрез писмото на Плочев се разкри, че задълженията на НЗОК към другите страни в Европейски Съюз са достигнали към този момент повече от 271 млн. лева през 2017 година, като до края на актуалната година изтича крайният период да бъдат изплатени по-голяма част от тях - над 207 млн. лева Държавният бюджет за 2018 година по това перо обаче планува единствено малко над една трета от нужните средства за погасяването им - 73 млн. лева, по тази причина и ръководителят на касата решил да предизвести Народното събрание и да упорства за повече средства.
Най-голям е дългът към лечебните заведения в Германия - общо 128.1 млн. лева, от които 93 млн. ще бъдат просрочени и изискуеми към края на 2018 година Също по този начин до края на годината просрочията към Франция ще доближат 28.8 млн. лева, към Испания – 21 млн. лева, към Австрия – 18.4, към Белгия – 11.5 млн. лева и към Италия, Гърция и Англия - по към 6 млн. лева
© Цветелина Белутова, Капитал
Камен Плочев провокира гнева на кабинета като го заобиколи в опита си за рецензия към годишния бюджет.
Според европейското законодателство всеки жител има право на незабавна помощ в чужбина, която се дава против Европейска здравна карта, а когато става дума за планови интервенции и лекуване, страните си разменят формуляр (S2) - документ, който удостоверява, че съответната страна членка ще заплати лекуването по цените на страната, в която то се прави. През 2015 година повече на брой са незабавните случаи в границите на Европейски Съюз, само че през 2017 година плановите и лекуванията, които нямат опция у нас, взимат превес. ( " Дневник " чака точна информация от НЗОК с данни за пациентите и разноските в чужбина по години).
България обаче от години не съумява да изплати отговорностите си и се постанова непрестанно да й бъде припомняно, че 18 месеца след осъществяване на здравната услуга тя би трябвало да бъде платена. Така страната ни е натрупала отговорностите си за над 271 млн. лева към всички 32 страни в Европа от 2010 година насам, откогато работи регламентът у нас. Системно по това перо в бюджета се отпускат надалеч по-малко пари от нужното, а в последните години от него даже се откъсват и пренасочват средства за погасяване на други разноски на касата.
Здравният министър не отхвърли съществуването на казуса, само че изясни, че ведомството е провело нужните диалози за отсрочвания с всички задгранични институции, на които българската каса дължи пари. От Центъра за отбрана на правата в опазването на здравето обаче не считат, че това е задоволително, с цел да защищити България от правосъдни процедури от Съда на Европейски Съюз, а съгласно Националната пациентска организация няма да помогне и на българските пациенти, които към този момент получават отводи за лекуване в чужбина поради некоректността на НЗОК.
Какво значи всичко това за пациентите
Този януари се разчу за случай на човек, който не съумял да дочака трансплантацията си в чужбина, поради закъснение в административните процедури. От описа на вдовицата му се разбра, че едно от най-времеемките неща в връзката сред българската страна и болничното заведение във Виена, където трябвало да бъде признат, било настояването от тяхна страна да бъде преведен авансово депозит за лекуването, а от българска страна - да се обясни за какво е належащо това, щом са издадени всички нужни документи, с които след интервенцията здравната каса е длъжна да заплати за процедурата.
Онзи скандал и този в този момент може би са свързани, подсказват хора от здравния бранш, защото все по-често западните лечебни заведения упорстват за депозит или намират аргументи да не одобряват пациент, когато схванат, че идва от България.
" Има върнати пациенти. Директно им споделят платете си, и когато здравният ви фонд ни заплати, ние ще ви върнем парите, въпреки че хората отиват с издадения формуляр S2 и с всички нужни права и документи. Така постъпват и който може си ги заплаща и се надява някой ден да си получи парите назад ", споделя доктор Стойчо Кацаров, ръководител на Цетър за отбрана на правата в опазването на здравето. По думите му такива образци има най-често от Германия, тъй като там и напорът на българи за лекуване е максимален.
Според него натрупването на огромния дълг е позволено не по нехайство, тъй като " всеки знае за този проблем, въпросът се слага всяка година и не е нужно да си най-великия бюджетар, с цел да го видиш ", а тъй като ръководещите са мислели, " че ще им се размине ". Тук обаче става въпрос за европейски регулации, от които " няма мърдане ".
" Ще ни осъдят в Съда на Европейски Съюз, това е несъмнено, тъй като това е несъблюдение на правилник. Освен че страната ни ще заплати с лихвите за просрочието, ще глобяват и страната за несъблюдение на регламента. Всичко това за българските пациенти значи, че не могат да употребяват правата си, които им дава Европейски Съюз ", разяснява Стойчо Кацаров. Според него също толкоз сериозен проблем са и вътрешните отговорности от 123 млн. лева към българските лечебни заведения за последните три години, за които обаче и дума не се позволява за изплащането им.
© Георги Кожухаров
Председателят на най-голямото пациентско обединяване - Националната пациенстка организация - доктор Станимир Хасърджиев пък споделя, че сигналите, които доближават до тях са на пациенти, върнати публично по всевъзможни други аргументи, само че не и поради пари. " Нямат право директно да откажат, тъй като там законът важи за разлика от България - в случай че върнат пациент по финансова причина са подсъдими. Но са почнали, изключително в огромните частни лечебни заведения, където има извънредно скъпи процедури (по 200-300 хиляди евро), да отклоняват пациентите по чисто медицински индикатори, да вземем за пример че не са за тях, че нямат експерти задоволително, че са им дълги описите с чакащи и така нататък ", споделя Хасърджиев. По думите му организацията знае, че се действа по този начин с изключение на от пациентите, също и от български лекари, работещи в западни лечебни заведения.
" Последствията ще са на първо място за България тъй като по силата на законодателството в Европейски Съюз има избран гратисен интервал, след което стартират да бъдат начислявани съществени наказателни лихви. Т.е. сега това неплащане е за мен незаконно безучастие и корист с и без друго мъчно събираните здравни вноски и нищожни пари в опазването на здравето. Защото в този момент с изключение на за лекуването, ще би трябвало да плащаме и лихви, вместо да използваме тези пари за медикаменти или действия, за които по принцип не доближават средствата ", разяснява още ръководителят на пациентската организация. Една евентуална наказателна процедура от Европейска комисия към България за неспазване на най-изконното право на жителите си - на живот, би коствало надалеч повече от сегашните задължения, по тази причина не е по никакъв начин рационално държавното управление да се бави, уверен е той.
" След това се надявам на политиците най-сетне да им стане ясно, че единственото решнеие оттук насетне е да развиваме качествено и добре финансирано опазване на здравето, в което българските жители да получават и най-модерните лечения и инсталация, и подготвени лекари, тук в България, тъй като това постоянно ще е надалеч по-евтиният вид, в сравнение с да си плащаме отговорностите към западни лечебни заведения ", добавя още Станимир Хасърджиев. За страдание обаче, за момента доста от новаторските методики и лекувания на Запад нямат опция в България и до момента в който това не се промени проблемт с дълга към задграничните каси ще се задълбочава.
За тази мрачна картина предизвестяват пациентски и правозащитни организации в региона на опазването на здравето пред " Дневник ". Поводът е следващият междуличностен скандал, който се развихри на високите етажи в здравния бранш предходната седмица, когато министърът на опазването на здравето Кирил Ананиев изиска оставката на шефа на Националната здравноосигурителна каса Камен Плочев за това, че изискал актуализация на бюджета на касата без първо да се допита до него, неспазвайки процедурата.
С писмо непосредствено до парламентарните групи Плочев изискал спомагателни 140 млн. лева за годината, с цел да се покрият отговорностите на касата към задграничните здравни системи на страните-членки в Европейски Съюз - отговорности по разноски, направени за лекуването на български жители в съответните страни за незабавни или планови процедури. Здравният министър се разсърди, че това първо трябвало да се разиска с него и с Надзорния съвет на здравната каса, а от институцията на Плочев отвърнаха, че сходни писма се пращат постоянно до министъра от 2015 година насам, последното - от началото на февруари.
В следствие разногласието, в който се включи и министър председателят, отиде повече в посоката на въпроса дължи ли Плочев оставката си, или не, и по-малко към тематиката за какво са се натрупали тези задължения и какво да се направи за тях. А те са проблем, за който и касата и съвсем всички играчи в бранша, предизвестяват от години, само че без необикновен резултат. Размерите и периодите на отговорностите в този момент обаче доближават граници, с които на България към този момент ще й е мъчно да се размине, считат осведомени.
Лечение на вересия
Чрез писмото на Плочев се разкри, че задълженията на НЗОК към другите страни в Европейски Съюз са достигнали към този момент повече от 271 млн. лева през 2017 година, като до края на актуалната година изтича крайният период да бъдат изплатени по-голяма част от тях - над 207 млн. лева Държавният бюджет за 2018 година по това перо обаче планува единствено малко над една трета от нужните средства за погасяването им - 73 млн. лева, по тази причина и ръководителят на касата решил да предизвести Народното събрание и да упорства за повече средства.
Най-голям е дългът към лечебните заведения в Германия - общо 128.1 млн. лева, от които 93 млн. ще бъдат просрочени и изискуеми към края на 2018 година Също по този начин до края на годината просрочията към Франция ще доближат 28.8 млн. лева, към Испания – 21 млн. лева, към Австрия – 18.4, към Белгия – 11.5 млн. лева и към Италия, Гърция и Англия - по към 6 млн. лева
© Цветелина Белутова, Капитал
Камен Плочев провокира гнева на кабинета като го заобиколи в опита си за рецензия към годишния бюджет.
Според европейското законодателство всеки жител има право на незабавна помощ в чужбина, която се дава против Европейска здравна карта, а когато става дума за планови интервенции и лекуване, страните си разменят формуляр (S2) - документ, който удостоверява, че съответната страна членка ще заплати лекуването по цените на страната, в която то се прави. През 2015 година повече на брой са незабавните случаи в границите на Европейски Съюз, само че през 2017 година плановите и лекуванията, които нямат опция у нас, взимат превес. ( " Дневник " чака точна информация от НЗОК с данни за пациентите и разноските в чужбина по години).
България обаче от години не съумява да изплати отговорностите си и се постанова непрестанно да й бъде припомняно, че 18 месеца след осъществяване на здравната услуга тя би трябвало да бъде платена. Така страната ни е натрупала отговорностите си за над 271 млн. лева към всички 32 страни в Европа от 2010 година насам, откогато работи регламентът у нас. Системно по това перо в бюджета се отпускат надалеч по-малко пари от нужното, а в последните години от него даже се откъсват и пренасочват средства за погасяване на други разноски на касата.
Здравният министър не отхвърли съществуването на казуса, само че изясни, че ведомството е провело нужните диалози за отсрочвания с всички задгранични институции, на които българската каса дължи пари. От Центъра за отбрана на правата в опазването на здравето обаче не считат, че това е задоволително, с цел да защищити България от правосъдни процедури от Съда на Европейски Съюз, а съгласно Националната пациентска организация няма да помогне и на българските пациенти, които към този момент получават отводи за лекуване в чужбина поради некоректността на НЗОК.
Какво значи всичко това за пациентите
Този януари се разчу за случай на човек, който не съумял да дочака трансплантацията си в чужбина, поради закъснение в административните процедури. От описа на вдовицата му се разбра, че едно от най-времеемките неща в връзката сред българската страна и болничното заведение във Виена, където трябвало да бъде признат, било настояването от тяхна страна да бъде преведен авансово депозит за лекуването, а от българска страна - да се обясни за какво е належащо това, щом са издадени всички нужни документи, с които след интервенцията здравната каса е длъжна да заплати за процедурата.
Онзи скандал и този в този момент може би са свързани, подсказват хора от здравния бранш, защото все по-често западните лечебни заведения упорстват за депозит или намират аргументи да не одобряват пациент, когато схванат, че идва от България.
" Има върнати пациенти. Директно им споделят платете си, и когато здравният ви фонд ни заплати, ние ще ви върнем парите, въпреки че хората отиват с издадения формуляр S2 и с всички нужни права и документи. Така постъпват и който може си ги заплаща и се надява някой ден да си получи парите назад ", споделя доктор Стойчо Кацаров, ръководител на Цетър за отбрана на правата в опазването на здравето. По думите му такива образци има най-често от Германия, тъй като там и напорът на българи за лекуване е максимален.
Според него натрупването на огромния дълг е позволено не по нехайство, тъй като " всеки знае за този проблем, въпросът се слага всяка година и не е нужно да си най-великия бюджетар, с цел да го видиш ", а тъй като ръководещите са мислели, " че ще им се размине ". Тук обаче става въпрос за европейски регулации, от които " няма мърдане ".
" Ще ни осъдят в Съда на Европейски Съюз, това е несъмнено, тъй като това е несъблюдение на правилник. Освен че страната ни ще заплати с лихвите за просрочието, ще глобяват и страната за несъблюдение на регламента. Всичко това за българските пациенти значи, че не могат да употребяват правата си, които им дава Европейски Съюз ", разяснява Стойчо Кацаров. Според него също толкоз сериозен проблем са и вътрешните отговорности от 123 млн. лева към българските лечебни заведения за последните три години, за които обаче и дума не се позволява за изплащането им.
© Георги Кожухаров
Председателят на най-голямото пациентско обединяване - Националната пациенстка организация - доктор Станимир Хасърджиев пък споделя, че сигналите, които доближават до тях са на пациенти, върнати публично по всевъзможни други аргументи, само че не и поради пари. " Нямат право директно да откажат, тъй като там законът важи за разлика от България - в случай че върнат пациент по финансова причина са подсъдими. Но са почнали, изключително в огромните частни лечебни заведения, където има извънредно скъпи процедури (по 200-300 хиляди евро), да отклоняват пациентите по чисто медицински индикатори, да вземем за пример че не са за тях, че нямат експерти задоволително, че са им дълги описите с чакащи и така нататък ", споделя Хасърджиев. По думите му организацията знае, че се действа по този начин с изключение на от пациентите, също и от български лекари, работещи в западни лечебни заведения.
" Последствията ще са на първо място за България тъй като по силата на законодателството в Европейски Съюз има избран гратисен интервал, след което стартират да бъдат начислявани съществени наказателни лихви. Т.е. сега това неплащане е за мен незаконно безучастие и корист с и без друго мъчно събираните здравни вноски и нищожни пари в опазването на здравето. Защото в този момент с изключение на за лекуването, ще би трябвало да плащаме и лихви, вместо да използваме тези пари за медикаменти или действия, за които по принцип не доближават средствата ", разяснява още ръководителят на пациентската организация. Една евентуална наказателна процедура от Европейска комисия към България за неспазване на най-изконното право на жителите си - на живот, би коствало надалеч повече от сегашните задължения, по тази причина не е по никакъв начин рационално държавното управление да се бави, уверен е той.
" След това се надявам на политиците най-сетне да им стане ясно, че единственото решнеие оттук насетне е да развиваме качествено и добре финансирано опазване на здравето, в което българските жители да получават и най-модерните лечения и инсталация, и подготвени лекари, тук в България, тъй като това постоянно ще е надалеч по-евтиният вид, в сравнение с да си плащаме отговорностите към западни лечебни заведения ", добавя още Станимир Хасърджиев. За страдание обаче, за момента доста от новаторските методики и лекувания на Запад нямат опция в България и до момента в който това не се промени проблемт с дълга към задграничните каси ще се задълбочава.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ